Решение № 6240 от 12.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13500/2013 г.

Решение № 6240 от 12.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13500/2013 г., VIII о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от началника на Митница - Югозападна, чрез процесуалния представител юрк. Андонова срещу решение № 1411 от 23.07.2013 г., постановено по адм. д. № 62/2013 г. от Административен съд - Благоевград, с което е отменено Решение № 1000-0183/14.09.2012 г. на началника на Митница Югозападна, с което е отказано на "Карол Фернандес Мийт" ООД издаването на удостоверение за освободен от акциз краен потребител и е върнато делото като преписка за произнасяне на началника на Митница Югозападна съобразно дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Със същото решение е осъдена Митница - Югозападна да заплати на "Карол Фернандес Мийт" ООД разноски по делото в размер на 2000 лв. В касационната жалба се правят оплаквания, че решението на Административен съд - Благоевград, е неправилно поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Отправя се искане до Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд- Благоевград и вместо него да постанови друго такова по същество на спора, с което да потвърди решението на началника на Митница - Югозападна. Касаторът оспорва решението и в частта за разноските, като счита, че размерът на адвокатското възнаграждение от 1500 лева е прекомерно висок, съобразно фактическата и правна сложност на делото, както и че не са представени доказателства за реалното заплащане на сумата. Не претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Карол Фернандес Мийт" ООД не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Благоевград е отменил решение 0183/14.09.2012 г. на началника на Митница Югозападна, с което е отказано на "Карол Фернандес Мийт" ООД издаването на удостоверение за освободен от акциз краен потребител и е върнато делото като преписка за произнасяне на началника на Митница Югозападна съобразно дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Решаващият съд е описал фактическата обстановка, свързана с подаването на искане за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител за енергиен продукт - природен газ с код по КН 27112100, депозирано по реда на чл. 14 от ППЗАДС, кореспонденцията с органа, последвалият отказ с Решение № 1000-0146/4.07.2012 г. на началника на Митница Югозападна, който след оспорване по административен ред пред директора на Агенция "Митници" и с Решение № 434/15.08.2012 г. е отменено и преписката е върната за ново произнасяне с указания да се извърши изискващата се от чл. 15, ал. 1, т. 1 и 3 от ППЗАДС (отм., ДВ, бр. 25/13.03.2013 г., в сила от 1.04.2013 г.) проверка на производствените помещения и оборудването, както и на всички дейности, за които се използва енергийния продукт. Съдът подробно е описал констатациите от извършената проверка въз основа на които, с обжалваното решение № 1000-0183/14.09.2012 г. началника на Митница Югозападна отново е отказано издаването на исканото удостоверение. Решението е обжалвано по административен ред и с Решение № 574/31.10.2012 г. на директора на Агенция "Митници" жалбата е отхвърлена. В законоустановения срок "Карол Фернанадес Мийт" ООД е подало жалба пред Административен съд - София град и с Определение 1258/16.01.2013 г., постановено по адм. д. № 13770 по описа на съда за 2012 г. жалбата е изпратена за разглеждане по подсъдност на Административен съд - Благоевград. За да постанови отказа си, административният орган е посочил, че природният газ се използва в гаровата централа на "Карол Фернандес Мийт" ООД с парен котел. Парата постъпва в пароварилни камери по паропровод. В тези камери се извършват термични процеси: варене, печене, опушване, темпериране, подсушаване. Като преносител на тези процеси се използва пара с налягане до 8 at и 140 градуса. Органът е приел, че в този смисъл енергийният продукт се използва по предназначение - за отделяне на топлина, с която се осъществява производствената дейност, поради което е счел, че този продукт е "енергиен продукт за отопление" по смисъла на чл. 4, т. 37 от ЗАДС) и не попада в обхвата на чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС, поради което на основание чл. 15, ал. 5 от ППЗАДС е издал отказа си. В мотивите си съдът е релевирал приобщените по делото писмени доказателства - технологични схеми и документация с описания на производствените процеси, приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, установяващи технологичното предназначение на доставяния в производството на "Карол Фернандес Мийт" ООД газ, технологичния процес и начина на използването на природния газ в него, както и показанията на двамата свидетели Митов - старши експерт в Митница Югозападна, присъствал на извършената от митническите служители проверка и инж. Двоячки - главен инженер на "Карол Фернандес Мийт" ООД. След подробен анализ на горепосочените доказателства, съдът е формирал извод, че е изпълнена спорната в случая материалноправна предпоставка на чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС, тъй като е установено, че енергийният продукт се използва за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление. И двамата свидетели и вещото лице посочват, че енергийният продукт се използва изцяло за производствения процес. Дори свидетелят Митов посочва, че при посещението на място не са установили от двата котела да се използва горивото за отопление - или съответно топлата вода или парата да се използват за отопление на производствените помещения. Съдът е възприел като неоснователен довода на ответника, че енергийният продукт е такъв за отопление по смисъла на чл. 4, т. 37 от ЗАДС, като е посочил, че макар природният газ да участва в процес, свързан с отделяне на топлина, тази топлина не се използва непосредствено или чрез преносна среда в основната й функция (система за затопляне на помещения), а за други, производствени цели - термична обработка на месни продукти - трайни варено-пушени и малотрайни варено-пушени колбаси, поради което е приел за неправилен извода на административния орган, че въпросното гориво се използва за отопление. От заключението на вещото лице и от показанията на разпитаните по делото свидетели съдът е приел за установено, че горивото е ползвано като енергиен източник в производствения процес при производството на колбаси, а не за отопление. От това, че при изгарянето на горивото се отделя топлина, не следва непременно, че то се ползва за отопление. Въз основа на всичко изложено съдът е приел, че обжалваното решение за отказ да се издаде удостоверение за освободен от акциз краен потребител е постановено в противоречие с материалния закон, тъй като митническия орган неправилно е тълкувал и приложил закона - чл. 24, ал. 2, т. 4 вр. чл. 4, т. 37 ЗАДС. Постановеното решение е правилно. Основното подробно мотивирано оплакване, развито в касационната жалба, е за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Излагат се доводи, че използваният от дружество енергиен продукт попада в приложното поле на чл. 4, т. 37 от ЗАДС, тъй като участва в процес, свързан с отделянето на топлина, а според чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС се освобождават от акциз енергийните продукти, които се използват за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление, поради което решението за отказ за издаване на удостоверение е законосъобразно. Направеното оплакване е неоснователно. Доколкото начинът на използване на природния газ като акцизно гориво предполага определени технически познания, каквито съдът не притежава, по делото е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза, която правилно е възприета от административния съд при условията на чл. 202 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Въз основа на него обосновано е прието, че "Карол Фернандес Мийт" ООД природният газ не се използва с цел отопление или като моторно гориво, а с него се произвежда пара, която съставлява необходима част от технологичния процес на предприятието за производство на колбаси. С оглед на това правилно е прието от първоинстанционния съд, че в случая не става въпрос за енергиен продукт за отопление по смисъла на чл. 4, т. 37 от ЗАДС, по която разпоредба определящият критерий е обстоятелството, че продуктът участва в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва непосредствено или чрез преносна среда в основната й функция. В конкретния случай се установява, че природния газ участва в процес, свързан с отделяне на топлина, но тази топлина не се използва непосредствено или чрез преносна среда в основната й функция /система за затопляне на помещения съгласно тълковен речник/, а за други, производствени цели, подробно описани в заключението на експерта и посочени в показанията на свидетелите. В този смисъл твърденията на касатора, че въпросното гориво се използва за отопление, не намират подкрепа в доказателствата по делото, поради което правилно е прието от съда, че е налице хипотезата на чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС и искането за издаване на удостоверение следва да бъде удовлетворено. При постановяване на решението е съобразена и трайно установената съдебна практика на ВАС (Решение № 5795 от 24.04.2013 г. по адм. д. № 2324/2013 г. на ВАС, Първо отделение; Решение № 9426 от 25.06.2013 г. по адм. д. № 143/13 г. на Осмо отделение; Решение № 9426 от 25.06.2013 г. по адм. дело № 143/2013 г. на Осмо отделение и др.). Като е стигнал до същите изводи и е отменил обжалваното решение като незаконосъобразно, Административен съд - Благоевград е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, сочени в касационната жалба, поради което при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е и възражението в касационната жалба за прекомерност на присъденото от административния съд адвокатско възнаграждение в полза на жалбоподателя, както и за липсата на доказателства за реалното му плащане. Решаващият съд е приел, че следва да се присъдят съдебни разноски за платени държавни такси, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение в размер, за който има доказателства, че са платени. В представения още в първото съдебно заседание пред АС - Благоевград от 25.02.2013 г., договор за правна помощ от 21.02.2013 г. е посочено, че уговореното възнаграждение от 1500 лева е платено в брой. Договорът е двустранно подписан, поради което удостоверява разплащането и не е необходима разписка. Това възнаграждение не се явява прекомерно с оглед броя на съдебните заседания. С оглед изхода на делото, на ответника по касация не следва да се присъждат разноски, тъй като не са претендирани. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,