Решение № 467 от 14.1.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9348/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208- 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Бургазлиян чрез процесуален представител срещу решение 220/13.02.2020 г. по административно дело 1219/2019 г. на Административен съд- Варна, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед РД46-163/28.03.2019 г. на Министъра на земеделието, храните и горите, като неоснователна. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което оспорената от жалбодателката заповед бъде отменена. Не се претендира заплащане на разноски. Ответникът по касационната жалба Министърът на земеделието, храните и горите в представени от процесуалния представител писмени бележки оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я остави без уважение като неоснователна. Излага подробни доводи за законосъобразност на акта и правилност на обжалваното решение, като претендира заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършена служебна проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал.2 от АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо, а разгледано по същество е правилно. След извършената проверка за законосъобразност първоинстанционния съд приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, в съответствие на предвидените в закона административнопроизводствени правила и при правилно приложение на материалния закон. Предмет на проверка за законосъобразност пред първоинстанционния съд е заповед РД46-163/28.03.2019 г. на Министъра на земеделието, храните и горите, с която е разпоредено в срок до шест месеца от влизането на заповедта в сила, неправомерно разораната/преобразувана площ от 17,919 дка, попадаща в слой "Постоянно затревени площи" (ПЗП) от имот с идентификатор: 81966.11.162, обща площ от 18,037 дка, собственост на М. Бургазлиян, в землището на с. Черник, община Дулово, да бъде възстановена като постоянно затревена площ. Възстановяването е наредено да бъде извършено от ЕТ "А.-96-А. Хатиб" като наемател на имота и/или от М. Бургазлиян като собственик на имота. Правилно съдът е приел, че разораването/преобразуването на площ от 17,919 дка, попадаща в слой "Постоянно затревени площи" от имот с идентификатор: 81966.11.162, обща площ от 18,037 дка, собственост на жалбодателката, в землището на с. Черник, е извършено в нарушение на забраната, въведена с разпоредбата на чл. 33б, ал. 1 ЗПЗП. Съгласно чл. 33б, ал. 1 ЗПЗП, забраняват се преобразуването и разораването на площите, включени в слой "Постоянно затревени площи", от техните собственици и ползватели. Съдът е приел, че в случая обстоятелствата, които са мотивирали административния орган да издаде процесната заповед, се съдържат в доклад с рег. 93-2035/28.03.2019 г. на Заместник-министъра на земеделието, храните и горите, който е част от административната преписка. В Регламент (ЕС) 1307/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика е обърнато специално внимание на поддържането на постоянно затревените площи, като средство за постигане на ползи за околната среда. Така в т. 42 от преамбюла е поставена задача за приемане на специални разпоредби за поддържане на постоянно затревени площи и тяхната защита чрез забрана за оран и преобразуване, както и по-обща предпазна мярка, основана на съотношение на постоянно затревените площи срещу пренасочване за друго ползване. В т. 7 от преамбюла е предвидено делегиране на правомощие на Комисията да приема определени актове за установяване на рамка, в която държавите членки да определят критериите, задължителни за изпълнение от земеделските стопани за поддържане на земеделските площи в състояние, подходящо за паша или обработване, и минималните дейности, които следва да се осъществяват на площи, естествено поддържани в състояние, подходящо за паша или обработване, както и критериите за определяне на превеса на тревите и другите тревни фуражи, както и за определяне на установените местни практики по отношение на постоянно затревените площи и постоянните пасища ("постоянно затревени площи"). Разпоредбите на чл. 33а, ал. 3 и чл. 33б ЗПЗП уреждат реда и начина за създаване на слой "Постоянно затревени площи" и запазването му, който се одобрява и изменя със заповед на МЗХГ при условия и по ред, определени в Наредба 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол. Това са нормите на чл. 16д и чл. 16е от нея. Съдът правилно е преценил като неоснователни доводите на жалбодателката за липса на уведомяване, че процесните земи попадат в слой ПЗП, както и в екологичната мрежа Натура 2000 по аргумент на чл. 16д и чл.16и от Наредбата, изрично посочваща начина на оповестяване на създадения слой ПЗП, провеждането на производството по чл. 66 АПК и реда за окончателното му одобряване. Правилно първоинстанционният съд е установил с оглед изисканите и приобщени по делото доказателства, че процесния имот, собственост на М. Бургазлиян не е изключен по реда на чл. 33б, ал. 2 ЗПЗП чрез издаване на заповед на компетентния орган. При положение, че парцел ПИ 81966.11.162 попада в слой "Постоянно затревени площи", одобрен окончателно със заповед РД 46 - 288 от 06.03.2015 г., както и в границите на защитена зона BG 00002962 Лудогорие, одобрена с обявление в ДВ - бр. 11 от 10.02.2009 г., съдът правилно е приел, че жалбодателката не е имала право да промени фактическото предназначение на същия. Поради това съдът правилно е приел, че са налице предпоставките за издаване на оспорената заповед. Възраженията в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон от съда са неоснователни. Наведените доводи за неправилност на съдебния акт относно незаконосъобразността на обжалваната заповед, са били наведени и пред административния съд. Решаващият съд подробно и аргументирано е приел, че същите са неоснователни, като изложените фактически и правни изводи в решението се споделят изцяло от касационната инстанция. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. С оглед изхода на спора и на основание чл.143, ал. 4 от АПК, касационната жалбодателка следва да се осъди да заплати на Министерство на земеделието, храните и горите юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, определена по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за плащането на правната помощ, в размер на 100 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение