Решение № 10616 от 20.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15933/2011 г.

Решение № 10616 от 20.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15933/2011 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на "Прайм Консултинг" ООД, гр. София против решение по адм. д. № 168/2011 г. по описа на Административен съд - Видин. Развива доводи за неправилност поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, материална незаконосъобразност и необоснованост. Съдът не е обсъдил всички относими за спора доказателства. Развил съдебното производство вместо по АПК по ГПК, а като резултат не е изпълнил служебното си задължение по чл. 171, ал. 4 от АПК. След като е приел за недопустими доказателства нотариалните декларации на служителите, съдът е следвало да насочи ищеца към разпит на същите като свидетели. Ответникът не е взел становище по исковата молба. Неправилно са интерпретирани фактите по делото. Иска отмяна и присъждане на обезщетение за претърпени преки вреди от 13 974,15 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата. Участието в незаконосъобразно проведена конкурсна процедура и разходите за участие са в директна причинно-следствена връзка. Неправилно е прието, че вредите по чл. 122л от ЗОП не могат да бъдат присъдени в полза на добросъвестен участник в незаконна конкурсна процедура. Ответната страна Община Белоградчик оспорва касационната жалба като неоснователна Обсъдени са всички доказателства и релевантни за делото факти и е посочено, че защитната теза на ищеца се основава на хипотези. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд е сезиран с обективно съединени искове, предявени от "Прайм Консултинг" ООД, гр. София първоначално срещу кмета на Община Белоградчик, а след дадени указания от страна на първоинстанционния съд, против общината с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ и чл. 122 л от Закона за обществените поръчки. С решение № 128 от 11.11.2011 г. по адм. д. № 168/2011 г. по описа на АС - Видин исковете за присъждане на обезщетения за имуществени вреди с цени от 5 905,15 лева и 4 316.05 лева са отхвърлени като неоснователни. Прието е, че няма причинна връзка между описаните в исковата молба вреди и незаконосъобразно Решение № 1297 от 9.12.2009 г. на кмета на Община Белоградчик. Решението е допустимо и правилно. Съгласно чл. 122л от ЗОП всяко заинтересовано лице може да претендира обезщетение за вреди претърпени вследствие на нарушения при провеждане на процедура и сключване на договор за обществена поръчка при условията на чл. 203, ал. 1, чл. 204, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 и чл. 205 от АПК. Разпоредбата на чл. 204, ал. 1 от АПК поставя като условие за допустимост на иска по чл. 203 от АПК предварителна отмяна на административен акт, от който ищеца твърди, че са настъпили вредите. В случая няма предварителна отмяна на административен акт, а с решение № 13933 от 19.11.2010 г. по адм. д. № 5197/2010 г. по описа на ВАС, IV отд. е установено по отношение на "Прайм Консултинг" ООД, че е незаконосъобразно Решение № 1297/9.12.2009 г. на кмета на Община Белоградчик за класиране на участниците и определяне на изпълнител за възлагане на малка обществена поръчка чрез открит конкурс с предмет: "Разработване на Бенчмаркинг доклад с най-значимите и приложими оферти, свързани с унифициран модел за успешно партньорство за маркетинг на дестинацията и доклади "Най-добрите практики в развитието на туризма" и "Най-добрите практики в развитието и управлението на природни и културни атракции", открита с решение № 1072/13.10.2009 г. След като чл. 204 от АПК не допуска косвен съдебен контрол за законосъобразност от страна на съда, който е сезиран с иска за обезщетение, следва да се приеме, че е изпълнено условието за допустимост на иска с наличието на съдебно решение, с което е установена незаконосъобразността на Решение № 1297/9.12.2009 г. на кмета на Община Белоградчик за класиране на участниците и определяне на изпълнител за възлагане на малка обществена поръчка. Неоснователно е наведеното от касатора твърдение за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В АПК няма правила за разглеждане на искове, поради което и на основание чл. 144 от АПК се прилагат разпоредбите на ГПК, но субсидиарно. Затова няма нарушение на задължение по чл. 171, ал. 4 от АПК, намиращо се в дял II, глава Х "Оспорване на административни актове пред първата инстанция. Не е допуснато съществено нарушение на чл. 145 от ГПК изразяващо се в липсата на указания до ищеца, защото няма противоречия в неговите твърдения, нито липсва конкретизация в твърденията. Съдът няма задължения да указва на ищеца как точно да проведе защитата си срещу равностойна в процеса противна страна. Освен това недаването на указания до страна за ангажиране на допустими доказателствени средства с цел установяване на неотносими за спора обстоятелства, не представлява нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е обосновано и законосъобразно. Искът с цена от 5 905,15 лева е за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, които са описани като разходи за подготовка и участие в проведената от ответника незаконосъобразна процедура по възлагане на обществена поръчка по реда на ЗОП, представляващи разходи за "човекодни, обслужване на офис консумативи и др. Вторият иск е с цена от 4316, 06 лева за обезщетение на вреди, описани като разходи по подготовка на производства за обжалване пред КЗК и пред ВАС, отново конкретизирани като вложени "човекодни от служители на дружеството ищец, платена държавна такса пред КЗК, платено трудово възнаграждение в периода за подготовка на процедурите по установяване незаконосъобразността на Решение № 1297/9.12.2009 г. Като самостоятелна искова претенция са посочени и описани и разходите за настоящото съдебно производство. Съгласно чл. 1, ал. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ общината носи отговорност за причинени от незаконосъобразни актове вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Което означава, че е необходима пряка и непосредствена причинна връзка между вредите и незаконосъобразното решение на кмета на Община Белоградчик. Вредата е пряка, когато тя следва закономерно от незаконосъобразен административен акт и е непосредствена, когато противоправното поведение директно предпоставя вредата без намесата на други фактори на въздействие. Участието в процедура за възлагане на обществена поръчка по ЗОП с направените за целта разходи, не може да се определи като вреди, намиращи се в причинна връзка с административния акт, с който е приключила процедурата. Независимо от това как приключва - със законосъобразно или незаконосъобразно решение на кмета на общината, за да участва в провеждането на процедура за възлагане на обществена поръчка, ищецът следва да подготви документация, което е свързано с описаните от него разходи. Следователно направените за участието разноски не са в причинна връзка с акта на кмета, а са последица от решение на управителните органи на търговското дружество. Логиката на закона е, че ако не бе издаден незаконосъобразният акт, ищецът не би претърпял вредите, което за тази претенция не е налице. Вторият иск е за присъждане на всички направени разноски за оспорване на решението на кмета пред Комисията за защита на конкуренцията и пред Върховния административен съд. Правилно и този иск е отхвърлен като неоснователен. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗОДОВ, редът по този закон се прилага, когато закон или указ не е предвидил специален начин на обезщетение. Отговорността за направени разноски е уредена в чл. 143 от АПК и следователно те не могат да бъдат търсени по реда на исковото съдебно производство. Съгласно чл. 12, ал. 3 от АПК за производствата по този кодекс не се заплащат разноски, освен ако това е предвидено в него или в друг закон. Към момента на издаване на Решение № 1297/9.12.2009 г. на кмета на Община Белоградчик в Закона за обществените поръчки няма разпоредба, която да урежда отговорността за разноски в производството пред КЗК и правомощие на Комисията да се произнесе по такова искане. Тъй като обаче съдебното производство срещу заповедта на кмета по ЗОП не е алтернативно, каквато принципна възможност урежда чл. 148 от АПК, на основание чл. 143 от АПК съдът, пред който е оспорено решението на КЗК, може да се произнесе по направените и пред административния орган разноски. Следователно е правилно отхвърлителното решение на първоинстанционния съд за присъждане на обезщетение за направените пред КЗК и ВАС разноски за упражняване на право на защита. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение,