Решение № 4027 от 8.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7501/2014 г.

Решение № 4027 от 8.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7501/2014 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Ей Ес Ес България" ООД, гр. София, чрез адв. Бочев против решение № 2330/8.04.2014 г. по адм. д. № 4844/2013 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлено оспорването на РА № 2151202834/16.11.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП-София, потвърден с решение № 591/29.03.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София за определени задължения на дружеството по ЗДДС от непризнат данъчен кредит по фактури, издадени за данъчни периоди м. 09-м. 11.09 г. и м. 01.-м. 04.10 г. от доставчици "А Техникс" ЕООД, "Георгиев Техникс" ЕООД и "Полирос България" ООД. Изложени са доводи за неправилност на решението, иска се отмяната му и постановяване на друго по същество, с което да се отмени РА и се присъдят разноски. Аргументите са изведени от практика на Върховния административен съд и на Съда на Европейския Съюз с посочени конкретни съдебни актове. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София, чрез процесуален представител юрк. Горанов оспорва касационната жалба, желае решението в обжалваната част да бъде оставено в сила и претендира за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява подробно мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил ревизионен акт с установени задължения по ЗДДС, във връзка с отказано право на данъчен кредит, размерът на който е коригиран в посока намаление с решението на горестоящия административен орган - ДД "ОДОП"-София. За да отхвърли жалбата като неоснователна съдът е обосновал изводи за недоказана реалност на доставки по процесните фактури. В мотивите на обжалваното решение съдът е изложил възприетите от фактическа страна обстоятелства, въз основа на които е направил извод за законосъобразно прилагане по чл. 68, ал. 1, т. 1, вр. чл. 69, ал. 1 и чл. 6 от ЗДДС. Обсъдени са извършените през ревизирания период доставки от посочените доставчици, по които жалбоподателя, касатор в настоящото производство е получател. Решението е правилно. Съдът е направил последователен анализ на фактурираните доставки и всички ангажирани доказателства, приложени по административната преписка и представени пред съда. Предмет на доставките по фактурите, издадени от "А Техникс" ЕООД, "Георгиев Техникс" ЕООД са "строителни материали", а по фактурите, издадени от "Полирос България" ООД - "рекламни материали". След като получателят е този, който претендира правото, по общото изискване на чл. 154 от ГПК, приложим в данъчното съдебно производство, съобразно § 2 ДРДОПК е длъжен да установи със съответните доказателства реалността на оспорените доставки. Последното не е сторено от оспорващото дружество. В хода на ревизията, при извършените насрещни проверки доставчиците не се открити на посочените адреси. По данни от информационния масив на ТД на НАП ревизиращите органи са съобразили обстоятелства, свързани с наличието на материална и кадрова обезпеченост "А Техникс" ЕООД и "Георгиев Техникс" ЕООД, водещи до извод за невъзможност да се доставят от същите посочените стоки. Представените от ревизираното лице договори, анекси, приемателно-предавателни протоколи, поради непотвърденост от страна на доставците, които не са открити, са ценени от съда като несъдържащи съответните данни за влагане на процесните материали. При установени непълноти и несъответствия между представените съпътстващи документи, единствено наличието на фактури не е достатъчно за да докаже реално извършване на доставките. Редовно воденото счетоводство на ревизираното дружество, при липса на съпоставка със счетоводства на доставчиците, не е решаващо за приемане, че реалността на доставките е доказана. Липсата на доказателства за отделяне на стоките от рода и прехвърлянето им на получателя с предоставено право на разпореждане със същите, обосновава недоказано приемане/предаване на стоките от доставчиците на получателя. По фактурите, издадени от доставчика "Полирос България" ЕООД за данъчни периоди от 2009 и 2010 г. с предмет "рекламни материали" съдът е извел фактически и правно обосновани изводи за липса на основание за признаване на данъчен кредит. В допълнение съдът е изложил мотиви, съобразно постановено решение от 8.01.2009 г. по гр. д. № 403/2008 г. на Окръжен съд-Враца, с което е обявена неплатежоспособността на "Полирос България" ЕООД, като е прекратена дейността на дружеството, като са прекратени правомощията на управителните органи. Позоваването на договор от 20.05.2009 г., сключен с управителя с прекратени от съда правомощия, с който са уговорени процесните доставки, е без доказателствена стойност във връзка с предмета на спора. При тази констатация относно договора, не може да се направи връзка с представените приемо-предавателни протоколи и веществени доказателства - рекламни материали. Осчетоводяването на рекламните материали като разход за материали при получателя, не е относимо доказателство за реално извършена доставка. Позоваването на практика на Върховния административен съд и на Съда на Европейския съюз от страна на касатора е неоснователно, тъй като сочените решения нямат идентичен предмет на спора по главните производства със спора по настоящото дело. При така установените данни, решението на първоинстанционния съд е правилно и обосновано в извода за недоказани реални доставки на стоки по процесните фактури и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответната Дирекция "ОДОП"-София се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение, тъй като такова не е присъдено от първоинстанционния съд. Същото, съобразно разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК, във вр. Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения следва да се определи в размер на 1802 лева и да се присъди в тежест на дружеството-касатор. Воден от горното Върховният административен съд, първо отделение