Решение № 10651 от 9.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 404/2018 г.

Решение № 10651 от 9.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 404/2018 г., III о., докладчик председателят Марио Димитров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Ес и Кей" ООД, със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от управителите К. Динчев и А. Найденов, чрез адв. дружество "Манджукова, Шопов, Петров", против решение № 6234/02.11.2017 г., постановено по адм. дело № 7612/2017 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена исковата му молба против Агенция "Митници", за присъждане на обезщетение в размер на 490 лв., представляващо направени разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с оспорването на наказателно постановление № 33/11.06.2011 г., издадено от началника на Митница Аерогара София. Посочва, че решението е неправилно, поради необоснованост, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон – отменителни основания по реда на чл. 209, т. 3 АПК. Претендира отмяната на решението и уважаване на исковата претенция. Претендира разноски. Ответникът – Агенция "Митници", чрез пълномощник М. Якимовска, с писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Направено е искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура, излага становище за неоснователност на касационната жалба. Посочва, че правилно съдът е приел, че в процесния случай не се дължи обезщетение по чл. 1 ЗОДОВ. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена исковата молба на "Ес и Кей" ООД, със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от управителите К. Динчев и А. Найденов, против Агенция "Митници", за присъждане на обезщетение в размер на 490 лв., представляващо направени разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с оспорването на наказателно постановление № 33/11.06.2011 г., издадено от началника на Митница Аерогара София. От фактическа страна по делото е установено, че с Наказателно постановление 33/11.06.2011 г., издадено от началника на Митница Аерогара София, на "Ес и Кей" ООД е наложена имуществена санкция в размер на 1322, 90 лв., като също така в полза на държавата са отнети 300 бр. обемни компресори, като поради тяхната липса, е присъдена левовата им равностойност в размер на 1420, 64 лева. Наказателното постановление било оспорено от дружеството пред Софийски районен съд, който с решение № 41/30.12.2013 г., постановено по НАХД № 15133/2011 г. го отменил. Решение не е обжалвано и е влязло в сила на 07.02.2014 г. Посочено е, че с исковата молба като доказателство бил представен договор за извършване на процесуално представителство от 15.06.2011 г., сключен между "Ес и Кей" ООД и адвокатско дружество "Георгиева, Петров, Ненков и Георгиев" за процесуалното представителство във връзка с обжалването на 38 броя наказателни постановления, издадени от Началника на Митница Аерогара, като страните се споразумели, че за обжалването на всяко едно от наказателните постановления, дружеството следвало да заплати сумата от 490 лева с ДДС, или общо 18 620 лева. Представени са и фактури от 29.06.2011 г., 01.10.2011 г. и 01.02.2012 г. съответно за сумите 9857, 39 лева, 4365, 41 лева и 4189, 39 лева. Въз основа на така установеното, от правна страна административният съд приел, че предявеният иск за присъждане на обезщетение в размер на 490 лева за имуществена вреда, изразяваща се в разход за адвокатско възнаграждение, е недоказан. Посочено е, че макар да е налице отменен като незаконосъобразен административен акт, не е установено ищецът да е понесъл имуществена вреда в претендирания размер като пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление 33/11.06.2011 г. на началника на Митница Аерогара–София. Посочено е, че договорът за процесуално представителство от 15.06.2011 г., както и документите, удостоверяващи три превода на суми към адвокатското дружество, не доказват по безспорен начин конкретно заплащането на сумата 490 лева като възнаграждение във връзка с обжалването на постановлението. Поради това отхвърлил предявения иск. Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е допустимо и правилно. Споделя се изводът на съда, че ищецът не е успял да докаже основателността на исковата си претенция – не е доказал заплащането на претендираната от него сума от 490 лева като адвокатско възнаграждение, което е било заплатено именно във връзка с обжалването на наказателно постановление 33/11.06.2011 г. Действително, договорът за извършване на процесуално представителство между "Ес и Кей" ООД и Адвокатско съдружие "Георгиева, Петров, Ненков, Георгиев", е сключен общо за 38 наказателни постановления - от № 2/2011 г. до № 39/2011 г., издадени от началника на Митница Аерогара-София, като в него е посочено, че възнаграждението за обжалване на всяко постановление възлиза в размер на 490 лева с ДДС и така общата дължима сума е в размер на 18 620 лева без ДДС, платена по банков път. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че договорът за процесуално представителство от 15.06.2011 г. не е бил представен в производството по обжалване на наказателното постановление и тъй като е частен документ, няма достоверна дата (чл. 181, ал. 1 ГПК.). Също така, няма как договорът да е изготвен на посочената в него дата, тъй като обжалваното наказателно постановление № 33/11.06.2011 г. е връчено на "Ес и Кей" ООД на 16.06.2011 г., а договорът за извършване на процесуално представителство носи датата 15.06.2011 г., т. е съставен е преди дружеството да узнае, че постановлението е издадено. Първоинстанционният съд правилно е приел, че и останалите доказателства, на които се позовава ищецът - фактура № 2000000276/29.06.2011 г. за правни консултантски услуги, на обща стойност 8214, 49 лева без ДДС (9857, 39 лева с ДДС), проформа фактура № 2000004111/30.09.2011 г. за правни услуги по договор от 15.06.2011 г., на обща стойност 3 637, 84 без ДДД ( 4365, 41 лева с ДДС); фактура № 2000000291/01.10.2011 г. за правни консултантски услуги на стойност 3 637, 84 лева без ДДС (4365, 41 лева с ДДС) проформа фактура № 2000008899 от 31.01.2012 г. за правни услуги по договор от 15.06.2011 г., на обща стойност 3 491, 16 лева без ДДС (4189, 39 лева с ДДС); фактура № 22000000302/01.02.2012 г. за правни консултантски услуги на обща стойност 3 491, 16 лева без ДДС (4189, 39 лева с ДДС) и разпечатки от транзакции с неизвестен източник, не обосновават категоричен извод, че имуществото на ищеца е намаляло със сумата 490 лева, реално платена от него на Адвокатско съдружие "Георгиева, Петров, Ненков, Георгиев за оказаната му от адвокат правна помощ и съдействие във връзка с обжалването на наказателно постановление № 33/11.06.2011 г. Съставените фактури не доказват, че посочените от тях суми са били преведени по банков път от "Ес и Кей" ООД на Адвокатско съдружие "Георгиева, Петров, Ненков, Георгиев", а разпечатките от транзакции не съдържат данни за лицето, извършило превод на сумата по сметката на Адвокатско съдружие "Георгиева" (както е обозначено в тези документи). Сборът на посочените във фактурите суми - 18 412, 19 лева не отговаря на общата сума, вписана в договора за процесуално представителство от 15.06.2011 г., която "Ес и Кей" дължи за адвокатско възнаграждение. Претендираната искова сума, която се твърди, че е заплатена като възнаграждение от "Ес и Кей" ООД на Адвокатско съдружие "Георгиева, Петров, Ненков, Георгиев" във връзка с обжалването на 38 наказателни постановления - от № 2/2011 г. до № 39/2011 г., издадени от началника на Митница Аерогара-София, е 18 412, 19 лева с ДДС, а тази по договора от 15.06.2011 г. е 18 620 лева без ДДС. Като се направи съответното изчисление, задължението, което "Ес и Кей" ООД има по договора, заедно с 20% данък добавена стойност, възлиза общо на 22 344 лева. Дори да се приеме, че разпечатките от транзакции удостоверяват пълно и достоверно плащания по договора от 15.06.2011 г., извършени от "Ес и Кей" ООД по сметката на адвокатското съдружие, не може да се стигне до заключение, че исковата сума от 490 лева, дължима конкретно за съдебното обжалване на наказателно постановление № 33/11.06.2011 г., е била платена. Такова заключение може да се направи, само ако е доказано, че дружеството е превело по банков път цялата договорена сума от 22 344 лева. За пълнота на настоящото решение следва да се посочи, че настоящият състав не споделя становището на съда, че исковата претенция не следва да се претендира заедно с начисления ДДС. Това е така, защото в случая са налице две самостоятелни правоотношения - между дружеството и адвоката, който го е представлявал в производството по обжалване на НП и което правоотношение е такова по ЗЗД и съответно между дружеството и фиска, което е правоотношение по ЗДДС. В този смисъл дали страната има право на възстановяване на данъчен кредити или не, не е от значение при преценка на основателността на иска. Следователно, начисленият към адвокатското възнаграждение и съответно заплатен от страната ДДС при облагаема по ЗДДС услуга, се явява разноски по смисъла на чл. 78 ГПК, и съответно при основателна искова претенция представлява имуществена вреда, независимо дали страната получател на услугата има право на данъчен кредит. С оглед направените фактически констатации административният съд законосъобразно е приел, че имуществената отговорност на ответника не следва да бъде ангажирана, тъй като не е доказан един от елементите от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно: имуществена вреда за ищеца в пряка и непосредствена причинна връзка с отмененото наказателно постановление № 33/11.06.2011 г. Постановеното решение, с което предявеният от "Ес и Кей" ООД иск е отхвърлен, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора, с оглед вида на производството, и съгласно чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, разноски в полза на ответната страна не се дължат. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение