Решение № 5177 от 12.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15263/2010 г.

Решение № 5177 от 12.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15263/2010 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Агенция за приватизация, гр. София против осъдително решение по адм. д. № 486/2010 г. по описа на Административен съд - Добрич. Иска отмяна на решението като неправилно и отхвърляне на иска, защото съдът не е взел предвид изтеклата погасителна давност за предявяване на иска, относно която е направено възражение пред първоинстанционния съд. Правната уредба на погасителната давност е в чл. 110 - чл. 120 от ЗЗД и е приложима на основание § 1 от ЗР на ЗОДОВ. При иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ давността тече не от откриване на причинителя на вредата, а от извършването на увреждането. Давността е започнала да тече от 29.09.2003 г. Развива и други подробни съображения. Претендира присъждане и на разноски по делото в размер на юрисконсултското възнаграждение. Ответната страна Катя Минчева Коконян не е изразила становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Първоинстанционният съд е сезиран на 15.07.2010 г. с иск, предявен от Катя М. Коконян против Агенция за приватизация с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение от 250 лв. за вреди, претърпени от незаконосъобразни действия на служители към агенцията, в резултат на които притежаваните от нея инвестиционни бонове са прехвърлени на трето лице с подправени книжа. С писмен отговор от 16.08.2010 г. Агенцията за приватизация е направила възражение за изтекла погасителна давност. С решение № 199/28.10.2010 г. по адм. д. № 486/2009 г. по описа на АС - Добрич първоинстанционният съд е осъдил Агенцията за приватизация да заплати обезщетение на ищеца в размер на 250 лв., ведно със законната лихва, считано от влизане на решението в сила, както и да заплати направени разноски по делото в размер на 175 лева. В мотивите е прието, че е налице отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като със своите незаконни действия и бездействия при прехвърляне на 250 инвестиционни бонове, собствени на ищцата, служители към ответника са нарушили чл. 4, чл. 15 и чл. 17 от Наредбата за условията и реда за организиране на централизирани публични търгове за продажба на акции, чл. 72 от Инструкцията по прилагането й, с което са увредили ищцата. Развити са мотиви, че възражението са погасителна давност е неоснователно, предвид обстоятелството, че т. 4 от ТР № 3/2005 г. на ОСГК на ВС е неприложимо, предвид обстоятелството е, че е прието преди влизане в сила на АПК на 12.07.2007 г. Развити са съображения за приравняване извършването на правна услуга на индивидуален административен акт по действащото определение на чл. 21 от АПК, а защитата срещу тях се приравнява на защита срещу незаконни ИАА. Решението е неправилно и е постановено при нарушение на материалния закон. Отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 203 от АПК е обективна отговорност, защото не е обвързана с наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите и по своя характер е специфично проявление на принципа за отговорност на работодателя по чл. 49 от ЗЗД в областта на ЗОДОВ, като тази отговорност е също гаранционно обезпечителна (т. 3 и т. 6 от ТР № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК). Предвид § 1 от ДР на ЗОДОВ за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони. Дали определено волеизявление има характер на административен акт и какъв е редът за защита срещу него, се определя от закона, който е действал към момента на издаването му. Дали определено действие на административен орган или длъжностно лице към държавната или общинска администрация представлява незаконно ФАКТИЧЕСКО действие какъвто трябва да е вида му, за да ангажира по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ отговорността на общината или държавата, се определя от нормативната уредба, действала към момента на извършването му. Не е необходимо предварително произнасяне от съда относно незаконосъобразността на фактическото бездействие, най-вече защото по отношение на действията през 2003 г. не е съществувала специална защита. А при действието на АПК, специалната норма на чл. 204 от АПК изрично посочва, че това става от съда, сезиран с исковата претенция. В случая моментът е 29.09.2003 г., поради което всички правни изводи на съда относно новите моменти в действието на АПК и новите определения на законодателя, са неотносими към предмета на спора. В поредицата от десетки дела, които бяха разгледани по идентични случаи съдилищата възприеха, че се касае не за административна услуга (която като вид административна дейност беше регламентирана по ЗАОФЮЛ, а срещу отказа за извършването й съществуваше уреден с този закон ред за защита като срещу индивидуален административен акт), а за фактически действия на длъжностните лица към Агенцията за приватизация, т. е. дължимо по силата на правна уредба действие, което не се опосредява с административен акт. Няма никаква причина да не се прилага т. 4 от ТР № 3/2004 г. на ОС на ВКС, според която давността тече от преустановяването на действието. И това е така, защото в правния свят трябва да съществува правна сигурност и началото на давността в този случай не може да се постави в зависимост от инициативата на увреденото лице да потърси някога в бъдеще съдебна защита. Погасителната давност е институт на гражданското право и е уредена в чл. 110 - чл. 120 от ЗЗД. Упражнява се чрез възражение и намира приложение на основание § 1 от ДР на ЗОДОВ при ангажиране отговорността на държавата. С изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, като предвид чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността тече от деня, от който вземането е станало изискуемо. По принцип за вземания от непозволено увреждане давността тече от деня на откриване на дееца - чл. 114, ал. 3 от ЗЗД, а причинителят на непозволеното увреждане и лицата, които носят отговорност за неговите действия, се смятат в забава и без покана - чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. Затова от момента на откриване на дееца и вземането става изискуемо. Но с Постановление № 2 от 21.12.1981 г. на Пленум на Върховния съд "Относно някои въпроси на погасителната давност при вземания от непозволено увреждане", е прието, че чл. 114, ал. 3 от ЗЗД трябва да се разбира в смисъл, че вземането от непозволено увреждане е изискуемо от деня на извършването, когато деецът е известен още тогава, а когато не е известен - от деня на неговото откриване. Когато деецът не е известен, а са известни лицата, които отговарят за него, давностният срок за вземания срещу тях започва да тече от датата на деликта. Увреждането чрез незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност ангажира, съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 205 от АПК отговорността на юридическото лице, с което съответното длъжностно лице, пряк причинител на вредата, се намира в трудови или служебни отношения - т. 6 от ТР № 3 от 22.04.2004 г. по т. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС. Затова за тази отговорност е без значение поведението и откриването на онова трето лице, което чрез използване на документи с невярно съдържание е прехвърлило пред АП на свое име чуждите инвестиционните бонове. В случай, че бъде открито това лице, то ще понесе наказателна и гражданска отговорности, но на друго правно основание, а не по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Тъй като към момента на увреждането е известно юридическото лице, което отговаря за незаконосъобразните действия и бездействия на своите служители и това е Агенцията за приватизация, от момента на прехвърляне на инвестиционните бонове на 29.09.2003 г. тече погасителната давност за възникналото вземане в полза на ищцата по реда на чл. 1 от ЗОДОВ. Исковата молба е подадена на 15.07.2010 г., а давността е изтекла на 29.09.2008 г., поради което искът е следвало да се отхвърли. Като го е уважил, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, а по същество искът да се отхвърли като неоснователен поради погасяването му по давност. Основателно е искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и ТР № 3/13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на ОС на ВАС, в размер на 100 лв. за двете инстанции. а Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение,