Решение № 2112 от 22.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7546/2023 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Джерманов действал като ЕТ К. Джeрманов , чрез адв. д-р А. Петров против решение 1681/15.03.2023 г., постановено по административно дело 1387/2022 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на търговеца против решение за налагане на финансова корекция с 14/312/02963/3/01/04/03 от 12.08.2021г., издадено от заместник- изпълнителния директор на Държавен фонд земеделие (ДФЗ). Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива подробни съображения в тази насока и претендира за отмяна на обжалваното решение и разрешаване на спора по същество с отмяната на решението за налагане на финансова корекция, както и за присъждане на направените в производството разноски. Ответната страна - заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" оспорва касационната жалба. Моли за оставяне в сила на обжалваното решение и за присъждане на разноски съобразно представения списък. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания във връзка със становищата на страните и доказателствата по делото, констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211 от АПК и срещу решение, което подлежи на касационен контрол. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е решение 14/312/02963/3/01/04/03 от 12.08.2021г., издадено от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, с което на К. Джерманов осъществявал търговска дейност като ЕТ К. Джерманов е наложена финансова корекция в размер на 11 990,60 лева на основание т. 18 от Приложение към раздел І "Общи положения" от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. (наричани по-нататък само Правилата) във връзка с договор 14/312/02963 от 07.11.2014 г. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил оспорването против решението за определяне на финансова корекция с мотиви, че то не страда от някой от пороците по чл. 146 от АПК. Съдът е приел, че решението е постановено от компетентен административен орган - заместник изпълнителен директор на ДФЗ, надлежно оправомощен от изпълнителния директор на ДФЗ, при спазване на процедурата за администриране на нередности и извършване на финансови корекции, предвидена в раздел ІІІ от глава V на ЗУСЕФСУ, приложима в конкретната хипотеза на основание чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП. Съдът е приел, че административният орган е приложил правилно материалния закон, тъй като безспорно е установено наличието на основанието на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ за извършване на финансова корекция. Първостепенният съд е констатирал, че първоначално административният орган- изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", е издал АУПДВ 14/312/02963/3/01/04/01 от 18.02.2020 г., който е отменен с влязло в сила решение 5108/21.04.2021г. постановено по адм. д 12415/2020г. на Върховен административен съд. С решението си касационният състав е установил, че бенефициерът не е изпълнил заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост, с което е нарушил договорните отношения и представлява санкция по смисъла на чл.46 от Наредба 29 от 11.08.2008г. Съдът е посочил, че в конкретната хипотеза е налице неизпълнение на одобрените индикатори за две пълни години - 2016 и 2017, тъй като договорното неизпълнение на т.4.18 касае заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост, с което е осъществен фактическият състав на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Изложени са и подробни мотиви за правилното определяне на размера на финансовата корекция съобразно т. 18 от Приложението към Правилата. По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, която е установила, че бенефициерът не е изпълнил в пълнота заложените в бизнес плана показатели за устойчива заетост, като процентът на неизпълнението е дори по-висок от възприетия от органа. Съдът е приел, при определяне на корекцията органът е взел под внимание възникналия форсмажор в периодите от юни до септември и за двете години- 2016 и 2017, което обосновава разликата между процентното неизпълнение. Поради това съдът е извел краен извод, че оспореното решение е валидно съобразено с целта на закона, поради което е отхвърлил жалбата на К. Джерманов, действал като ЕТ К. Джерманов и го е осъдил да заплати направените разноски. Постановеното решение е правилно и не страда от изтъкнатите в жалбата пороци. Неоснователно е оплакването, че първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като е игнорирал напълно възраженията и доводите на жалбоподателя и не ги е обсъдил. Напротив- всички възражения на жалбоподателя, направени в първоинстанционното производство, са обсъдени от съда в мотивите на постановеното решение, но са приети за неоснователни. Противно на соченото в касационната жалба, съдът е обсъдил както представената заповед 01-6500/5510/5 от 20.02.2019г., издадена от изпълнителния директор на ДФЗ, така и отменения по съдебен ред АУПДВ 14/312/02963/3/01/04/01 от 18.02.2020г., също издаден от изпълнителния директор на ДФЗ. Решението на съда съответства напълно и на приложимите материалноправни норми. Съдът е обсъдил възражението за недопустимост на административното производство, приключило с оспореното решение за издаване на финансова корекция и правилно го е приел за неоснователно. С посочената от жалбоподателя заповед 01-6500/5510/5 от 20.02.2019г. е прекратено производството по издаване на финансова корекция във връзка с представени от жалбоподателя доказателства относно наличието на независещи от ползвателя обстоятелства, а именно обявеният от ВиК Перник режим на водата 1/1 през периодите юни-септември 2016 г. и юни-септември 2017 г. В мотивите на издадената заповед е посочено, че с оглед представените доказателства ДФЗ приема, че е налице невиновна невъзможност за изпълнение на задълженията по договор 14/312/02963, предвид което са преизчислени заложените в бизнес-плана приходи и след преизчисляването е установено, че за първата и втората година от изпълнението на бизнес-плана, ползвателят на помощта е изпълнил над 50% от заложените приходи. По отношение на залегналите в бизнес-плана показатели за трудова заетост органът е констатирал, че ползвателят на помощта е планирал разкриването и поддържането на 2 работни места, едно от които- управленски персонал, а второто- административен такъв. Административният орган е приел, че ползвателят на помощта е изпълнил над 50% от заложените в одобрения бизнес- план параметри по отношение на устойчивата заетост, което е основание за прекратяване на производството по определяне на финансовата корекция. На първо място следва да се отбележи, че издадената заповед за прекратяване на производството няма характера на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни по смисъла на чл.27, ал.2, т.1 от АПК, поради което не обуславя и недопустимост на производството, приключило с издаването на решението за финансова корекция, оспорено в настоящото производство. Освен това решението, предмет на контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство, е обосновано с фактическите установявания, направени от административния орган в проверки, извършени в периода 28.05.2018г.- 12.06.2019г., т.е след издаване на процесната заповед. На второ място, установените при предходните проверки обстоятелства са описани в решението за финансова корекция (включително и цитираната заповед) и са съобразени от административния орган при постановяване на решението, с което е прието, че в периодите юни-септември 2016 г. и юни-септември 2017 г. предвид настъпилите форсмажорни обстоятелства, е налице пълно изпълнение на заложените в бизнес-плана показатели по отношение на устойчивата заетост. Неоснователно е и оплакването за неправилност и необоснованост на изводите на първоинстанционния съд относно изтичането на мониторинговия период и отменения по съдебен ред АУПДВ. Неоснователна е развитата и в касационната жалба теза за нищожност, респ. незаконосъобразност на издадения административен акт поради незачитане на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение 5108/21.04.2021г., постановено по административно дело 12415/2020г. по описа на Върховния административен съд. Възраженията на жалбоподателя в тази насока са били наведени и в производството пред административния съд и са получили своя отговор в мотивите на постановеното решение. С постановеното от Върховния административен съд решение, с което е отменен актът за установяване на публично държавно вземане, не са разрешени със сила на пресъдено нещо въпросите относно наличието на материалноправните предпоставки, обуславящи дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ. Обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо се определят съобразно чл. 177, ал. 1 АПК във връзка с чл. 298, ал. 1 ГПК. Индивидуализиращите признаци, които очертават границите на силата на пресъдено нещо са страните, основанието и предмета. Поради това влязлото в сила съдебно решение за отмяна на издадения АУПДВ се ползва със сила на пресъдено нещо, но обективните предели на тази сила се определят от предмета на спора и се свързват само със законосъобразността на отменения акт с оглед критериите по чл. 146 АПК, тъй като след като е отменил акта, съдът не е решил правния спор по същество. Само при решенията, при които, след като е отменил акта, съдът е разрешил спора по същество, в обективните предели на силата на пресъдено нещо се включват не само законосъобразността на акта, но и самите субективни права предмет на акта, които съдебното решение създава или изменя. В настоящата хипотеза АУПДВ е отменен от съда като незаконосъобразен поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, доколкото е счетено, че дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е