Решение № 10207 от 2.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 399/2019 г.

Решение № 10207 от 2.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 399/2019 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Сакарела" ООД, гр. Ямбол, ЕИК *********, чрез проц. представител адв. Д. Петров, против решение № 201/02.11.2018 г., постановено по адм. д. № 240/2018 г. по описа на Административен съд Ямбол. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени бележки по касационната жалба са депозирани от ответника. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения. След връщане на делото за ново разглеждане, първоинстанционният съд е разгледал жалба от "Сакарела" ООД против заповед № ТУ/04-00022/13.10.2017 г. на кмета на община Ямбол, с която е наредено премахването на строеж "Сграда 6 /съгласно схема "Заснемане 17.07.2017 г. ", неразделна част от съставения Констативен протокол № 37/17.07.2017 г./, изграден без изискуемите от ЗУТ строителни книжа в имот с идентификатор 87374.520.2 и представляващ пристройка към производствена сграда с идентификатор 87374.520.9. 6". Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си, решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства, при спазване на задължителните указания, дадени от Върховния административен съд, е достигнал до верни правни изводи. Оспорената заповед е законосъобразна, издадена е от компетентен административен орган, в изискваната от закона форма, при спазване на материалните и процесуалните разпоредби и при съобразяване с целта на закона. От доказателствата по делото е установено, че процесната сграда, представлява пристройка към производствената страда с идентификатор 87374.520.9. 6, с размери 7. 90 х 6. 30 м, височина 3. 30 м на ниво терен. Съгласно разпоредбата на чл. 148, ал. 1 ЗУТ, строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон. Обосновано съдът е приел за безспорно установено, че се касае за строеж, за който е необходимо строително разрешение, издадено въз основа на одобрен инвестиционен проект, тъй като не е измежду изрично изброените изключения в чл. 151 ЗУТ. От "Сакарела" ООД не са представени строителни книжа относно този строеж нито в производството пред административния орган, нито в хода на съдебното производство. Такива не са открити и от вещото лице, изготвило СТЕ. По делото са събрани доказателства за това, че процесният строеж попада в имот, отреден по действащия ПУП за улица. Неотносимо към спора е обстоятелството дали планът е приложен. За квалифицирането на един строеж като незаконен е необходимо да е налице една от предпоставките по чл. 225 ЗУТ, сред които не е обстоятелството за това дали устройственият план е приложен или не. Неотносими към спора са обстоятелствата за инвестиционните намерения на касатора и инициираната от него процедура за изменение на ПУП. Съобразявайки се с указанията на касационната инстанция, съдът е изследвал дали са налице предпоставките за квалифициране на строежа като търпим по смисъла на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ. От доказателствата по делото безпротиворечиво се установява, че строежът е изграден след закупуването на имота на 17.01.2002 г. Правилен е изводът на административния съд, че посочените разпоредби са неприложими, тъй като се отнасят за строежи, изградени до 31.03.2001 г., а не и след това, какъвто е процесният. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 3600 лева, доказани по своя размер с приложени платежни документи. В съдебно заседание от касатора е направено възражение за прекомерност, което този състав не уважава, с оглед сложността и обема на делото. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав