Решение № 12666 от 21.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5049/2024 г.
ВАСПърво отделение21.11.2024 г.докладчик Весела Павлова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 1430 от 05.03.2024 г. по адм. дело 8047/2023 г. по описа на Административен съд София град, трето отделение, 70 състав.
ОСЪЖДА Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" да заплати на Напоителни системи ЕАД, ЕИК 831160078 разноски за касационното производство в размер на 5292 лева.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА Членове: /п/ МАДЛЕН ПЕТРОВА/п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район срещу Решение 1430 от 05.03.2024 г. по адм. дело 8047/2023 г. по описа на Административен съд София град (АССГ), трето отделение, 70 състав. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и поради необоснованост. При подробно възпроизвеждане на фактите по спора, касаторът излага съображения за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, като издаден в съответствие с целите на водовземането, посочени в издаденото разрешително, с предвидените в Закона за водите /ЗВ/ основания и съгласно действащата по време Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване. Поддържа, че процесният АУПДВ съдържа фактически и правни основания за издаването му и изводът на съда за незаконосъобразност на същия е формиран при неправилна преценка на доказателствата и в нарушение на материалния закон. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли оспорването. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът Напоителни системи ЕАД, чрез адв. Г. Гълъбова, оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалваното решение. Претендира присъждането на разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Заключението на прокурора от Върховна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред АССГ е бил АУПДВ 53 от 03.08.2023 г. на директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", с който на "Напоителни системи ЕАД е установено публично задължение за такса за водовземане от повърхностен воден обект язовир Батак, за обществено водоснабдяване за напояване на земеделски култури, за животновъдство и за други цели, за периода 01.01.2021 г. 31.12.2021 г. в общ размер на 40 541,19 лева ведно със законната лихва за периода 16.02.2022 г. 03.08.2023 г., в размер на 6 422,58 лева, както и законна лихва от датата на издаване на АУПДВ до датата на плащане на главницата. АССГ е обосновал извод за материална незаконосъобразност на оспорения АУПДВ. Основният спорен въпрос според съда е относно размера на начислените такси за водовземане. Кредитирайки заключението по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза(СсчЕ) и извършвайки анализ на писмените доказателства по делото, според съда са налице данни, че отнетите водни обеми по процесния воден обект са били за напояване и за животновъдство и няма доказателства за използването им за други цели. Приел е също, че няма основание за прилагане на корекционен коефициент по отношение на общественото водоснабдяване за напояване на земеделски култури по чл. 12, ал. 3, т. 2 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС 383 от 29.12.2016 г., обн., ДВ, бр. 2 от 6.01.2017 г., в сила от 01.01.2017 г.). Според АССГ липсват доказателства, че през периода 01.01. 31.12.2021 г. Напоителни системи ЕАД е използвал вода от общия отнет воден обект за други цели съгласно чл. 12, ал. 1, т. 11 от Тарифата в размер на установения от административния орган 250 344 м3, както и няма разлика в декларираното за животновъдство и неправилно от органа е приложен корекционен коефициент. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил релевантните за спора факти и е приложил правилно материалния закон. Извършил е дължимата проверка за законосъобразност на оспорения АУПДВ в съответствие с чл. 168, ал. 1 АПК на всички основания по чл. 146 АПК във връзка с чл. 166, ал. 1 ДОПК. С процесния АУПДВ е установено публично държавно вземане за такса за водовземане от повърхностни води по чл. 194, ал. 1, т. 1, б. а ЗВ. Съгласно чл. 194, ал. 2 ЗВ този вид такса се определя на база на отнетия обем вода и съответните норми на водопотребление, определени в наредбата по чл. 117 а от същия закон. Отнетият при водовземането обем вода се измерва посредством отговарящи на нормативните изисквания измервателни устройства чл. 194 а, ал.1 ЗВ. Съгласно чл. 11, ал. 1 от Тарифата, таксата за водовземане от повърхностни води за 2021 г. се изчислява като единичният размер на таксата в зависимост от целта, за която ще бъде, размерът ползвана отнета вода, съгласно таблиците по чл. 12 лв./куб. м. (Е) се умножи по размера на отнетия годишен воден обем за повърхностни и подземни води, в куб. м. (W). Не е спорно, че първоначално на 26.01.2022 г. дружеството е подало декларация, съдържащи следните данни: отнет годишен воден обем за напояване 227 729 куб.м. и за стопански нужди 831 168 куб.м., без да е извършена отметка дали при напояване отнетият обем вода е по-малък или по-голям на обема вода, изчислен по съответните норми на водопотребление съгласно Наредба за нормите на водопотребление, в сила от 27.12.2016 г., приета с ПМС 371 от 22.12.2016 г., с посочен корекционен коефициент 0,7 / за напояване/. Впоследствие е подадена коригираща декларация от 14.02.2022 г. с деклариран отнет годишен воден обем, различен от този в първата декларация, относно напояване ( 4 937 428 куб.м.), за стопански нужди 831 168 куб.м., с корекционен коефициент 1,3 /за напояване/. С оглед констатираните различия при декларирането, с писмо от 21.03.2022 г. от дружеството е изискана информация за полетите декари, вида на земеделските култури, съответните норми за водопотребление и доставената вода за напояване и годишна справка с ежемесечно потребление на отнетите повърхностни води от водния обект за 2021 г. Според таблица за изчисляване на обемни води за напояване през 2021 г. според Наредбата за нормите на водопотребление по разрешителното за водовземане 01420028 от 09.06.2021 г. за НС Пещера са отразени данни за актувани водни маси в размер на 227729,35 куб.м., за обем вода по нормите за водопотребление в общ размер на 256 600,87 лева, като в последната графа на таблицата фигурира и общ отнет годишен обем от водните маси в размер на 4 927 428 куб.м. Приложена и справка за отнетите водни обеми за напояване през 2021 г. за воден обект яз. Батак чрез II ри и IV ти прозорец по цитираното разрешително, като са отразени съответните отнети обеми вода за напояване и вода за животновъдство по отделните месеци. Издаденото на 09.06.2021 г. разрешително на Напоителни системи представлява разрешително за водовземане от повърхностен воден обект язовир Батак с цел на водовземането земеделски цели обществено водоснабдяване за напояване на земеделски култури 35 724 дка изградени поливни площи в района на НС Пещера. С протокол Пз-146 от 26.04.2022 г. на служители от БД на ИБР е посочено, че:1. за периода 01.01.-31.12.2021 г. измерените и използвани обечи вода за обществено водоснабдяване за напояване на земеделски култури са 4 927 428 куб.м.; 2. за периода 01.01.2021 г. 31.03.2021 г. съгласно представените справки от Напоителни системи ЕАД, клон Тополница са използвани общо 580 824 куб.м. с цел на водовземането животновъдство; 3. За периода 01.11.2021 г. 31.12.2021 г. използваните обеми води в размер на 250 344 куб.м. са цел на водовземането други цели. Въз основа на така констатираните данни с процесния АУПДВ е определен размерът на дължимата такса, както следва: - за цел обществено водоснабдяване за напояване на земеделски култури за сума в размер на 9 608,48 лева с използван корекционен коефициент 1,3; - за цел животновъдство в размер на 4646,59 лева; - за цел други цели за сума в размер на 26 286,12 лева. Начислени са и лихви за забава. При така установените факти обосновано съдът е приел, че оспореният в цялост АУПДВ е незаконосъобразен. На първо място, недоказано от административния орган използването на вода от общия отнет воден обем за процесния воден обект от Напоителни системи ЕАД за други цели през периода 01.11.-31.12.2021 г. съгласно чл. 12, ал. 1, т. 11 от Тарифата, в размер на 250 344 куб.м. Видно от приложените справки от Напоителни системи ЕАД за всеки един от месеците на 2021 г. за яз. Батак / на л. 107 л. 118 от делото/ е отразено количество вода за напояване и вода за животновъдство. Количеството вода за животновъдство по така приложените справки е за м. 01. до м.03.2021 г. и от м. 10. до м.12.2021 г. вкл., която е в общ размер на 831 168 куб.м. и съвпада с декларираното от дружество количество отнет воден обем вода за животновъдство според справката / прил. на л. 45 от делото/ и посочената във всяка една от декларациите, подадени от дружеството / прил. на л. 30 31 и на л. 33 л.34/. Съобразно тези писмени доказателства обосновано съдът е заключил, че не става ясно от къде е формирана волята на административния орган за наличие на вода за други цели през процесната 2021 г. от процесния воден обект. Това води и до прилагане на друг единичен размер на таксата /Е/ в лв. /куб.м съгласно Тарифата чл. 12, ал. 1, т. 5 от Тарифата за водоснабдяване за животновъдство - 0,008, а по чл. 12, ал. 1, т. 11 от Тарифата за водоснабдяване за други цели 0,105. В §1 на ДР на Тарифата са дадени определения на целите на ползване на отнетата вода : б. д водоснабдяване за животновъдство когато отнетата вода се използва за дейности, свързани с развъждането и отглеждането на животни; б. ж водоснабдяване за други цели когато отнетата вода се използва за всички други цели извън изрично посочените в б.в е, включително за добив на топлинна енергия с цел отопление на сгради, поливане на трева и други декоративни растения в индустриални и в други стопански обекти, миене на площадки и др. В процесния случай от доказателствата, предоставени от Напоителни системи ЕАД в хода на самото производство и станали достояние на административния орган, не може да се установи дали отнетата вода в посочения в АУПДВ размер е била използвана за други цели, доколкото се установява, че е била използвана за животновъдство. На следващо място, касационната инстанция намира за правилен и извода на АССГ за незаконосъобразност на определения размер на таксата за водовземане от повърхностни води по отношение на общественото водоснабдяване за напояване на земеделски култури и съответно, приложения корекционен коефициент от 1,3. Според декларирания от дружеството обем за вода / актувани водни маси по отделни култури/ в размер на 227 729,325 куб.м. е по-малък от отнетия воден обем по нормите за водопотребление 256 600,87 куб.м. От друга страна, в процесния случай липсват данни за осъществен контрол в съответствие с чл. 194 б, ал. 3 ЗВ с резултата и от собствения мониторинг или с показания на измервателни устройства. Видно от данните по преписката директорът на ИБР не е констатирал противоречие в предоставените от лицето данни, респ. не е извършил проверка за съответствие съгласно чл. 194 б, ал. 3 ЗВ. Следва да се посочи, че прилагането на съответния корекционен коефициент 0,7 или 1,3 по чл. 12, ал. 3 от Тарифата следва да бъде обосновано именно от административния орган в мотивната част на АУПДВ, респ. в друг придружаващ акта писмен документ. В обобщение изводът на АССГ за материална незаконосъобразност на оспорения АУЗД е правилен и съответстващ на събраните по делото доказателства, дори и без да е необходимо да бъдат възприети констатациите на вещото лице по допуснатата и приета ССЧЕ, доколкото същата съдържа и отговори на въпроси, касаещи приложението на материалния закон. При този изход на спора, разноски за касационното производство следва да се присъдят в полза на ответника по касация в съответния претендиран и доказан размер за сумата от 5292 лева, като не е налице основание за намаляването им, доколкото адвокатското възнаграждение е съобразено с фактическата и правна сложност на делото, извършените процесуални действия от страна на представляващи дружеството адвокат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение,