Решение № 2701 от 25.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5540/2013 г.

Решение № 2701 от 25.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5540/2013 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Столична дирекция на вътрешните работи, чрез проц. представител ю. к. Боянова, против Решение № 1718/12.03.2013 г., постановено по адм. д. № 11264/2012 г. по описа на Административен съд София град/АССГ/. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Ответника -Радослав Станкев Симеонов, чрез процесуалния си представител- адв. Ангелов, оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на направени по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата, отмяна на решението и връщане делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Върховният административен съд, състав на Пето отделение намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Радослав Станкев Симеонов, гр. София, против Заповед № з-12677/4.10.2012 г. на директора на СДВР, с която на осн. 228, т. 3, чл. 224, ал. 2, т. 1, т. 2 и 4; чл. чл. 226, ал. 1, т. 6 и чл. 227, ал. 1, т. 7, пр. 2 и т. 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение с искане да беда отменена заповедта като противоречаща на материално-правните разпоредби на ЗМВР. Съдът е отменил процесната заповед като незаконосъобразна. Решението е неправилно. Решаващият съд е съобразил, че единственото основание за издаването на заповедта за дисциплинарното наказание е твърдяното в нея извършване на тежко нарушение на служебната дисциплина от полицай- Симеонов, изразяващо се в това, че: На 13.08.2011 г., в гр. София, в близост до автомивка, находяща се на улица "Ладога" 5, като полицейски орган - командир на отделение, в сектор "Охранителна полиция" Е при 06 РУП-СДВР, е извършил действия с цел да спомогне на Валентин Цветанов Борисов и Юли Кирилов Василев - извършили престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1 и 2, вр. ал. 1, пр. 1, т. 1, вр. чл. 213а, ал. 2, т. 4 и ал. 3, т. 5 НК- да избегнат наказателно преследване, като се е срещнал и разговарял с Николай Костадинов Клечеров - пострадал от престъплението извършено от Валентин Борисов и Юри Василев. Симеонов провел срещи с Клечеров, като му върнал част от отнетите от Борисов и Василев пари, с мотив той да не съобщи за извършено спрямо него престъпление. Сочи се в заповедта, че по случая е образувано досъдебно производство. Извода на съда е, че постановлението за привличане на обвиняем и обвинителния акт, не са доказателства за действителното осъществяване на описаните в тях факти, като лаконично сочи, че жалбоподателят е оправдан по повдигнатото обвинение, от което следва, че фактите не са доказани в съдебното производство. Съгласно с визираното в чл. 413, ал. 1 НПК, а именно - "влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: 1. извършено ли е деянието, 2. виновен ли е деецът и 3. наказуемо ли е деянието" АССГ за да направи извод, че няма извършено такова деяние от този деец, следва да има неопровержими доказателства, че е налице такъв съдебен акт на наказателен съд. Пред първоинстанционния съд липсват доказателства, надлежно заверени преписи от присъда, респективно решение на наказателен съд, с които повдигнатите по-горе въпроси са разрешени. След като от фактическа страна съда необосновано/без доказателства за влязъл в сила акт, оправдаващ Симеонов/ е приел съответствие между деянието, описано като нарушение на служебната дисциплина и деяние, за което да има постановена влязла в сила оправдателна присъда, то необосновано е направил извода, че в случая не е имало материално правно основание за издаване на оспорената заповед, доколкото не е налице поведение на служителя, което да е несъвместимо с упражняваната от него дейност и по същество да съставлява тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, несъвместимо с оставането на служба в МВР и за което също се налага "уволнение" по чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Съгласно чл. 224, ал. 3 ЗМВР- дисциплинарната отговорност се носи независимо от това дали деянията могат да бъдат основание и за друга отговорност. В тази връзка след като съда е констатирал, че не са проверени правно значими за дисциплинарната отговорност факти от дисциплинарно наказващия орган/ съдържащи се в административната преписка писмени доказателства от Ивайло Цоколов и Цветан Велински/, необсъдено от дисциплинарната комисия/, то съда с оглед процесуалното си задължение по чл. 171, ал. 4, във вр. с чл. 9 АПК- е следвало да даде указания за събиране на доказателства. Не може да бъде споделен и довода на съда за наличие на самостоятелно основание за отмяна на заповедта- неспазен срок по чл. 225, ал. 1 ЗМВР. Този извод е базиран на факта, че върху обобщената справка, с рег. № 35890/27.07.2012 г. -има неидентифициран парафно положен подпис и "Да", с дата 27.07.2012 г. По делото обаче има доказателства, че със същата справка- Симеонов е запознат на 30.07.2012 г.; по делото е налице и становище, с изх. № 37 350/3.08.2012 г., отправено от дисциплинарната комисия до наказващия орган, на която също има изписано "Да", отново само с подпис и дата- 3.08.2012 г. При тази неизясненост на фактите, съда е следвало да укаже на административния орган, че не сочи доказателства за правно значим факт- момента на узнаване на нарушението. Съгласно въведената с императивната разпоредба на чл. 220 от АПК забрана за фактически установявания, касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон спрямо фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, поради което не може да се провери по същество касационното твърдение за нарушение на материалния закон при постановяване на решението. В този смисъл, необсъждането по същество на събраните доказателства, освен, че сочи немотивираност на проверявания съдебен акт, прави невъзможна касационна проверка от настоящата инстанция в дължимия обем. Визираното по горе процесуално нарушение е съществено по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 2 от АПК, тъй като поставя под съмнение истинността на правно значими за законосъобразността на административния акт факти, имащо за последица постановяването на неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 2 от АПК решение. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, обжалваното решение следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния административен съд, при което при произнасянето в мотивите да бъдат изложени преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. На основание чл. 226, ал. 3 от АПК при новото разглеждане първоинстанционният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във Върховния административен съд. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,