Решение № 16507 от 14.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2261/2011 г.

Решение № 16507 от 14.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2261/2011 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Ремо-Тех" ООД гр. Нова Загора, подадена чрез управителя Румен Русев, срещу решението, постановено по адм. дело № 1204/2009 г. на Административен съд Бургас /АСБ/. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност поради незаконосъобразност и необоснованост на съдебното решение, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора транспортните услуги са действително извършени предвид направения разход за тях и данните за получаване на стоките. Счита, че липсата на данни за материални възможности на спедитора да извърши транспорта не е от значение за реалността на доставката, тъй като е установен факта на извършването й. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи жалбата на дружеството като се отмени ревизионен акт /РА/ № 200900054/18.06.2009 г. на ТД на НАП Сливен. Ответникът по касационната жалба - директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Бургас при ЦУ на НАП - не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АСБ е бил РА № 200900054/18.06.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП Сливен, потвърден с Решение № РД-10-189/06.08.2009 г. на Директор на Дирекция "ОУИ" Бургас при ЦУ на НАП. С РА са установени дължими от касатора данъчни задължения за д. п. м. 08.2006 г. и м. 07.2007 г. - за ДДС в общ размер от 3995 лв., ведно със съответната лихва. Определените данъчни задължения са в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит за горепосочените данъчни периоди по доставки, извършени от "Нолан комерс" ЕООД, по три данъчни фактури /№ 1767/29.08.2006 г., № 1769/30.08.2006 г. и № 219/30.07.2007 г. - с предмет извършване на транспортни услуги/, на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС. За да отхвърли жалбата на дружеството срещу РА, в частта по ЗДДС, съдът е възприел като правилни констатациите на органа по приходите, направените във връзка с тях изводи - за законосъобразни. Приел е, че не е доказана реалността на доставките. Фактическата обстановка е установена пълно от съда. Направените фактически установявания и изводи на съда не са предмет на касационни оплаквания. Правилно е приложен материалният закон, за което също няма касационно оплакване. Правилно е определен от съда основният и единствен спорен въпрос - за реалността на доставките от горепосочения доставчик. Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от ЗДДС и чл. 65 ЗДДС (отм.), данъчният кредит се определя като сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за: 1/ получени от него стоки или услуги по облагаема доставка; 2/ извършено от него плащане, преди да е възникнало данъчното събитие за облагаема доставка; 3/ осъществен от него внос; 4/ изискуемия от него данък като платец по глава осма. Правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем, т. е. на датата на възникване на данъчното събитие по чл. 25 ЗДДС и ЗДДС (отм.). Изводът е, че данъчното събитие по смисъла на ЗДДС възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена, както и в отделните специфични случаи, които не са предмет на спора. Тоест, както при действието на ЗДДС (отм.) , така и при действието на новия ЗДДС, извършването на доставка по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е абсолютна предпоставка за възникването и упражняването на правото на данъчен кредит. При липса на тази предпоставка данъкът е начислен без основание, или неправомерно, което съставлява хипотезата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Правото на приспадане на данъчен кредит е субективно материално право, което възниква в полза на получателя на доставката, в настоящия случай, в полза на възложителя на транспортната услуга. По общите правила за разпределяне на доказателствена тежест в процеса, страната, която претендира в нейна полза да е възникнало субективното право, носи тежестта да установи пълно предпоставките за това, вкл. и фактите и обстоятелствата, при които доставката може и следва да се определи като реално извършена от изпълнителя по данъчната фактура. В тази връзка позоваване на практиката на ЕСПЧ по дело "Булвес" срещу България, е неотносимо. По така цитираната практика ЕСПЧ е отчел, че е налице нарушение на справедливия баланс между потребностите на общия интерес и защитата на правото на собственост /върху дължимите суми за данъчен кредит/, когато доставчика ненавременно или по-общо - неточно - е изпълнил задълженията са за отчитане на ДДС, но при кумулативно наличие на условията - получателят на доставката да е в невъзможност да осигури изпълнение на задълженията за отчитане на ДДС от доставчика и да не е налице измама на системата за облагане на ДДС, за която получателят да знае или да има начин да знае. В процесния случай не е спорно надлежното изпълнение на задължението за отчитане на ДДС нито от страна на доставчика, нито от страна на получателя. Спорна е реалността на доставката, осъществяването й като такава. Липсата на доставка предполага заобикаляне на закона - постигане на непозволени последици с позволени правни средства. Доколкото е прието, че липсва реалност, т. е. налице са данни за "измама" в по-широкия смисъл на тълкуване на решението на ЕСПЧ, за която получателя би могъл да знае, решението е неприложимо. Що се отнася до приетата от съда нереалност на доставките по трите броя фактури, изводите са обосновани, кореспондират с установените пълно факти и обстоятелства за спора, изводите съответстват на правото и задължението на съда да приеме за ненастъпили правните последици, чийто юридически факт не е доказан, които последици ползват страната, която ги твърди желае да се ползва от тях, в случая - касатора. Установено е, че предмет на доставките са транспортни услуги на от ремонтирани части за тежка строителна механизация и машини от миннодобивната промишленост до трети лица - получатели на стоките. Касаторът е възложител на спедиционната услуга, доставчикът - "Нолан комерс" е изпълнител. Установено е, че стоките са постъпили при третите лица. Услугите са осчетоводени редовно, спазени са изискванията на ЗСч и нормативните актове по прилагането му, както и специфичните изисквания на ЗДДС и нормативните актове пи прилагането му. Останало е недоказано обаче, че транспортната услуга е извършена именно от дружеството "Нолан комерс", посочено като изпълнител в процесните три фактури. В тази връзка не само не са представени каквито и да било относими доказателства, но с оглед на данните за техническа, кадрова и материална обезпеченост на този доставчик, се налага обратният на тезата на касатора извод, а именно че доставчикът не е извършил доставките, след като не е имал възможност ги осъществи със собствени средства, работници и ресурси. Няма данни и твърдения да е ползвал подизпълнители. Вида на транспортираните машини и части предполага задължително наличие на транспортни средства, с каквито доставчика не е разполагал като собствени или наети. Тези обстоятелства не са спорни и се признават и от касатора в жалбата, според който обаче не е съществено, че доставката не е извършена с превозните средства, посочени в товарителниците от изпълнителя. Всъщност основното оплакване на касатора е, че доставката е извършена, защото е заплатена от касатора, който няма собствен транспорт и стоките са получени от неговите получатели - трети лица. Оплакването е неоснователно. От значение за реалността на доставката е същата не само да е осъществена като резултат, но това да е направено именно от лицето, посочено като доставчик във фактурата. Съгласно събраните доказателства, вкл. и заключение на ССчЕ, последното е останало недоказано. АСБ е достигнал до същите фактически и правни изводи, приел е, че доставките на услуги не са извършени от изпълнителя "Нолан комерс", при което не са налице предпоставките за възникване право на приспадане на данъчен кредит в полза на "Ремо-тех", счел е, че РА е законосъобразен и е отхвърлил жалбата срещу него. Решението е правилно решение, поради което следва да се остави в сила. Разноски за тази инстанция не се присъждат, тъй като няма данни ответникът по жалбата да е направил такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение