Решение № 3108 от 9.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13622/2020 г.

Решение № 3108 от 9.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13622/2020 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на директора на Столичната здравноосигурителна каса /СЗОК/, [населено място], подадена чрез гл. юрисконсулт Б. Шкодрева, против решение № 4879/16.09.2020 г. по адм. дело № 4/2019 г. на Административен съд София-град, с което е отменена заповед № РД 15-777/30.11.2018 г. на директора на Столичната здравноосигурителна каса. С решение № 5196 от 7.10.2020 г., постановено по същото дело, съдът е установил наличието на допусната очевидна фактическа грешка в първия диспозитив на решението и го е поправил в следния смисъл - да се чете "ОТМЕНЯ по жалба на [фирма], [населено място], заповед № РД 15-777/30.11.2018 г. на директора на Столичната здравноосигурителна каса". Поддържат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендират се разноски. Ответникът - [фирма], [населено място], представлявано от д-р В. Цветков, чрез пълномощника адв. Николова, оспорва касационната жалба и претендира присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, Административен съд София-град, е отменил заповед РД 15-777/30.11.2018 г. на директора на СЗОК, с която на основание чл. 20, ал. 1, т. 4 от Закона за здравното осигуряване, чл. 39, т. 5 от Правилника за устройството и дейността на НЗОК, чл. 98, ал. 1, т. 4 от НРД за медицински дейности за 2018 г. и чл. 67, ал. 1, т. 4 от ИД № 22-6978/22.05.2018 г. за извършване на амбулаторни процедури, във връзка с писмо на директора на СРЗИ вх. № 48-03-42/7.11.2018 г. и заповед № РД-10-08/31.10.2018 г. на министъра на здравеопазването за отнемане на разрешение за осъществяване на дейност на [фирма] е прекратен без предизвестие договор № 22-6978/22.05.2018 г. за извършване на амбулаторни процедури, сключен между [фирма] и СЗОК по реда и при условията на НРД за медицинските дейности за 2018 г., считано от 2.11.2018 г. За да постанови този резултат, съдът е приел, че отмяната на правното основание за издаване на процесната заповед налага отмяна на самата заповед като нейна последица. Извел е извод, че предвид условието на чл. 142, ал. 2 АПК, следва влязлото в сила решение да се отчете при решаване на правния спор. Решението е правилно. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Установено е, че с решение № 2036/10.02.2020 г., постановено по адм. дело № 8875/2019 г. петчленен състав на Върховния административен съд е оставил в сила решение № 8485/6.06.2019 г. по адм. дело № 14047/2018 г., с което е отменена заповед № РД-10-08/31.10.2018 г. на министъра на здравеопазването за отнемане на разрешение за осъществяване на медицинска дейност на [фирма]. След като отнемането на разрешението за осъществяване на лечебна дейност на болницата е незаконосъобразно, то влече след себе си и незаконосъобразност на прекратяването на договора, извършено именно поради отнемане на това разрешение, както обосновано е посочил и решаващият състав. Правилна е преценката на съда относно приложимостта на разпоредбата на чл. 142, ал. 2 АПК. С посочената норма е предвидено, че установяването на нови факти от значение за делото след издаването на акта се преценяват към момента на приключване на устните състезания. При наличието на тази разпоредба съдът е задължен да съобрази всички факти и обстоятелства, имащи значение за правилното разрешаване на спора, в това число и актовете, имащи отношение към издаването на процесната заповед. Новите факти от значение за делото по смисъла чл. 142, ал. 2 АПК са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически и доказателствени факти, които са от значение за решаване на делото. При отмяната като незаконосъобразна на заповед № РД-10-08/31.10.2018 г. на министъра на здравеопазването за отнемане на разрешение за осъществяване на медицинска дейност на [фирма] с решение № 8485/6.06.2019 г. по адм. дело № 14047/2018 г. на ВАС, оставено в сила с решение № 2036/10.02.2020 г. по адм. дело № 8875/2019 г. на петчленен състав на ВАС, са налице нови юридически факти от значение за правилното разрешаване на спора, и по-конкретно за законосъобразността на оспорения пред съда административен акт. При действащата правна регламентация и след отмяната на заповедта на министъра на здравеопазването за отнемане на разрешение за осъществяване на медицинска дейност на [фирма], то правилно оспореният административен акт за прекратяване без предизвестие на договора от 22.05.2018 г. за извършване на амбулаторни процедури, е преценен като издаден в нарушение с изискванията на материалния закон. По така изложените съображения, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Не са налице твърдените касационни основания, а при извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се установиха основания за нищожност или недопустимост на съдебното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, основателна е претенцията на ответника за присъждане на направените по делото разноски пред касационната инстанция, която предвид договора за правна защита и съдействие от 1.02.2021 г., както и представения списък на разноските по чл. 80 ГПК, възлиза на 400 (четиристотин) лева разноски за адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,