Решение № 9310 от 21.10.2022 г. на ВАС, 5-членен състав

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационни жалби на министъра на енергетиката и на "Дионисомарбле" ЕООД срещу Решение 3342/12.03.2021 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на VI отделение, по адм. дело 762/2021 г., с което е отменена Заповед Е-РД-16-697/02.12.2020 г. на министъра на енергетиката, издадена на основание чл. 43, ал. 3 от Закона за подземните богатства, за провеждане на неприсъствен конкурс за предоставяне на разрешение за проучване на скалнооблицовъчни материали, подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗПБ в площ Терес с размер 1,00 кв. км, разположена в землището на село Горна Кремена, община Мездра, област Враца.

Ответникът Делстрой инженеринг ЕООД не взема участие в касационното производство.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбите.

Касационните жалби са допустими и основателни. Атакуваното решение е засегнато от касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК.

I. Производството пред тричленния състав на ВАС, противно на доводите в касационната жалба на "Дионисомарбле" ЕООД, е било допустимо.

1. а. Със заповедта е открита конкурсна процедура за предоставяне на разрешение за проучване на подземни богатства по служебна инициатива в хипотезата на чл. 43, ал. 3 вр. чл. 42, ал. 1, т. 3 ЗПБ. Производството е ново, а не представлява продължение на образуваното по заявление от 11.02.2020 г. на дружеството с предишно наименование "Дионисомарбле-България" ЕООД, което по същество е приключило с връщането от администрацията на документите за пряко предоставяне. Разрешения за търсене и проучване или за проучване на подземни богатства се предоставят по право на заявител, когато е единствен кандидат - чл. 39, ал. 1, т. 3 ЗПБ. Т.е. това производство е отделно и провеждането му е поставено в зависимост от осъществяването на предпоставката по чл. 42, ал. 1, т. 3 ЗПБ (при заявен интерес и от друг кандидат, както е в случая), обуславяща задължителното провеждане на конкурс.

б. Заповедта е издадена при действието на закона след изменението и допълнението му ДВ, бр. 79 от 2020 г., и затова позоваването на § 88 от Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства, уреждащ довършването по досегашния ред на започналите и неприключили процедури, е неоснователно. Обжалваемостта на заповедта по чл. 43, ал. 3 ЗПБ е изрично предвидена с новия чл. 45а от закона. Нормата е процесуална и на това основание приложимостта й не може да бъде отречена, дори и да се приеме, че първоначално образуваното административно производство е все още висящо.

1. Правният интерес от оспорването на акта с реквизитите по чл. 43, ал. 3 ЗПБ принадлежи на всеки потенциален кандидат.

Обект на правото на защита, упражнено със съдебното оспорване, е самата възможност за участие в конкурса, което евентуално би било възпрепятствано с определените в заповедта условия за закупуване на необходимата документация арг. чл. 147, ал. 1 АПК. Защитата в по-късен момент от развитието на конкурсната процедура би била недопустима, доколкото субектът не би притежавал качеството на участник, а придобиването му е последица от подаването на заявление до административния орган.

II. Неправилни от материалноправна страна са решаващите изводи на съда за нарушаване със заповедта на принципите за прозрачност и конкуренция по чл. 24б ЗПБ, тъй като е определен 14-дневен срок за закупуване на конкурсна документация, възприет за изключително кратък.

1. ЗПБ не установява императивно срок за закупуване на конкурсни книжа. Регламентирани са единствено минимален и максимален срок за провеждане на конкурса съответно 45 и 90 дни, т.е. период, в който е дължимо реализирането на всички юридически факти от динамичния фактически състав на конкурса чл. 43, ал. 3, т. 2 от закона.

1. Определеният със заповедта срок за закупуване на книжа съответства на инкорпорираното в цитираната разпоредба изискване за предвидимо и своевременно приключване на конкурса. Това е само един етап от процедурата, който е свързан с формалното снабдяване с документи и не налага особена подготовка или разходване на ресурс от страна на проявяващите интерес инвеститори.

1. При липсата на изрично нормативно правило относно въпросния срок, извън времетраенето на цялата процедура, той трябва да бъде разумен, в частност да не накърнява обективно възможността на кандидатите да се снабдят с документацията, респ. да ги поставя в ситуация, при която условията за закупуване на книжа компрометира самото им участие в конкурса. Оспорващият пред първата инстанция дори не твърди да е бил възпрепятстван да закупи книжа в корелативна връзка с продължителността на срока, а подобен извод не следва по подразбиране.

По правило при изчисляването на срокове се включват и неприсъствените дни с изключение на деня на изтичането им вж. чл. 60, ал. 6 ГПК. Въпреки установените от тричленния състав 8 неприсъствени дни от 14-дневния срок и въведената извънредна епидемична обстановка през периода, останалите присъствени дни са достатъчни да се организира процеса и да се приведе в изпълнение техническото по естеството си действие по закупуване на книжа. От друга страна, съдът не е формулирал критерий за преценка срок с каква продължителност би бил разумен и достатъчен, за да се съпостави той с определения в конкретния случай.

1. Не е споделима и очертаната връзка между срока за закупуване на книжа и този за подаване на заявление за участие в процедурата (който е 30-дневен) по повод на опасението от изтичане на информация за лицата, проявили интерес и закупили документация.

а. Законът не съдържа изискване двата срока да са с еднаква продължителност. Напротив, с оглед характера на действията, осъществявани от кандидатите на отделните етапи от производството, обяснимо е срокът за заявяване на участие да бъде по-дълъг. Докато закупуването на книжа не предполага специални познания и подготовка, подаването на заявление за участие е предпоставено от набавяне на документи, удостоверяване на обстоятелства, оценъчна и експертна предварителна дейност, за която по хипотеза е нужно повече време за създаване на адекватна организация и привеждане в съответствие с условията по документацията.

б. Изтичането на информация, от своя страна, е фактически въпрос, отнасящ се до спазването на служебни и етични правила от администрацията. То е възможно във всеки момент от производството и независимо от времетраенето му като цяло и на отделните фази от него. Уеднаквяването на двата срока само по себе си не представлява гаранция за предотвратяването на такава евентуалност, нито пък заключението в разглежданата насока е допълнително обосновано.

1. а. В контекста на изложените съображения, с отменената заповед не е допуснато припознатото от съда нарушение на чл. 24б ЗПБ. Предвид отсъствието на други констатирани пороци на административния акт, той е следвало да бъде потвърден. Касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК обуславя отмяната на оспореното решение и произнасянето по същество с отхвърляне на жалбата срещу заповедта - чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК.

б. Резултатът от спора пред настоящата инстанция е основание за възстановяване в полза на дружеството-касатор на своевременно заявените и платени разноски общо в размер на 1220 лв. за държавна такса по касационната жалба и адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.

Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на II колегия