Решение № 9898 от 16.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1427/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от ОД на МВР - Русе против решение 3671/ 18.12.2024 г. по адм. д. 837/2024 г. по описа на Административен съд Русе. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Възразява, че по предявените два иска се претендира обезщетение за идентични вреди и те не могат да бъдат разграничени. Моли да бъде отменено решението на съда и претендира заплащане на разноски по делото. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът - Н. П. Т., редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмена защита, представена от адвокат Басарболиев, оспорва касационната жалба и претендира заплащането на разноски по списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, ІІІ отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Производството по делото е образувано по искова молба от Н. П. Т., с която са предявени искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Областна дирекция на МВР Русе за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразно издадени заповеди - заповед за прилагане на ПАМ 23-1085-000094/20.02.2023 г. на началник група в сектор ПП при ОД на МВР - Русе, отменена с решение 1085р-8118 от 19.09.2024 г. на началника на сектор ПП при ОД на МВР - Русе и заповед за прилагане на ПАМ 23-1085-000095/20.02.2023 г. на началник група в сектор ПП при ОД на МВР - Русе, отменена с решение 1085р-8119 от 19.09.2024 г. на началника на сектор ПП при ОД на МВР Русе. Съдът е осъдил Областна дирекция на МВР Русе да заплати на Н. П. Т. сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, за периода от 18.02.2023 г. до 10.10.2024 г., причинени от отменения незаконосъобразен акт заповед за налагане на принудителна административна мярка 23-1085-000095/20.02.2023 г., издадена от началник на група в сектор ПП при ОД на МВР Русе, като е отхвърлил иска в останалата му част до пълния предявен размер от 3000 лева. Осъдил е Областна дирекция на МВР Русе да заплати на Т. сумата от 3500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, за периода от 18.02.2023 г. до 10.10.2024 г., причинени вследствие отменения незаконосъобразен акт заповед за налагане на принудителна административна мярка 23-1085-000094/20.02.2023 г., издадена от началник на група в сектор ПП при ОД на МВР Русе, като е отхвърлил иска в останалата му част до пълния предявен размер от 7000 лева. Изложил е мотиви, че в случая са налице предпоставките на отговорността по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ във връзка с претендираните неимуществени вреди в резултат на отменените по съответния ред административни актове. Приел е, че самият факт на незаконосъобразното отнемане на СРМПС и свалянето на регистрационните табели на МПС, е довело до дискомфорт, неудобство, притеснения и съответно до претърпени неимуществени вреди. Според съда, причинната връзка е налице, защото вредите са в резултат на отменените от административния орган актове. За установяването на причинна връзка между вредите и незаконния акт съдът се е позавал на събраните гласни доказателства и въз основа на тях е установил, че те са причинени на ищеца по повод и във връзка със ЗППАМ 23-1085-000094 и ЗППАМ 23-1085-000095 и двете от 20.02.2023 г., издадени от началник група в сектор ПП към ОД на МВР Русе. Съдът е приел за доказани и твърденията, че с оглед отнетото СУМПС на ищеца се е наложило да извършва друга трудова дейност на работното си място. При определяне размера на обезщетението съдът е отчел периода на преживените негативни емоции по отношение на ЗППАМ по чл.171, т. 2а, б. б от ЗДвП е 9 месеца, а по отношение на ЗППАМ по чл. 171, т. 1, б. б от ЗДвП 1 година , интензитетът на засягане и видът на негативните последици. Касационната жалба е частично основателна, само в частта на размера на присъденото обезщетение в размер на 3500 лв. Досежно изводите на съда относно основателността на претенциите, възраженията в касационната жалба са неоснователни. От фактическа страна по делото е установено, че на 18.02.2023 г. Н. П. Т. е управлявал собствения си лек автомобил в района на ресторант Кръстника в гр. Русе. Около 18:30 часа привел автомобила в движение на заден ход. Възникнало пътно транспортно произшествие (ПТП) с друг автомобил. Пристигналите на място полицаи от ОД на МВР - Русе направили проверка, която установила наличие на амфетамин в кръвта. Ищецът поискал да му бъде извършена и кръвна проба. Издали му в 19:12 часа заповед за задържане на лице peг. 336зз- 28/18.08.2023 г. за временно задържане в отделение Конвойно при ОД на МВР Русе, след което бил отведен в сградата на ОД на МВР Русе и престоял до 21:10 часа. На Т. били издадени две заповеди за прилагане на принудителна административна мярка: ЗППАМ 23-1085-000094/20.02.2023 г. по чл. 171, т. 1, б. б от ЗДвП за това, че е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози (амфетамин), с която му наложили принудителна административна мярка Временно отнемане на свидетелството за управление на МПС (СУМПС) до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца и ЗППАМ 23-1085-000095/20.02.2023 г. по чл. 171, т. 2а, б. б от ЗДвП за това, че е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози (амфетамин), с която му наложили принудителна административна мярка Прекратяване на регистрацията на МПС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за 9 месеца. На 18.02.2024 г. му се обадили от сектор Пътна полиция при ОД на МВР - Русе като му съобщили, че резултатът от кръвната проба е отрицателен. По негово искане началникът на сектор Пътна полиция при ОД на МВР - Русе възобновил административните производства по издаване на ЗППАМ 23-1085-000094/20.02.2023 г. по чл. 171, т. 1, б. б" от ЗДвП и на ЗППАМ 23-1085-000095/20.02.2023 г. по чл. 171, т. 2а, б. б" от ЗДвП и на 19.09.2024 г. ги отменил. Решенията за това са влезли в сила на 10.10.2024 г. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона и затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира безвиновната отговорност на държавата, респ. ОДМВР - София. В случая, както правилно е приел решаващият съд, безспорно е установено наличието на всички предпоставки за основателност на исковата молба на Н. Т.. Заповедите за принудителни административни мерки са били отменени от административния орган, след установяването по безспорен начин, че кръвната проба е отчела липсата на каквито и да е наркотични вещества в кръвта на ищеца. Въз основа на събраните доказателства, както и от разпита на свидетелите по делото, е установено, че ищецът е понесъл вреда от горепосочените незаконосъобразни актове и действия на държавен орган стрес, унижение, усещане за произвол, лишаване от свободно придвижване и уронване на доброто име, като всички тези неприятни емоционални състояния съставляват неимуществени вреди, която вреда е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните актове и действия. Обосновано административният съд е уважил частично исковата претенция за неимуществени вреди. Настоящият състав счита, че при определянето на размера на дължимото обезщетението за неимуществени вреди, причинени на Т., от издадената ЗППАМ 23-1085-000095/20.02.2023 г. , е определено в размер от 1500 лв., който съответства на принципа на справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД. Но в частта на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ЗППАМ 23-1085-000094/20.02.2023 г., размерът на обещетението от 3500 лв. е завишен. В случая касационният съд отчита както неимуществените вреди, изразяващи се в стрес, унижение, уронване на доброто име, промяната на изпълняваните трудови задължения, така и съдебната практика по такъв вид дела. Поради това настоящият състав намира, че размерът на това обезщетение следва да бъде намален от 3500 лв. на 2000 лв. За разликата от 2000 лв. до 3500 лв. претенцията следва да бъде отхвърлена. Съответно на този размер на обезщетението следва да бъде определено и юрисконсултското възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение