Решение № 16030 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8562/2018 г.

Решение № 16030 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8562/2018 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Образувано е по касационна жалба на М. Д., подадена чрез процесуалния му представител адв. Н. Попова - Адвокатска колегия - П., против Решение № 131/21.03.2018 г., постановено по адм. дело № 12/2018 г. по описа на Административен съд С., в частта, в която е отхвърлена жалбата му против заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 17-0373-000180/02.01.2018 г. на началник РУП към Областна дирекция на МВР (ОДМВР) – С., РУ Ч.. По доводи, подробно изложени в жалбата, счита обжалваното решение за неправилно, като постановено в противоречие с приложимия материален закон - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1-во АПК. Претендира отмяна на съдебното решение и заповедта за прилагане на ПАМ. Ответникът – началник РУП към ОД МВР – С. РУ - Ч., не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на М. Д. срещу заповед за прилагане на ПАМ № 17-0373-000180/02.01.2018 г. на началник РУП към ОДМВР – С., РУ Ч., по чл. 171, т. 2 а, б. "б" ЗДвП, с която на основание чл. 22 ЗАНН е прекратена регистрацията на лек автомобил "М. Л." с рег. № [рег. номер МПС] за срок от 6 месеца и са иззети два броя рег. табели с № [рег. номер МПС]. За да постанови този резултат, съдът е приел за осъществени описаните в акта за установяване на административно нарушение (АУАН) бл. № 0265101 факти, а именно, че на 31.12.2017 г. при извършена проверка е установено, че жалбоподателят като водач на "М. Л." с рег. № [рег. номер МПС] е управлявал това МПС с концентрация на алкохол в кръвта от 0. 72 промила на хиляда, измерено в издишания въздух, установено по надлежния ред с техническо средство. На водача е бил издаден талон за медицинско изследване № 0284617 и при извършено изследване, протоколирано на същата дата, е установена концентрация 0. 54 промила на хиляда. С оглед установеното и позовавайки се на допуснато нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, компетентният орган е издал заповед за прилагане на ПАМ. При така описаната фактическа обстановка решаващият съд е достигнал до извод, че заповедта е издадена от компетентен орган в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Въз основа на данните по делото е заключил, че е осъществено твърдяното нарушение, позовавайки се на описаните в акта фактически констатации, и като е приел наличие на предпоставката по смисъла на чл. 171, т. 2 а ЗДвП, е отхвърлил жалбата против оспорената заповед. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 171 ЗДвП, ПАМ се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. Фактическото основание за издаването на заповед на основание чл. 171, т. 2 а ЗДвП (в редакцията на разпоредбата ДВ, бр. 77 от 2017 г.), е управлението на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или под въздействието на друго упойващо вещество, както и отказ да бъде извършена проверка на водача с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване - за срок от шест месеца до една година. Предвид това административният орган законосъобразно е приел, че са налице предпоставките за налагане на основание чл. 171, т. 2 а, б. "б" от ЗДвП на принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство", като при налагането й действа при условията на обвързана компетентност. В настоящия казус пред АС – С. е установен основният релевантен за спора факт – жалбоподателят Димитров е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0. 5 промила на хиляда. В този аспект е несъмнено наличието на материалноправна предпоставка, правопораждаща възможността за прилагане на процесната ПАМ. Конкретните факти, субсумиращи се в хипотезата на чл. 171, т. 2 а ЗДвП са установени с АУАН, съставен от компетентни длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. В контекста на описаната нормативна уредба и при вярно установените правнозначими факти по делото, решаващият съд обосновано е приел за реализиран фактическия състав на чл. 171, т. 2 а ЗДвП за прилагане на оспорената ПАМ спрямо автомобила на жалбоподателя. В заповедта са изложени фактическото основание и правната квалификация, въз основа на които административният орган е приложил ограничителната мярка. При това положение касационното оплакване, че не са налице изискуемите се от закона материалноправни предпоставки за прилагане на ПАМ, не се оправдава от фактическа страна. Неоснователно е възражението, че наложената ПАМ е неправилна, тъй като автомобилът е с швейцарска регистрация. След като за процесния автомобил няма пречка да се движи в Р. Б. по пътищата, отворени за обществено ползване /арг. от чл. 140 от ЗДвП/, за водача му съществува задължение да спазва правилата за движение по пътищата в съответната държава /арг. чл. 1, ал. 1 от ЗДвП/ и в частност чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Нарушението, по повод на което е наложена процесната ПАМ, безспорно е извършено на територията на страната, поради което контролният орган разполага с териториалната компетентност да наложи една или повече от предвидените в закона ПАМ. В подкрепа на това е и фактът, че в чл. 18 б, ал. 10 и сл. от Наредба №I-45 от 24.03.2000 година за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства е предвиден редът, по който се процедира при издадена заповед за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2 а ЗДвП на собственик на превозно средство с чужда регистрация. Съдът подробно е анализирал доказателствата, като е посочил, че заповедта съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 171, т. 2 а ЗДвП, вр. с чл. 59, ал. 2 АПК, мотивирана е, т. к. в текста й фигурира позоваване на фактически обстоятелства, чието проявление е несъмнено установено, и които съставляват възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за налагане на мярката. В контекста на изложеното, първоинстанционният съд е направил точен анализ на представените доказателства в съответствие с приложимата правна уредба и обосновано е приел за осъществен нормативният състав, създаващ необходимост от прилагането на мярката, като по този начин се изпълняват целите на закона. По изложените съображения и при извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, АПК Върховният административен съд, шесто отделение,