Решение № 2252 от 18.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8649/2018 г.

Решение № 2252 от 18.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8649/2018 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Етап Адресс" АД, ЕИК: 831590329, представлявано от Г. Т., чрез адв. В. Георгиев - Адвокатска колегия гр. София, против Решение № 2992 от 03.05.2018 г., постановено по адм. дело № 3929 по описа за 2017 г. Излага съображения, че решението е неправилно и необосновано, които са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. първо, второ и предл. трето АПК. Моли да се отмени обжалваното решение на Административен съд София – град, както и решението на директора на ТП на НОИ - София град, в частта по т. II, III, IV, ведно с Разпореждане № 17553 от 11.03.2015 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО. Претендира заплащане на съдебните разноски. Ответникът - директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) - София град не изразява становище по касационната жалба. Ответникът – В. Игнатов не изтъква аргументи с оглед оспореното първоинстанционно решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С Решение № 2992 от 03.05.2018 г. по адм. дело № 3929 по описа за 2017 г., Административен съд София – град е отхвърлил оспорването срещу т. II, III и IV на Решение № 1040-21-86/21 03. 2017 г., издадено от директора на ТП на НОИ – София град, с което е: 1). възобновено административното производство, образувано по жалба вх. № ТЗ-1113#3/30.03.2015 г. на дружеството, 2). жалбата е оставена без уважение и 3). потвърдено разпореждане № 17553/11.03.2015 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, както и дружеството е осъдено да заплати разноски на ответната страна в размер на 390 лева. За да достигне до извод за неоснователност на жалбата и с оглед разпределената между страните доказателствена тежест, административният съд е събрал относимите, допустими и необходими доказателства, и въз основа на тяхната съвкупната преценка е изложил правни аргументи за законосъобразност на обжалвания административен акт. Установява се пред първоинстанционния съд, че жалбоподателят и В. Игнатов са били обвързани от валидни облигационни отношения, породени от сключения между тях трудов договор. По делото няма спор, че на дата 18.11.2014 г. Игнатов е сключил трудов договор № 56 от 18.11.2014 г., бил е нает на работа за неопределен срок, на пълно работно време, с дата на постъпване - 20.11.2014 г., на длъжност "монтьор на двигатели на МПС". Договорът отговоря на изискванията по чл. 66, ал. 1 КТ и съдържа съществените елементи на конкретната облигация. Наличието на трудовоправни отношения между Игнатов и дружеството жалбоподател се обосновава и със завереното от работодателя уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ на дата 20.11.2014 година. По този начин дружеството е изпълнило задължението си по чл. 62, ал. 3 КТ, като в тридневен срок от сключването на трудовия договор е изпратил уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. С това си действие по същество е манифестирал воля за реално започване на изпълнение на договора от страна на работника. На осн. чл. 63, ал. 4 КТ изпълнението на задълженията по трудовия договор започва с постъпването на работника или служителя на работа, което се удостоверява писмено. В случая това е сторено със записа на трудовия договор, че Игнатов реално е постъпил на работа на 20.11.2014 година. Изводът се подкрепя и от подадената от дружеството декларация за трудова злополука № 1113 от 09.12.2014 г. по чл. 3, ал. 3 от Наредбата за установяване, разследване и регистриране на трудовите злополуки. Декларацията сочи по същество на неизгодни за "Етап Адресс" АД факти, тъй като е свързана с признание за настъпването на неблагоприятния за страната факт. Съгласно нея дружеството декларира пред ТП на НОИ - София град, че на 20.11.2014 г. по време на работа по ремонт на автобус е пострадало лицето В. Игнатов, а във връзка със случилото се е образувана преписка в ТП на НОИ - София град. Към датата на злополуката е било спорно дали лицето фактически е започнало да изпълнява възложената нему работа, респ. дали при наличие на предпоставките по чл. 55, ал. 1 КСО злополуката във връзка с изпълнението на тази работа, следва да се приеме като трудова. Спорът по повод характера на договора е разрешен с влязло в сила на 21.07.2016 г. Решение № 5673 от 09.09.2015 г. постановено по адм. дело № 1999/2015 г. по описа на Административен съд София – град, потвърдено с Решение № 9078 от 21.07.2016 г. по адм. дело № 12345/2015 г. по описа на Върховен административен съд. С Разпореждане № 17553 от 11.03.2015 г. на длъжностно лице при ТП на НОИ - София град и на осн. чл. 60, ал. 1 КСО, декларираната злополука с вх. № 1113 от 09.12.2014 г. е приета за трудова по смисъла на чл. 55 КСО. С Определение № РО – 295 от 29.04.2015 г. на директора на ТП на НОИ - София град по чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК е разпоредено спиране на производството по жалбата на "Етап Адресс" АД, срещу Разпореждане № 17553 от 11.03.2015 г. на длъжностно лице при ТП на НОИ - София град, до влизане в сила на административен или съдебен акт, респ. до решаване на преюдициалния въпрос по адм. дело № 1999/2015 г. по описа на АССГ, II отд., 48 състав. С Разпореждане № 17553 от 16.12.2016 г. на длъжностно лице по чл. 60 КСО, декларираната злополука с вх. № 1113 от 09.12.2014 г. с пострадалия В. И. на 20.11.2014 г., отново е приета за трудова и на основание влязлото в сила решение на Административен съд София – град. С Решение № 1040-21-86 от 21.03.2017 г. на директора на ТП на НОИ - София град и в обжалваните пред съда части е възобновено административното производство, образувано по жалба вх. № ТЗ – 1113#3 от 30.03.2015 г. на "Етап Адресс" АД, оставена е без уважение жалба № ТЗ – 1113#3 от 30.03.2015 г. като недоказана и е потвърдено Разпореждане № 17553 от 11.03.2015 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО. Неоснователни са касационните доводи на жалбоподателя за неправилност и необоснованост на първоинстанционното съдебно решение. В случая административният съд е достигнал до верен извод, че не са налице основанията за отмяна на акта по чл. 146, т. 1 – т. 5 АПК. Видно от съобразителната част на съдебното решение в него се съдържат подробни мотиви, защо съдът дава вяра на относимите към спора факти. С оглед на своята оценъчна дейност, съдът обосновано е приел, че органът се е произнесъл по жалба № 1012 – 21 – 67 от 19.01.2017 г., с която действително се обжалва само разпореждането от 16.12.2016 г. и на това основание директорът на ТП на НОИ – София град е отменил разпореждането. В тази си част решението на директора на ТП на НОИ – София град, не е обжалвано пред съда. Доколкото увреждането на здравето е станало през време и във връзка с извършваната работа на 20.11.2014 г., злополуката с В. И. има характер на трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. От фактическия състав на цитираната норма става ясно, че Игнатов при изпълнение на трудовите си функции и задължения на 20.11.2014 г., е получил внезапно увреждане на здравето, което нарушава телесната цялост и нормалното функциониране на органите на човешкото тяло. В този смисъл първоинстанционното решение е постановено при точно прилагане на материалния закон и правилна преценка на фактите, които са обсъдени от административния съд. С касационната жалба дружеството възразява срещу материалната доказателствена сила на болничен лист № 0277086 от 02.12.2014 г. и по – конкретно удостовереното в документа съдържание досежно причината за станалата с Игнатов злополука. Болничният лист не е бил оспорен от жалбоподателя по реда на чл. 193 ГПК, поради което правилно е ценен като писмено доказателство, чиято материална доказателствена сила обвързва съда относно вида на злополуката. Наведените в касационната жалба доводи за материална поправка в текста, по същество представляват оспорване на документа, което е недопустимо да се приеме за разглеждане едва в касационното производство. Поради това се приема, че административният съд не е нарушил съдопроизводствените правила при постановяване на съдебния акт. Настоящата инстанция счита, че първоинстанционният съд е изяснил правилно фактическата обстановка във връзка с действителното място, време и начин на телесната повреда на Игнатов, която сочи на безпротиворечив извод за наличие на предпоставките по чл. 55, ал. 1 КСО, при което злополуката се квалифицира като трудова. С оглед на това съображение, верен е изводът на административния съд, че Разпореждане № 17553/11.03.2015 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, с което е прието наличие трудова злополука, законосъобразно е потвърдено от административния орган. Обжалваното съдебно решение, с което жалбата на "Етап Адресс" АД е отхвърлена като неоснователна е правилно. Не се констатира наличие на сочените от дружеството касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на акта. По тези съображения решението на Административен съд София – град следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на дружеството не се следват сторените и поискани по делото разноски. Воден от гореизложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение