Решение № 3175 от 15.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7063/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба на кмета на район Витоша при Столична община срещу решение 3984/16.06.2023 г., постановено по адм. дело 3862/2023 г. по описа на Административен съд София-град. Касационният жалбоподател излага доводи, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон касационни отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3, предл. първо и второ АПК. Иска отмяната му. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Ответникът М. Петков с постоянен адрес в София, на [улица]оспорва касасционната жалба, като нередовна и неоснователна, в писмен отговор, подаден в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Иска обжалваното решение да остане в сила. Претендира присъждане на сторените в настоящото производство разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на атакуваното решение. Върховният административен съд, състав на трето отделение, преценява касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, поради което следва да бъде разгледана досежно основателността й. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалвания съдебен акт, по жалба на М. Петков, е отменен мълчалив отказ на кмета на район Витоша при Столична община да му предостави административна услуга заверка на молба-декларация, вх. РВТ23-ГР94-359 от 02.02.2023 г. за признаване на право на собственост на Петков върху недвижим имот, чрез извършване на обстоятелствена проверка по реда на чл. 587 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), като преписката е върната на административния орган за произнасяне в 7-дневен срок, при спазване на указанията, дадени от съда в мотивите на атакуваното решение. Наред с това Столична община е осъдена да заплати на Петков 660.00 лв. разноски по делото. Административният съд е установил, от фактическа страна, че административното производство е започнало с подаване от Петков на 02.02.2023 г. до кмета на район Витоша при Столична община на молба-декларация, вх. РВТ23-ГР94-359 за поземлен имот (ПИ) с идентификатор 68134.1943.861, находящ се в София, район Витоша , [адрес], на [улица] с площ от 1324 кв.м. и за сграда с идентификатор 68134.1943.861.1 на същия адрес жилищна, еднофамилна, на два етажа, със застроена площ от 99 кв.м. С писмо, изх. към РВТ23-ГР94-359-1 от 07.02.2023 г. (л. 7 от адм. дело 3862/2023 г. по описа на Административен съд София-град), кметът на район Витоша уведомил Петков, че следва да представи строителни книжа на сграда с идентификатор 68134.1943.861.1; документи, указващи начина на придобиване или унаследяване на имота; цветна комбинирана скица за ПИ с идентификатор 68134.1943.861; удостоверение за реституционни претенции. В писмото е посочено, че работата по преписката ще продължи след отстраняване на пропуска за предоставяне на цитираните документи. С молба от 13.02.2023 г. (л. 16 от първоинстанцинното дело) Петков депозирал цветна комбинирана скица за ПИ с идентификатор 68134.1943.861, а с молба от 07.03.2023 г. (л. 17, пак там) удостоверение за реституционни претенции. По отношение на останалите документи посочил, че не може да се снабди със строителни книжа за сградата и не разполага с документ за собственост на имота, като именно във връзка със снабдяването с такъв, е образувана преписката. При така установената фактическа обстановка, Административен съд София-град е приел от правна страна, че подадената до него от Петков жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна. Определил искането, подадено от лицето до кмета на район Витоша при Столична община като такова до компетентен административен орган и с предмет извършване на административна услуга, изразяваща се в издаване на индивидуален административен акт, с който се удостоверяват факти с правно значение хипотезата по пар. 1, т. 2, буква а от Допълнителната разпоредба (ДР) на Закона за администрацията (ЗА), във вр. с чл. 21, ал. 3 АПК. Като съобразил данните по делото за изискване и предоставяне на допълнителни документи във връзка с молбата-декларация, както и разпоредбата на чл. 57, ал. 2 АПК, счел, че срокът за произнасяне на кмета на район Витоша при Столична община по административната преписка е изтекъл на 14.03.2023 г. Формирал извод, че по заявление на Петков за заверка на молба-декларация, вх. РВТ23-ГР94-359/02.02.2023 г. по описа на район Витоша е налице мълчалив отказ. Приел е, че за процедирането на искането за заверка на молбата-декларация, не са необходими строителни книжа на жилищната сграда. Мотивирал се, че същата е индивидуализирана, като е нанесена в кадастралната карта. Същото, според съда, се отнасяло и за изисканите от административния орган документи за придобиване на имота, доколкото ако Петков разполагал с такива, нямало да поиска извършването на процесната услуга. Счел, че в охранителното производство по чл. 587 ГПК за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка компетентността на административния орган е ограничена до удостоверяването дали имотът е актуван или не като общински по реда на Закона за общинската собственост (ЗОС). Посочил, че компетентен да извърши проверка и съответно да удостовери правото на собственост или да откаже издаване на нотариален акт е съответният нотариус, който преценява всички материални предпоставки за придобиване на собствеността, вкл. законовите забрани, ако такива са налице. Отхвърлил възражението на касационния жалбоподател, че, в конкретния случай, е налице хипотезата на чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК. Преценил, че няма правна пречка извършването на административната услуга д а бъде поискано повторно. Приел е, че непопълването от кмета на район Витоша при Столична община на депозираната молба-декларация лишава Петков от възможността да осъществи предвиденото охранителното производство по чл. 587 ГПК и противоречи на основни принципи на административния процес тези по чл. 4, ал. 1 и ал. 3, чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 АПК. Подчертал, че наличието на спор за правото на собственост върху част от процесния имот между Петков, който иска да се снабди с констативен нотариален акт за собственост в охранителното нотариално производство по обстоятелствена проверка, от една страна, и Общината, която се позовава на право на собственост върху част от имота, и други физически лица, вписани в кадастралния регистър, като собственици на другата част от имота, както и начина на разрешаване на този спор не са предмет на образуваното пред него съдебно производство. Обосновал се, че независимо какво е изявлението на кмета на район Витоша по отношение на наличието на общинска собственост върху имота, той е длъжен да го отрази в представената молба-декларация по образец. Счел, че отказът за извършване на административната услуга по аргументи, свързани с евентуален спор за принадлежността на правото на собственост, представлява превратно упражняване на власт. С тези мотиви, постановил обжалвания резултат. Присъдил разноски, съобразно изхода на спора. Решението е валидно и допустимо, постановено е при правилно изяснена от събраните доказателства фактическа обстановка, при спазване на процесуалните изисквания и при точно прилагане на материалния закон. При постановяването му съдът не е допуснал нарушения, които да обуславят неговата отмяна на основанията, посочени в чл. 209 АПК. Обосновани са изводите на Административен съд София-град за това, че мълчаливият отказ е незаконосъобразен, макар да е издаден от компетентен орган, действащ в рамките на предоставената му законова компетентност. Кметът на район Витоша при Столична община е бил сезиран от М. Петков с искане за извършване на административна услуга заверка на молба-декларация за обстоятелствена проверка относно наличието или не на актуване, като общинска собственост, на ПИ с идентификатор 68134.1943.861 и на жилищна сграда с идентификатор 68134.1943.861.1, находящи се в София, район Витоша , в.з. [адрес], на [улица], която декларация да послужи пред нотариус за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка. За отразяване обстоятелството по евентуално актуване, компетентният административен орган по чл. 23, ал. 1 АПК следва да извърши проверка в актовите книги на общината и след като установи наличието или отсъствието на надлежно съставен Акт за общинска собственост, да отрази констатациите си в удостоверение. В този документ административният орган вписва обстоятелствата, така както ги е установил при извършената от него проверка и, които той счита за относими към собствеността на имота. В този смисъл кметът на район Витоша е бил длъжен да извърши поисканата административна услуга, като издаде изричен акт, в който да отрази дали имотите, по отношение на които е поискана услугата, представляват или не общинска собственост, както и да впише данните за собствеността на имотите, според регистъра, вкл. отбелязвайки констатациите си, че част от сграда с идентификатор 68134.1943.861.1 е продадена на трети лица и ПИ с идентификатор 68134.1943.861 представлява частна собственост. Компетентността да удостовери правото на собственост принадлежи единствено на нотариуса в охранителното производство. Извън компетентността на административния орган е да преценява наличието или отсъствието на предпоставките за придобиването на правото на собственост върху имотите по обстоятелствена проверка, за които е поискано издаването на удостоверението. Нотариусът в охранителното производство по чл. 587, ал. 1 ГПК проверява дали представените писмени доказателства удостоверяват правото на собственост на заявителя или не. Той съблюдава изискванията на специалните закони, в това число и дали е допустимо придобиването на право на собственост. Същият, след проверка на основателността на искането, с мотивирано постановление по чл. 587, ал. 3 ГПК отказва или разпорежда издаването на констативен нотариален акт. В охранителното производство пред нотариуса, както и от компетентния съд, при материалноправен спор, се преценява наличието на предпоставките за придобиване право на собственост чрез някои от придобивните способи, вкл. по давностно владение по чл. 79 ЗС, каквато е претенцията на заявителя в конкретния случай. В конкретния случай функциите на кмета на район Витоша при Столична община са удостоверителни и той не би признал правото на собственост върху заявените от Петков имоти в хипотезата на издаване на исканото удостоверение, респ. не би решил спор за материалното право, разполагайки с данни за конкуренция на права върху процесните имоти. В този смисъл необосновано касационният жалбоподател обвързва допустимостта и правилността на атакувания съдебен акт с наличните при него данни относно собствеността на имотите. И при конкуренция на права върху имотите, административният орган е длъжен да издаде искания документ. Противното би означавало предрешаване на гражданскоправен спор и намеса в правоотношения на равнопоставени граждански субекти, каквито правомощия кметът на общината не притежава. Несъстоятелно е касационното оплакване, че съдът се е произнесъл по непредявен предмет, респ. решението му е недопустимо, тъй като липсва отказ от извършване на административната услуга. Видно от представената молба-декларация, ответника по касационната жалба е искал да се отрази дали процесните имоти са актувани, като общинска собственост, което не е сторено, както правилно е преценил първоинстанционният съд. Извън предмета на съдебното производство е дали заявителят на услугата споменава или не за досъдебно производство 230 ЗМИП 15150/2019 г. по описа на 06 Районно управление при Столична дирекция на вътрешните работи, прокурорска преписка 6956/2019 г. на Софийска районна прокуратура, поради което настоящата инстанция не дължи обсъждане на касационните оплаквания в тази насока. По изложените съображения обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна, а тази на ответника по касация за присъждане на адвокатски хонорар основателна. При липсата на възражение за прекомерност относно претендираното от М. Петков адвокатско възнаграждение и доказателствата по делото, че такова е платено (Договор за правна защита и съдействие от 18.07.2023 г. на л. 37 от касационното дело), същото, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, следва да бъде присъдено в претендирания размер от 2000.00 лв. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия