Решение № 9221 от 3.10.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи, чрез процесуален представител юрк. Д. Йовчева, против решение 41 от 09.01.2023 г., постановено по адм. дело 2561/2022г. по описа на Административен съд Пловдив. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на решението поради необоснованост и противоречие с материалния закон. Касаторът оспорва изводите на съда, че процесният административен акт е немотивиран, като се твърди неправилно тълкуване на чл.13 от Наредба 8121з - 310/17.07.2014г. Поддържа становище, че в акта са изложени конкретни съображения, доказващи наличието на предпоставките по чл. 165, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) за извършване на процесното преназначаване. Въз основа на развитите в касационната жалба възражения, касаторът иска отмяна на решението и постановяване на ново, с което да бъде отхвърлена първоинстанционната жалба срещу оспорената заповед. С молба от 31.08.2023г. се поддържа становище, че за ответника не е налице правен интерес от по - нататъшно оспорване на заповедта и се иска прекратяване на производството по делото. Представена е заповед 8121К - 7709/25.08.2023г. на министъра на вътрешните работи. Не претендира разноски. Ответникът в касационното производство Н. Кирков, чрез процесуален представител адв. Богданов, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор и писмено становище, приложени по делото. Моли обжалваното решение да се остави в сила като правилно. Не претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е заповед 8121 К - 10517 /31.08.2022 г. на министъра на вътрешните работи за временно преназначаване за срок до една година на главен инспектор Н. Кирков - началник на Шесто районно управление при ОДМВР Пловдив, на ръководна длъжност - началник на районно управление - Труд при ОДМВР - Пловдив, на основание чл. 165, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР във вр. чл. 12, ал. 1, т. 1 и чл. 14, ал. 1 и ал. 2 и чл.15, ал.2 от Наредба 8121з - 310/17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в МВР и докладна записка 317р - 9858/10.08.2022г., поради възникнала спешна служебна необходимост. За да се произнесе по спора, административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на изискуемата писмена форма, но в нарушение на административнопроизводствените правила и изискването за мотивираност на акта. По делото не са ангажирани доказателства, че Кирков е бил запознат срещу подпис с предложението за временното му преназначаване, каквото е изискването на чл. 13, ал. 1 от Наредбата. Съдът е анализирал приложимата разпоредба на чл. 165, ал. 2 от ЗМВР за временно преназначаване на служител, в хипотезата на мотивирана служебна необходимост по смисъла на легалното определение по § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР, и е достигнал до извода, че визираните от закона материалноправни предпоставки на посочената хипотеза не са осъществени. Приел е, че изложените в акта и в предложението за неговото издаване фактически основания са само общо формулирани изявления на органа, които нямат характера на мотиви, като липсват конкретни факти и обстоятелства, обуславящи приложението на института на служебна необходимост по смисъла на §1, т. 23 от ДР на ЗМВР. Съдът е посочил също така, че при липсата на мотиви и на каквито и да било доказателства за реализиране на хипотезата на §1, т. 23 от ДР на ЗМВР следва да се направи изводът, че процесната заповед е издадена в противоречие с материалния закон. По тези съображения съдът е отменил заповедта за временно преназначаване на служителя. Решението е правилно. Правилен е изводът на съда, че към момента на издаване на процесната заповед не са налице предпоставките, обуславящи посочената като основание в заповедта възникнала спешна служебна необходимост по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР. Липсва описание на конкретни факти и обстоятелства, които в настоящия случай да обективират и конкретизират изискуемите от разпоредбата на § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР предпоставки извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред и/или нормативни промени и/или промени във функционалните задължения на структурите. Описаните в заповедта и в актовете, предхождащи нейното издаване, фактически основания не отговарят на изискването на чл. 14, ал. 2 вр. ал. 1 от Наредба 8121з-310/17.07.2014 г. вр. чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, доколкото не се отнасят до обстоятелства от извънреден характер (различаващи се от конвенционалните и надхвърлящи обичайното задължение на ръководния орган да обезпечи и следи за нормалното функциониране и изпълнение на служебните задължения в структурите на МВР), които единствено могат да обусловят необходимостта от упражняване на правомощието на органа, предвидено в чл. 165, ал. 2 от ЗМВР вр. чл. 14, ал. 2 вр. ал. 1 от Наредба 8121з-310/17.07.2014 г. Правилно съдът е приел, че в случая не е спазено установеното в чл. 13, ал. 1 от Наредба 8121з-310/17.07.2014 г. изискване за запознаване на служителя с изготвеното предложение за временното му преназначаване, независимо от обстоятелството, че за прилагането на института на временното преназначаване поради мотивирана служебна необходимост не е необходимо съгласието на служителя. Последният обаче има правото да бъде своевременно и надлежно уведомен за предстоящото решение за преназначаването му поради възникнала служебна необходимост. Процесната заповед се явява издадена и в противоречие с целта на закона. Преназначаването на служители на една и съща длъжност между отделните районни управления на МВР, в случая от началник на Шесто районно управление - Пловдив при ОДМВР - Пловдив на длъжността началник на районно управление - Труд при ОДМВР - Пловдив сочи на превратно упражняване на властнически правомощия. С извършеното по този начин преназначаване не се постига заложената от законодателя легитимна цел на установеното в чл. 165, ал. 2 от ЗМВР правомощие на органа по назначаването да изменя едностранно съществен елемент от съдържанието на служебното правоотношение (а именно мястото на изпълнение на длъжността) с оглед обезпечаване изпълнението на държавната служба в условията на възникнала обективна и извънредна служебна необходимост. Обосновани и съответни на материалния закон са изводите на съда, че в настоящия случай не са налице предпоставките на чл. 165, ал. 2 от ЗМВР за временно преназначаване на служителя Н. Кирков от началник на Шесто РУ - Пловдив на длъжността началник на РУ - Труд и двете при ОДМВР - Пловдив. Следва да се посочи също така, че визираната както в заповедта, така и в предхождащото я предложение за временно преназначаване натовареност по изпълнението на задачите във връзка с провеждането на парламентарни избори на 02.10.2022г. , сама по себе си не съставлява извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред, и/или нормативни промени, и/или промени във функционалните задължения на структурите. Преназначаването по реда на чл. 165, ал. 2 от ЗМВР следва да е за преодоляване на извънредни, стоящи извън волята на органа непредвидими и непредотвратими събития, очертани от нормата на § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР. Такива не се доказват от ответния орган издател на акта и настоящ касатор. Посочените като фактическо основание в заповедта обстоятелства се явяват недостатъчни, бланкетни и немотивирани по смисъла на чл. 14, ал. 2, вр. ал. 1 от Наредба 8121з-310/17.07.2014 г. вр. § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР, поради което същите не могат да обосноват наличие на основанието за временно преназначаване на служителя по чл. 165, ал. 2 от ЗМВР. Първоинстанционният съд не е допуснал грешки при формирането на фактическите и правните си съображения, поради което доводът за необоснованост на решението е неоснователен. Искането на касатора за прекратяване на съдебното производство, поради липсата на правен интерес на Кирков от оспорване на заповедта, предвид представената заповед, с която е прекратено временното му преназначаване е неоснователно. Заповед 8121К - 7709/25.08.2023г. на министъра на вътрешните работи за прекратяване на временното преназначаване на Кирков е издадена, поради изтичане на срока на преназначаването, който съгласно чл.165, ал. 3 ЗМВР е до "една година" и към датата на издаване на заповедта на 25.08.2023г. е към края на максималния срок определен в разпоредбата. Предвид горното за Кирков не е отпаднал правния интерес от оспорване на заповедта за временно преназначаване, с оглед защита правата и законните му интереси, засегнати от този акт. Съгласно разпоредбата на чл.214, ал.1 от АПК, оспорващият може да оттегли или да се откаже изцяло или отчасти от оспорването до приключване на касационното производство. В случая по делото не е налице изрично оттегляне или отказ от страна на Кирков от оспорване на заповедта, напротив, както в представеният писмен отговор на касационната жалба, така и в допълнителна молба се поддържа искане за оставяне в сила на оспореното решение. С оглед изложеното и липса на изявление от страна на оспорващия не е налице основание за прекратяване на касационното производство по смисъла на чл.215, т.1 - т. 5 от АПК. Неоснователен е и касационният довод за противоречие на изводите на съда с материалния закон, поради което като постановено при липса на сочените в касационната жалба пороци по чл. 209, т. 3 от АПК, както и при липса на основанията по чл. 209, т. 1 и т. 2 от АПК решението на АС- Пловдив следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора, поради липса на претенция за разноски от страна на ответника, такива не се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение,