Решение № 7733 от 2.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15909/2010 г.

Решение № 7733 от 2.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15909/2010 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Юрий Иванович Шульга, гражданин на Руската федерация, чрез адвокат Христо Илиев Манчев от АК - Бургас, против Решение № 3543/08.11.2010 г., постановено по адм. дело № 5290/2010 г., по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу писмо изх. № У - ЧИ - 324/28.06.2010 г. на директор на дирекция "Външни финанси и международно сътрудничество " при министерство на финансите, с което е отказано издаването на удостоверение по чл. 25, ал. 1, т. 8 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и вместо него постановяването на друго, с което оспорения административен акт бъде отменен и делото върнато като преписка на административния орган със задължителни указания по прилагането на закона и издаване на исканото удостоверение. Ответникът - Директора на Дирекция "Външни финанси и международно сътрудничество " при министерство на финансите, чрез процесуалния си представител, е изразил становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е изразил становище за неоснователност на жалбата. След като прецени събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, седмо отделение, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА . Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Предмет на разглеждане в производството пред Административен съд София град е писмо изх. № У - ЧИ - 324/28.06.2010 г. на директор на дирекция "Външни финанси и международно сътрудничество " при министерство на финансите, с което е отказано издаването на удостоверение по чл. 25, ал. 1, т. 8 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). С решението по цитираното дело съдът е отхвърлил жалбата против административния акт като неоснователна. Установено е от доказателствата по делото, че касационният жалбоподател е едноличен собственик на "Хърайзън Девелопмънтс" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Бургас. като същият е направил апорт на облигационно вземане на стойност 6 930 920 лв., който е вписан в търговския регистър. За да постанови този резултат съдът е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 8 от ЗЧРБ разрешение за постоянно пребиваване могат да получат чужденците, вложили в капитала на българско търговско дружество, чиито акции не са търгувани на регулиран пазар, сума не по - малка от 6 000 000 лева. Цитираната норма налага категоричния извод, че се касае за вложение на чужденец в капитала на българско акционерно дружество чиито акции не са търгувани на регулиран пазар. Отразено е подробно в мотивите, че дружествените дялове не са акции по смисъла на чл. 175 от Търговския закон, съгласно който акцията е ценна книга, която удостоверява, че притежателят й участва с посочената в нея номинална стойност в капитала на дружеството. Решението е правилно. При установените по делото релевантни факти изводите на първоинстанционния съд относно тълкуването и приложението на чл. 25, ал. 1, т. 8 от ЗЧРБ, са правилни. Според посочената правна норма разрешение за постоянно пребиваване в Република България могат да получат чужденците вложили в капитала на българско търговско дружество, чиито акции не са търгувани на регулиран пазар, сума не по-малка от 6 000 000 лв. По делото не се спори, че Шульга е собственик на еднолично дружество с ограничена отговорност "Хърайзън Девелопмънтс". Едноличното дружество с ограничена отговорност (ЕООД ) и акционерното дружество (АД) са вид търговски дружества, но те имат различен правен режим по Търговския закон. Правилно съда е приел, че след като в нормата на чл. 25, ал. 1, т. 8 от ЗЧРБ изрично се говори за "акции", а не се говори за дружествени дялове, законодателят е имал в предвид само акционерните дружества, а не всяко търговско дружество, в което е вложен капитал не по-малко от 6 000 000 лв. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд, намира, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати изложените в касационната жалба отменителни основания, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, седмо отделение