Решение № 14233 от 23.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1502/2015 г.

Решение № 14233 от 23.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1502/2015 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Ахмад Шабанали гражданин на Ирак живял в Иран чрез адв. Иларева против решение № 7782/15.12.2014 г., постановено по адм. дело № 10422/2014 г. по описа на Административен съд - София-град. Касаторът твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени съдебното решение. Редовно призован за датата на съдебното заседание Ахмад Шабанали се явява лично и с адв. Илариева, която поддържа жалбата и моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. Ответникът - заместник председателя на Държавна агенция за бежанците, редовно призован не се явява, не се представлява и не депозира писмени бележки по съществото на спора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производството по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), е отхвърлил жалбата на Ахмад Шабанали срещу решение № 5518/29.08.2014 г. на заместник председателя на ДАБ при Министерски съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ е отхвърлена молбата му за предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да стигне до този резултат съдът е приел, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, съдържа всички задължителни реквизити, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Анализирайки бежанската история на чужденеца на база дадените от него интервюта в хода на производството пред административния орган, а също и обстоятелството, че това е последваща молба пред административния орган по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ (предходната молба до ДАБ за предоставяне на статут е с вх. № 727/13.05.2011 г.), и като е взел предвид актуалната справка за политическата ситуация в Иран на дирекция "Международна дейност" - отдел "Информация и анализи", решаващия съд е стигнал до извода за съответствие на решението на заместник председателя на ДАБ с материалноправните разпоредби на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съдът е намерил за правилен извода на административния орган за липса на приложение на материално - правните предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като в конкретния случай по отношение на чужденеца не се установява наличие на опасения за сигурността и правата му, поради неговата раса, религия националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по чл. 9 от ЗУБ съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Посочил е, че касаторът не е бил принуден да напусне Иран, поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Посочил е, че в Иран не е налице ситуация на вътрешен въоръжен конфликт, поради което липсват и условията за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца по чл. 9 от ЗУБ. Решението е правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на АС - София-град. При установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тази причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Конкретните причини, които будят основателен страх от преследване, могат да са различни и строго индивидуални. В проведеното интервю с рег. № УП 4920/17.07.2014 г., че е роден в иракски затвор и като много малък е заминал с майка си за Иран, където е живял през цялото време. Заявява че не е имал проблеми с официалните власти или организации, както и, че не е бил подложен на преследване, заради своята религия, политическа принадлежност или народност. Като единствена причина сочи обстоятелството, че липсата на гражданство го затруднява при търсенето на работа и му пречи да живее нормално и да се грижи за семейството си. В същото интервю жалбоподателят заявява, че в Иран не се е занимавал с политика и не е бил задържан арестуван или съден. Всичко това сочи, че същият е напуснал страната си единствено по икономически причини. За да бъде предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут чужденецът следва да представи доказателства, имащи отношение лично към него в какъвто смисъл са дадените указания на Върховния комисариат за бежанците на ООН и мотивите на съда на ЕО в решението по дело № С-465/07 относно задължителното тълкуване на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО. Изводът на съда за законосъобразно прилагане на чл. 9 от ЗУБ е правилен и обоснован. За признаване на хуманитарен статут следва чужденецът да е бил принуден да напусне страната си поради заплаха за живота, сигурността и свободата на основата на излагане на реална опасност от тежки посегателства с оглед чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал подробно данните от последните официални справки и е заключил, че същите не дават основание да се приеме наличието на безогледно насилие, чиято степен е достигнала онова ниво на опасност от тежки посегателства, което да е основание за предоставяне на хуманитарна закрила на базата на общата ситуация. Правилен е извода на съда, че в конкретния случай от събраните по делото доказателства, преценката на обстановката в Иран и бежанската история на жалбоподателя сочат, че напускането на страната не е свързано с реална и тежка лична заплаха срещу живота и личността по смисъла на ЗУБ. Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че по отношение на Ахмад Шабанали не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ. При направения подробен анализ на бежанската история и съпоставката й с официалните данни относно положението в страната по произход, обосновано решаващият съд е приел, че не са налице материално-правните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. По изложените съображения, решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - трето отделение,