следвало да се установи с решение за налагане на финансова корекция по реда на чл.73 от ЗУСЕФСУ, тъй като е налице основанието по чл.70, ал.1, т.7 от същия закон, а не с издаване на АУПДВ. Ето защо, при липсата на произнасяне относно самите субективни права или задължения, които са предмет на акта, силата на пресъдено нещо на цитираното решение на ВАС не препятства възможността на административния орган да издаде нов законосъобразен административен акт. Този извод не се променя и от факта, че в посоченото решение на ВАС липсва диспозитив по чл. 173, ал. 2 АПК за връщане на преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона, тъй като в конкретната хипотеза административното производство не е започнало по заявление на заинтересовано лице, а по служебен почин, тоест административният орган може, но не е длъжен се произнесе отново по случая. Възражението относно изтеклата погасителна давност поради изтичане на мониторинговия период също е неоснователно. В настоящия случай договорът е сключен на 07.11.2014 г., поради което петгодишният период на мониторинг е изтекъл на 07.11.2019 г. Проверката, на чиито фактическо констатации се основава издаденото решение за финансова корекция, е извършена в рамките на този период от 28.05. до 12.06.2019г. Самото нарушение, което е установено, също е извършено в срока на мониторинг. Обстоятелството, че административното производство по ЗУСЕФСУ е образувано след изтичане на периода на мониторинг, е без значение, тъй като единствената предпоставка, относима към възможността на органа да потърси възстановяване на недължимо платената финансова помощ, е въведеният в чл. 3, § 1 от Регламент /ЕО/ 2988/95 на Съвета от 18.12.1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности, четиригодишен срок на давност, който в настоящия случай не е изтекъл. Неоснователно е и оплакването на касационния жалбоподател за неправилност на изводите на първоинстанционния съд относно установеността на допуснатото нарушение. Между страните няма спор, че кандидатът е изградил къщата за гости в [населено място], община Брезник, за което му е отпусната финансова помощ. Но съобразно правилото на чл. 16 от Наредба 29 от 11.08.2008 г. кандидатите следва да представят бизнес-план по образец, който трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период от 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране на целите по мярка 312, посочени в чл. 2 от Наредбата. Със сключването на договора едноличния търговец се е задължил да използва активите по предназначение и за постигане на целите, които са му отредени с одобрения проект. В конкретната хипотеза е установено по несъмнен начин неизпълнение на заложените в одобрения бизнес план показатели за устойчива заетост за две последователни пълни финансови години 2016 и 2017 година. Съгласно изслушаното в първоинстанционното производство експертно заключение ЕТ К. Джерманов е поддържал едно работно място в периодите февруари-декември 2016г. и януари-декември 2017г., което представлява 46% на изпълнение за 2016 и 50% изпълнение за 2017г., а средноаритметично процентът изпълнение за двете години възлиза на 48%. Административният съд е обсъдил разликата в установените от административния орган и вещото лице проценти на изпълнение и е приел, че тя се дължи на приетото от административния орган наличие на форсмажор в определени периоди, описани по-горе. Поради това първоинстанционният съд е направил обоснован извод за наличието на нарушение на т. 4. 18 от договора, което съобразно предвиденото в т. 8. 1 от договора и чл. 46 от Наредбата е предпоставка Разплащателната агенция да поиска връщане на вече изплатени суми. При определяне на размера на финансовата корекция е съобразено изцяло и предвиденото в т. 18 от приложението към раздел I "Общи положения" от Правилата - когато реализираните приходи когато неизпълнението по отношение на параметрите за устойчива заетост е по-малко или равно на 50% и времетраенето на нарушението е до две финансови години, размерът на финансовата корекция е 5% от предоставената безвъзмездна помощ по договора. Неоснователно е и последното оплакване за неправилност на изводите на съда, че решението за финансова корекция не противоречи на целта на закона- разходване на средствата за насърчаване на развитието на интегриран туризъм в селските райони и създаване на възможности за заетост във връзка с това. По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател на присъждане на разноски е неоснователно. Основателно се явява искането направено от ответника на основание чл. 143, ал. 4 от АПК за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1774,98 лева, което е доказано по основание и размер. Неоснователно е направеното от касационния жалбоподател възражение за неговата прекомерност, предвид разпоредбата на чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, състав на четвърто отделение