Решение № 1442 от 10.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7776/2015 г.

Решение № 1442 от 10.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7776/2015 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 237, ал. 1 и сл. от АПК. Образувано е по искане на Стоянка Стоянова Господинова, от гр. Варна, чрез пълномощника й адв. Бакалова, за отмяна на влязлото в сила решение № 566/13.03.2015 г. по адм. дело № 2893/2014 г. на Административен съд - Варна, на основание чл. 239 от АПК. В искането не се сочат конкретни отменителни основания по чл. 239, т. 1 - 6 от АПК, а се поддържат нарушения на чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС и на правото на ЕС, както и на допуснати от съда съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Не се прилагат писмени доказателства. Ответникът по искането: кмета на р-н "Владислав Варненчик" при община - Варна, чрез пълномощника му - юрисконсулт Чаракчиев, в писмено възражение оспорва искането като недопустимо и евентуално, като неоснователно. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, намира искането за отмяна за процесуално допустима, като подадено в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК и от надлежна страна. Разгледано по същество е неоснователно. С влязло в сила решение № 566/13.03.2015 г. по адм. дело № 2893/2014 г., Административен съд - Варна е отхвърлил жалбата на Стоянка Стоянова Господинова, против Заповед № 119/09.07.2014 г. на кмета на р-н "Вл. Варненчик" при община-Варна, като неоснователна. Със заповедта по отношение на Господинова е разпоредено премахването на незаконен строеж: "Тухлена постройка", находяща се в ПИ № 10135.4501.1756 по КККР на гр. Варна, на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Решението, като необжалваемо, е влязло в сила в деня на обявяването му - 13.03.2015 г. Искането за отмяна на това решение е подадено на основание чл. 239 АПК, без да бъде конкретизирано в коя от шестте основания за отмяна, предвидени в тази разпоредба, попада. В искането за отмяна не се съдържат фактически съображения за това, че са налице нови обстоятелства или нови писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. С него и в съдебно заседание не са представени писмени доказателства. Не се съдържат и фактически обстоятелства, за наличие на елементи, обхванати от хипотезиса на правните норми на чл. 239, т. 2, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 6 от АПК. Твърденията в искането за отмяна са за неправилност на решението на Административен съд - Варна, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, които представляват касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, но не и основания за отмяна на влязло в сила решение по чл. 239, т. 1 - 6 от АПК. Не са такива основания за отмяна и доводите в искането за нарушение на чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС и правото на ЕС, които се установяват с влязло в сила решение на Европейския съд за защита на правата на човека, което решение представлява основание за отмяна по чл. 239, т. 6 от АПК. В случая нито се твърди, нито се представя наличие на такова решение. Ето защо като неоснователно искането за отмяна следва да бъде отхвърлено. При този резултат основателно е искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, в размер на 300 лева, поради неявяване в с. з., по аргумент от чл. 9, ал. 4, вр. с чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение