Решение № 7740 от 22.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12969/2016 г.

Решение № 7740 от 22.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12969/2016 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производство е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на И. Т., чрез адв. Симеонов срещу решение № 5447/28.07.2016 г., постановено по адм. дело № 2700/2015 г. на Административен съд – С. град, в частта, с която е отхвърлено оспорването на настоящия касатор на заповед № ДК-10-ЮЗР-16/04.02.2015 г. на началника на РДНСК-ЮЗР, с която на основание чл. 216, ал. 6 ЗУТ, във вр. с чл. 149, ал. 5 АПК, е отхвърлена жалбата на И. Т. и И. Т. за нищожност на заповед № РД-50-38/04.02.2003 г., издадена от главния архитект на район "Витоша"-Столична община. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответниците началник на РДНСК – ЮЗР /Югозападен район/ и главен архитект на район "Витоша" при СО не изразяват становище. Ответницата И. Т. не оспорва касационната жалба, намира я за основателна и моли да бъде уважена изцяло. Ответниците Е. Г. и Л. Г. не вземат становище по касационната жалба. Ответницата З. З. моли за отмяна на обжалваното решение. Ответникът "Мегатурс - 1" ЕООД, чрез адв. Тодорова, оспорва жалбата, като излага подробни доводи за законосъобразност на обжалваното решение и моли за оставянето му в сила. Претендира разноски по представен списък по чл. 80 ГПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се остави решението в сила, като обосновано, правилно и съобразено с изяснената фактическа обстановка. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а по същество – неоснователна, по следните съображения. С решението, в обжалваната му пред настоящата инстанция част, е отхвърлено оспорването на настоящия касатор на заповед № ДК-10-ЮЗР-16/04.02.2015 г. на началника на РДНСК-ЮЗР, с която на основание чл. 216, ал. 6 ЗУТ във вр. с чл. 149, ал. 5 АПК, е отхвърлена жалбата му за прогласяване нищожността на заповед № РД-50-38/04.02.2003 г., издадена от главния архитект на район "Витоша"-Столична община, с която по реда на чл. 154 ЗУТ е допълнено Разрешение за строеж /РС/ № 277/23.07.2002 г. на главния архитект на район "Витоша"-Столична община, съгласно одобрена на 26.09.2002 г. преработка за увеличаване дължината на сградата към ул. "Братя Бъкстон" с 0, 51 м. по цялата й дължина, т. е. със застроена площ от 8, 16 кв. м. и разгърната площ от 68 кв. м., поради установена грешка в дворищно-трасировъчния карнет /разлика с РП за УПИ XXVII-490/. Прието е, че оспорената пред РДНСК заповед е издадена от компетентния орган, в кръга на предоставените му правомощия, отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и разпорежда допустими по ЗУТ правни последици, поради което не е нищожна. За основателно е прието възражението, че заявлението за допълване на РС не е подадено от всички възложители, респ. липсва тяхното съгласие, но е преценено, че това е основание за незаконосъобразност на заповед № РД-50-38/04.02.2003 г. на главния архитект на район "Витоша"-Столична община, а не за нейната нищожност. За безспорно е прието обстоятелството, че РС е допълнено със "съществени отклонения" от одобрения инвестиционен проект. Отчетен е и безспорният факт на реализиране на строежа по РС № 277/23.07.2002 г., допълнено с процесната заповед, и надлежното му въвеждане в експлоатация с Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 252/28.04.2005 г. /с вписана в същото заповед № РД-50-38/04.02.2003 г. /. Изложени са мотиви и във връзка със стабилитета на оспореният адм. акт с оглед нормата на чл. 156 ЗУТ. Решението е правилно, подробно мотивирано и постановено в съответствие с изискванията на закона, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения. Правилен е решаващият извод на съда, че сочените нарушения на закона /ЗУТ/ не съставляват основание за нищожност на оспорения административен акт / заповед № РД-50-38/04.02.2003 г. на главния архитект на район "Витоша", СО/, а биха могли да са основания само за неговата незаконосъобразност, която обаче е извън съдебния контрол, с оглед формирания стабилитет на заповедта по реда на чл. 156 ЗУТ. Оспорването на заповедта изрично е посочено като такова за нейната нищожност, както пред РДНСК, така и пред първата съдебна инстанция, т. е. петитума на жалбата очертава предмета на съдебното производство като такова за "прогласяване на нищожност" на атакуваната заповед за допълване на РС. В тази връзка, освен, че правилно е определил предмета на производството, административният съд, обосновано е приел за ирелевантни доводите за допуснати нарушения за процедурата по издаване на оспорената заповед, тъй като са относими към нейната законосъобразност, а не към нейната валидност. За да е налице нищожност на оспорения административен акт следва същият да е издаден при липса на материална компетентност, т. е. от ненадлежен орган или да страда от толкова тежък и нетърпим от закона порок, че да не може да породи правни последици, т. е. да съставлява "правно нищо". Не е установено, а и такива доводи не са въведени в процеса, заповедта да се основава на друг предопределящ издаването й нищожен административен акт или съществено процесуално нарушение, което да води до липса на обективирана воля, т. е. не е налице противоположност на предизвиканите с акта правни последици в сравнение с дължимите по закон. Наведените пред първата и пред касационната инстанция доводи не могат да обосноват нищожност, а касаят евентуална незаконосъобразност на акта, както и възраженията за извършено некачествено и забавено строителство, на което се противопоставят съинвеститорите/оспорващи заповедта/. Дори разгледани в тяхната съвкупност, сочените нарушения, в случай че бяха основателни, не могат да доведат до "нетърпимост" на оспорения акт в правния мир, т. е. до нищожност. В тази връзка е правилен и извода на административния съд за преклудирана възможност за обследване законосъобразността на заповедта, с оглед отпадане действието на РС след реализиране на строежа и надлежното му въвеждане в експлоатация с Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 252/28.04.2005 г. Неоснователно е и възражението за нищожност на заповед № ДК-10-ЮЗР-16/04.02.2015 г. на началника на РДНСК-ЮЗР, тъй като 15-дневният срок по ал. 7, чл. 216 ЗУТ е с инструктивен, а не с преклузивен характер – ТР № 1 от 17.09.2018 г. по т. д. № 4/2016 г. на Общото събрание на съдиите от първа и втора колегии на Върховния административен съд. Предвид горното и тъй като не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение като неоснователна. С оглед своевременно заявената претенция за разноски от ответника "Мегатурс - 1" ЕООД и изхода на делото, от касатора се дължат разноски в размер на 600 лв, съставляващи адв. възнаграждение в мин. размер по приложения списък по чл. 80 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение