Решение № 2321 от 18.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7991/2012 г.

Решение № 2321 от 18.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7991/2012 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на началника на Митница Пловдив, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Георгиев, срещу решение № 826/12.04.2012 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. № 1905/2011 г., с което е отменено решение № 1070/14.06.2011 г. на началника на Митница Пловдив. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, неправилно съдът е приел, че действително платената цена е декларираната в процесния ЕАД. Претендира се отмяна на решението на Административен съд - Пловдив и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "САДАТ" ООД - гр. Пловдив срещу решение № 1070 от 14.06.2011 г. на началника на Митница Пловдив. Ответникът по касационната жалба - "Садат" ООД със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. "Васил Левски" № 168 оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Костов и заявява претенция за присъждане на разноски. Заинт. страна - ТД на НАП - Пловдив - не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Пловдив е било решение № 1070/14.06.2011 г. на началника на Митница Пловдив, с което на основание чл. 201, § 1, б. "а", § 2 и § 3, чл. 214, § 1 и чл. 232, § 1, б. "б" от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на Съвета, чл. 56 и чл. 59, ал. 2 от ЗДДС е определена нова митническа стойност на стоката под № 1 тоалетен сапун марка "Далан", "Синди", "Рокси" с нето тегло 16308 кг по ЕАД № 10ВG003000Н0019993/15.02.2010 г., поставена под режим допускане за свободно обръщение и крайно потребление и съответно е определено задължение на "САДАТ" ООД за допълнително заплащане на ДДС в размер на 5104.41 лв. ведно със законната лихва от 15.02.2010 г. В мотивите на решението е посочено, че при направена съпоставка с представената по линия на международно сътрудничество от Главна дирекция за ЕС и външни отношения, Подсекретариат за митниците при Министерски съвет на Република Турция износна митническа декларация с приложена към нея фактура e установена по-висока цена. Пловдивският административен съд е отменил оспореното решение, като е приел следното: По делото са представени две ЕАД по износа, които са с идентични номера и дати, но в тях са посочени различни условия на доставката и различна цена. В едното ЕАД фигурира същата цена като декларираната от "Садат" ООД в размер на 9 544.98 евро, а в другото - цената, възприета от Митница Пловдив в размер на 30 517.01 щ. д. В първото ЕАД в кл. 20 е посочено условие на доставката "СРТ PLOVDIV", а във второто "FOТ ISMIR", което се приравнява на "FOВ ISMIR". Условието на доставката "СРТ PLOVDIV" е договорено в договора, сключен между турското и българското дружество и именно това разколебава извода, че декларацията, представена от турската митническа администрация, отразява реално цената. Представената с отговора на турските митнически власти фактура не носи подпис на вносителя и се различава от описаната в износното ЕАД, представено също от турските митнически власти. Не е доказано по делото жалбоподателят да е направил други плащания към турското дружество, освен в размера, посочен във фактурата, представена с ЕАД по вноса. Поради това не може да се приеме, че посочената в износната митническа декларация, изпратена от турските митнически власти, цена е реално платената или подлежаща на плащане. Така постановеното решение е правилно. Чрез фактурата, представена от вносителя, съответстваща стойностно на цената на стоката, посочена в износната митническа декларация, с която стоката е пристигнала в Митница Пловдив и квитанцията за потвърдено плащане от доставчика се установява платената реално цена на стоката, която е и митническата стойност, определена по реда на § 29 от МК. С тази стойност стоката е заведена в счетоводството на българското дружество по сметка 304 "Стоки" и също счетоводно е отразено плащането в полза на турското дружество в потвърдения от него размер. Не се установява извършено плащане на различна, по-висока цена. Освен това, видно от представените по делото доказателства, на базата на тази цена е формирана от българското дружество цената, по която същата е реализирана на българския пазар. Цената, посочена в представената от вносителя пред българските митнически власти фактура е формирана като ед. цена за тон, което съответства на договореното по-късно в анекса към договора и в чл. 8 от договора между двете дружества. От друга страна, във фактурата, изпратена от турските митнически власти, цената е формирана на базата на ед. цена на кутия /брой/, което не съответства на клаузите на договора, както и посоченото в нея условие на доставката. С оглед на изложеното, правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че следва да се кредитира това износно ЕАД, в което е посочена цена 9544.98 евро, каквато е декларирана и от "САДАТ" ООД в подадената от него вносна ЕАД № 10ВG003000Н0019993/15.02.2010 г. Поради това, решението на АС - Пловдив като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на делото, на ответника по касация не следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция, тъй като доказателства за направени такива не са представени. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,