Решение № 10500 от 30.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10840/2013 г.

Решение № 10500 от 30.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10840/2013 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. София при ЦУ на НАП, срещу решение № 3786/05.06.2013 г., постановено по адм. д. 566 по описа за 2013 г. на Административен съд - София - град /АССГ/, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 2001005505/11.01.2011 г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 1071/24.06.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - София (сега променено наименование "дирекция "ОДОП" - София). В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обосноваващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора съдът не е извършил задълбочен анализ на събраните по делото доказателства. По изложени подробни доводи в касационната жалба моли да бъде отменено обжалваното решение и присъждане на разноски за две инстанции. Ответникът "Билдинг корпорейшън" ЕООД, чрез адв. Дограмаджиев в съдебно заседание излага доводи за правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за основателност на жалбата. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на разглеждане пред АССГ е бил РА № № 2001005505/11.01.2011 г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП - София, с който на търговското дружество "Билдинг корпорейшън" ЕООД, гр. София не е признато право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м. 07.2009 г., м. 09.2009 г. и м. 12.2009 г. в общ размер на 15989,62 лв., в това число главница в размер на 14200 лв. и лихви за забава в размер на 1789,62 лв. по фактури № № 1000000248/30.07.2009 г., 1000000251/30.09.2009 г. и 1000000253/01.12.2009 г., издадени от "Зет Строй Инженеринг" ЕООД. Ревизионният акт е потвърден с Решение № 1071/24.06.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - София (сега променено наименование "дирекция "ОДОП" - София). За да постанови обжалваното решение, на първо място съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена ревизия при извършването, на която не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, визирани в ДОПК. По съществото на спора, за да отмени РА, съдът е приел, че предмет на процесните доставки са стоки по фактури № № 1000000248/30.07.2009 г., 1000000251/30.09.2009 г. и 1000000253/01.12.2009 г., издадени от "Зет Строй Инженеринг" ЕООД. Правото на данъчен кредит е отказано от органа по приходите на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, поради липса на реална доставка, тъй като не са представени транспортни документи, не са представени документи за наличие на склад, не са представени документи за извършено плащане и неправилно са осчетоводени процесните фактури. За да отмени РА съдът се е позовал на приетите заключения на назначените съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ) и съдено-техническа експертиза (СТЕ) и представените по делото доказателства. Приел е съгласно назначените ССчЕ и СТЕ, че процесните стоки са вложени в строителството на блок 426А в ж. к. "Младост 4" и са участвали във формиране на себестойността на сградата. Изложил е, че само по себе си неправилното счетоводно отразяване на стоките по фактури № № 1000000251/30.09.2009 г. и 1000000253/01.12.2009 г. вместо като стоково-материални ценности, като разходи за външни услуги, не може да доведе до категоричен извод за липса на реална доставка. Приел е, че събраните по делото доказателства навеждат на извод, че стоките реално са получени от жалбоподателя, използвани са от него чрез влагане в строителството за последващи облагаеми доставки. Административният съд е заключил, че са изпълнени исканията на чл. 6, ал. 1, чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС за признаване право на данъчен кредит в полза на жалбоподателя по фактури № № 1000000248/30.07.2009 г., 1000000251/30.09.2009 г. и 1000000253/01.12.2009 г., издадени от "Зет Строй Инженеринг" ЕООД, поради което като са достигнали до противен правен извод ревизиращите органи са постановили оспорения акт при неправилно приложение на материалния закон. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Съдът правилно е приложил материалния закон и е постановил законосъобразен съдебен акт. В хода на съдебно-административното производство пред Административен съд - София - град (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесния акт на администрацията и на обуславящите го такива), са събрани и коментирани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. Първоинстанционният съд надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел обосновани изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила по делото фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. При продажба на родово определени вещи е приложима разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Предаването на вещите от продавача на купувача при този вид търговски сделки е необходимо, тъй като чрез него вещите - предмет на конкретната сделка, се индивидуализират и същевременно се изпълнява задължението на продавача да прехвърли собствеността върху тях. Без такова предаване да бъде извършено, не може да бъде прехвърлена собствеността върху стоките, т. е. не е налице осъществена от продавача престация по договора. Размяната на насрещно дължимите престации представлява изпълнението на сключената сделка, съответно - предметът на доставката по смисъла на ЗДДС. Поради това, установяване предаването на предметът по доставката винаги е необходимо, за да се приеме, че е налице облагаема доставка по смисъла на чл. 12 от ЗДДС. В тежест на жалбоподателя е да установи положителни и благоприятни за него юридически факти по реалното изпълнение на доставките, при оспорена реалност с РА. Първоинстанционният съд правилно е приел, че по делото е установено, че процесните стоки са реално прехвърлени на ответника по касационната жалба чрез приемо-предавателни протоколи, в които същите са подробно описани, заприходени са в неговото счетоводство (макар по отношение на фактури № № 1000000251/30.09.2009 г. и 1000000253/01.12.2009 г. това да е направено по грешни сметки) и са реализирани впоследствие при строителството на блок 426А в ж. к. "Младост 4". Не е спорен и фактът, че данъкът е начислен като задължение към бюджета. Касационната инстанция намира за неоснователно оплакването в касационната жалба, че липсата на реалност на доставките се подкрепя от факта, че липсват доказателства за плащане. Обстоятелствата, дали процесните фактури са платени, не са част от изискванията за признаване правото на данъчен кредит, съгласно разпоредбите на чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС. За да откажат право на данъчен кредит, органите по приходите са се позовали на разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, която изисква неправомерно начисляване на данъка, аргументирано като липса на реално доставка, респ. изискуемост на данъка. За да се приеме, че доставката е нереална, е необходимо да се установи липса на предпоставките на чл. 68 от ЗДДС по отношение на пряката доставка. Това не е установено в хода на производството. Неотносимо е изложеното в жалбата, че доставчикът по процесните фактури е представил копия на фактури на предходните доставчици, но не е представил складови и счетоводни документи и документи за транспорт във връзка с тези доставки към ревизираното лице, че за данъчния период м. 12.2009 г. не е декларирал покупки, а в дневника за продажби издадената фактура е отразена като услуга. В случая е относимо Решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и дело С-142/11, съгласно което доколкото отказът да се признае право на приспадане на данъка е изключение от основния принцип, какъвто се явява правото на приспадане, данъчният орган трябва надлежно да установи обективните обстоятелства, въз основа на които може да се заключи, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект. В същият смисъл при идентична фактическа обстановка е решение на СЕС от 06.12.2012 г. по дело С-285/11 г., съгласно което членове 2, 9, 14, 62, 63, 167, 168 и 178 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство не допускат на данъчнозадължено лице да бъде отказано правото да приспадне ДДС за доставката на стоки, поради това, че поради измами или нередности, извършени нагоре или надолу по веригата спрямо тази доставка, се счита, че последната не е била реално осъществена, без въз основа на обективни данни да е доказано, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че посочената от него сделка, на която то основава правото на приспадане, е част от измама с ДДС, извършена нагоре или надолу по веригата от доставки, което следва да провери запитващата юрисдикция. В случая е безспорно установено от заключенията на ССчЕ и СТЕ, че при постъпването на стоката в склада на ответника по касационната жалба са използвани първични счетоводни документи - договори за покупка, фактури за покупката, стокови разписки при заприхождаване в обекта, приемно-предавателни протоколи с подробно описание на количеството и вида на стоката, искане за отпускане на МЦ от склад, влагане на стоките в строителството на блок 426А в ж. к. "Младост 4" и участието им във формирането на себестойността на сградата. Доказателствата, макар и частни свидетелстващи, не са оспорени при приемането им в хода на първоинстанционното производство, поради което следва да се приеме, че количеството родовоопределени стоки е било индивидуализирано и удостоверено с предаването на приемо-предавателните протоколи. Касационната инстанция намира за неоснователно и оплакването на жалбоподателя, че не са представени доказателства за начина на транспортиране на стоките до ревизираното лице. Първоинстанционният съд правилно е приел, че доказателство за фактическото предаване на стоките са договорите за покупката им и приемо-предавателните протоколи, стокови разписки при заприхождаване в обекта и заключението на вещите лица по назначените в хода на производството експертизи за влагане на стоките в строителството на блок 426А в ж. к. "Младост 4" и участието им във формирането на себестойността на сградата. Също така правилно е изложил, че при така представените доказателства по делото не е било необходимо представяне на доказателства за транспорт. Като е достигнал гореизложените правни изводи административният съд е постановил, без да допусне процесуални нарушения, правилно, обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в касационното производство разноски не се дължат в полза на касатора. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,