Решение № 8474 от 30.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 915/2020 г.

Решение № 8474 от 30.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 915/2020 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Търнев против решение № 2360 от 20.11.2019 г. по адм. дело № 3619/2018 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РД-09-903/9.08.2016 г., издадена от кмета на община Марица, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "надстройка над съществуваща сграда", находяща се в УПИ ХI-90, кв. 8 по плана на [населено място], община [община] (ПИ с идентификатор 35300.502.90 по КК на [населено място]). Касационният жалбоподател поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не се обосновава от представените доказателства. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът – кметът на община Марица оспорва касационната жалба. Моли решението на съда да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд – Пловдив е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от представените доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган и в съответствие с изискванията за форма. Заповедта е постановена в границите на компетентност на кмета на община Марица съгласно чл. 225а, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и в нея са посочени фактическите и правни основания за издаването й. Фактическите обстоятелства за постановяване на заповедта се съдържат и в съставения по реда на чл. 223, ал. 2 ЗУТ констативен акт № 1/8.02.2016 г., в които е описан строежа, обстоятелството, че е извършен без строителни книжа и нарушените при изграждането му разпоредби. Заключението на първоинстанционния съд за спазване на процедурата по издаване на административния акт, също се споделя от настоящия състав. Заповедта е постановена след съставени по реда на чл. 223, ал. 2 ЗУТ констативен акт, с който е установен строеж от пета категория, извършен без необходимите строителни книжа. Актът е съставен в присъствието на жалбоподателя, а постъпилите на 2.03.2016 г. от страната възражения са съобразени при издаване на административния акт. Аргументирани, в съответствие със закона и обосновани от доказателствата са и изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е постановен при наличие на материалноправните основания за това. Съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на строежа са изпълнени. Предмет на заповедта за премахване е строеж "настройка над съществуваща сграда", находяща се в УПИ ХI-90, кв. 8 по плана на [населено място]; с възложител жалбоподателя. По делото е установено, че сградата е с кадастрален идентификатор 35300.502.90. 1 и представлява една от общо трите сгради в същия имот, отразени в действащия ПУП- ЗРП на [населено място], одобрен през 1997 г. В застроителния план е предвидено запазване на съществуващата двуетажна жилищна сграда в имота с идентификатор 35300.502.90. 2, а сградата с идентификатор 35300.502.90. 1 е отразена като двуетажна стопанска ("2 мс") и надстрояване не е предвидено. Строителството на стопанската сграда е разрешено с одобрена частична квартално-застроителна разработка, по която е издадена виза за проектиране (7.12.1990 г). Издадени са разрешение за строеж и проект (20.01.1991 г.) за строителство на двуетажна стопанска сграда с плосък наклонен покрив с височина на покривната плоча от север 6. 50 м., а от юг- 6. 70 м. В отклонение от одобрения проект сградата е надстроена, като над втория етаж са изградени тухлени зидове с височина от пода съответно 1. 65 м. и 2. 25 м., а по дължината на зидовете са изпълнени стоманобетонови пояси. Монтирана е двускатна дървена покривна конструкция, покрита с керемиди. Височините на стрехите на таванския етаж са 7. 25 м. по северната и 7, 85 м. по южната фасада, а билото е с височина 9, 50 м. от терена, като надвишава одобрената с проекта височина на сградата с 0, 95 м. (заключения вещото лице Ранделова и на вещото лице Василев). При тези факти първоинстанционният съд достига до законосъобразния извод, че предмет на заповедта за премахване е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Правилно е и заключението, че надстройката над стопанската сграда с идентификатор 35300.502.90. 1 представлява незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строежът е незаконен, тъй като е изграден без разрешение за строеж и без одобрен инвестиционен проект, каквито се изискват съгласно чл. 148, ал. 1 ЗУТ. При тези констатации съдът достига до правилното заключение, че строежът подлежи на премахване и издадената в този смисъл заповед кореспондира с нормативната уредба. С оглед времето на извършване на строителството (след 1991 г. и преди 2001 г.) в съответствие с материалния закон е и заключението на съдебния състав, че предпоставките за търпимост на строежа, регламентирани в разпоредбите на § 16 от ДР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИД ЗУТ, също не са изпълнени. С оглед в обстоятелството, че съгласно общия устройствен план на общината с. Калековец попада в зона "Жм", т. е. територия с преобладаващо жилищно застрояване с височина до 10 м., както и факта, че в имота има построена жилищна сграда, съответстваща на конкретното предназначение, административният съд правилно приема, че стопанската сграда е част от допълващото застрояване. В съответствие с нормативната уредба и обосновано от доказателствата относно характеристиките на строежа, е и заключението, че надстройката над сградата е недопустима, както по правилата и нормативите, действали по време на изграждането й и така и по действащите правила за устройство на територията. Правилно е прието, че като постройка от допълващото застрояване стопанската сграда не може да надвишава 8. 50 м. от прилежащия терен до най – високата част на покрива съгласно чл. 125, ал. 3 от Наредба № 5 за правила и норми за териториално и селищно устройство (отм.); , изискване, което не е спазено, както и че същата не съответства на предвижданията на действащия ПУП- ПРЗ нас. Калековец, според който надстрояване не е предвидено, а също и на сега действащата разпоредба на чл. 42, ал. 3 ЗУТ, регламентираща допустимата височина на постройки от допълващото застрояване. Това мотивира и крайното заключение на административния съд, че нареденият за премахване строеж не е търпим и подлежи на премахване, а издадената в този смисъл заповед е законосъобразна. Възраженията на касационния жалбоподател, че възприетото от съдебния състав становище, че строежът не е търпим, не се обоснова от доказателствата, тъй като е в противоречие със заключението на вещото лице Василев, са неоснователни. Въпросът за търпимостта на строежа е правен, а не фактически, поради което задължение на съда е да достигне до самостоятелни изводи по този въпрос в съответствие с установените по делото факти. Съображенията относно търпимостта на строежа са изложени от съда именно поради обстоятелството, че за период на изграждане на надстройката е прието времето след 1991 г., но преди 2001 г., тъй като този период попада във времевия обхват на разпоредбите на § 16 от ДР на ЗУТ и на § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Ето защо доводите, че неправилно е прието, че надстройката е изградена през 2006-2007 г., са неоснователни. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК първоинстанционният съд извършва преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 АПК, като на страните е осигурена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на твърденията си. Заключенията на вещите лица по изслушаните съдебно-технически експертизи са анализирани съвкупно, а също и с останалите доказателства, като въз основа на установените факти съдът излага самостоятелни заключения по предмета на спора. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи на жалбоподателя и анализ на събраните доказателства. Изводите на съдебния състав за неоснователност на подадената жалба са мотивирани, като са изложени съображения по всяко едно от направените възражения на жалбоподателя, както и такива, обосноваващи възприемането на доказателствата и причините, поради които са кредитирани заключенията на вещото лице Ранделова. Ето защо доводите в касационната жалба в обратния смисъл са неоснователни Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че оспореното решението е постановено в съответствие с материалния закон, обосновава се от представените доказателства и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не са налице изложените от касатора основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане, обстоятелството, че кметът на община Марица - ответник по касационната жалба е представляван в касационното производство от юрисконсулт и на основание на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на община Марица сумата 200. 00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,