Решение № 1706 от 3.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4415/2011 г.

Решение № 1706 от 3.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4415/2011 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Донка Георгиева Ненкова и Минко Симеонов Ненков, чрез процесуалния им представител адв. Александър Дянков, против решението от 6.04.2010 г., постановено по адм. дело № 2157/2000 г. по описа на Софийски градски съд, административно отделение, III Б състав, с което е отхвърлена жалба вх. № 1003/5.07.2000 г. по описа на ПК - Лозен, подадена от Симеон Стоянов Ненков от с. Казичене (починал в хода на делото на хх.хх.хххх г. и заместен в процеса от своите наследници по закон и настоящи жалбоподатели) срещу коригирания поради явна фактическа грешка план за земеразделяне в землището на с. Казичене - гр. София относно масиви 1 и 110, публикуван в Държавен вестник, бр. 53/30.06.2000 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като се иска отмяната му и на негово място да бъде постановено друго по същество, с което да се уважи жалбата или алтернативно след отмяната му делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на СГС, АО със задължителни указания. Ответникът - ОСЗГ - Панчарево не изразява становище по жалбата. Заинтересованите страни - Лиляна Серафимова Андреева, чрез процесуалния си представител адв. Стефанова, Елена Серафимова Тошева, чрез пълномощник - дъщеря Иванка Каернъкова и Христина Иванова Дошек, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованите страни - Спас Стефанов Йорданов, Любомир Стефанов Йорданов, Ирина Стоилова Недялкова, Веселин Николов Станков, Евдокия Йорданова Беньова, Георги Миров Недялков, Стефан Спасов Цветанов, Бойка Георгиева Атанасова, Георги Стоянов Ангелов, Йорданка Цветанова Трифонова, Стоил Йорданов Манчев, Николинка Петкова, Верка Любенова Стоименова, Данил Дойчинов, Траянка Георгиева, Янко Рашков Николчев, Цветанка Ангелова Темелкова, Георги Симеонов Димитров, Цветанка Борисова, Румяна Борисова Ангелова, Красимир Георгиев Иванов, Йордан Георгиев Иванов, Йорданка Йорданова Ангелова и Иванка Йорданова Величкова, не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ в производството, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е приел, че плана за земеразделяне отговаря на изискванията на чл. 23, т. 1 - 3 от ППЗСПЗЗ. В този смисъл са и заключенията на допуснатите по делото експертизи. Посочва, че касаторката е получила равностойна по количество и качество земя, като не е задължително имотите да се намират в старата местност, а ако има техническа възможност, съгласно чл. 17, ал. 5 от ЗСПЗЗ. Счита, че правилно съдът е приел, че предложеният вариант от вещите лица за изменение на плана относно имота в м. "Миковата" е неприложим, защото излиза извън петитума на жалбата и е въпрос на целесъобразност, а контрола на съда обхваща законосъобразността на решението. Счита също, че планът отговаря на изискванията на чл. 23, т. 1 - 3 от ППЗСПЗЗ и няма нарушение на чл. 23, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Върховният административен съд, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Софийски градски съд, административно отделение се е развило по реда на чл. 25, ал. 6 от ППЗСПЗЗ, във вр. с чл. 33 - 45 от ЗАП (отм.) във вр. с § 4, ал. 2 и § 142 от АПК, като е образувано по жалба, подадена от Симеон Стоянов Ненков (починал в хода на делото и заместен в процеса от своите законни наследници Донка Георгиева Ненкова и Минко Симеонов Ненков) против коригирания план за земеразделяне в землището на с. Казичене - гр. София относно масиви 1 и 110, публикуван в Държавен вестник, бр. 53/30.06.2000 г. Към жалбата са били приложени проекти за изменение на плана за земеразделяне, изготвени от лицензиран изпълнител на техническите дейности по възстановяване на собствеността върху земеделските земи. В решението си съдът е приел, че точното местоположение на имота в границите на една и съща местност е релевантно обстоятелство само при възстановяване в стари реални граници, а не в нови - с план за земеразделяне - съгласно чл. 17, ал. 1, изр. 1 и 2 от ЗСПЗЗ, възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в нови реални граници се извършва върху равностойни по количество и качество земи, по възможност в местностите, където са се намирали имотите на заявителите, притежавани преди образуване на ТКЗС, а новите реални граници се определят с плана за земеразделяне. Съдът е счел, че с жалбата се цели да се постигне възстановяване на имотите в стари реални граници, но с оглед основанието на обжалване и влязлото в сила решение на ПК относно избрания способ на земеделска реституция за местностите, в които се намират процесните имоти няма правомощия да пререшава този въпрос и следователно всички доводи относно точното местонахождение на възстановените имоти спрямо местонахождението им преди образуване не ТКЗС са неотносими. По делото е била назначена експертиза, като предложението на вещите за изменение на плана относно имота в местност "Миковата" съобразно скица № 2 не е било прието, тъй като съдът е счел, че ако същото се приеме то това би означавало с решението си да излезе извън петитума на жалбата. Приел е, че планът за земеразделяне отговаря на изискванията на чл. 23, т. 1 - 3 от ППЗСПЗЗ, в който смисъл са и заключенията на вещите лица, поради което не е налице нарушение на тази норма. Отбелязал е също, че по делото няма данни в местностите, засегнати от подадената жалба да са налице земи по чл. 18и от ППЗСПЗЗ, поради което с обжалвания план не е нарушен чл. 23, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, който е бил в сила при неговото одобряване. Постановеното решение е правилно. Правилно в същото е прието, че в производството с правно основание чл. 25, ал. 6 от ППЗСПЗЗ съдът проверява дали при изготвянето на обжалвания план за земеразделяне са спазени изискванията на чл. 17 от ЗСПЗЗ и чл. 23а от ППЗСПЗЗ относно правата на жалбоподателя и на заинтересованите лица, съотносимо към решенията по чл. 18ж, ал. 2 за възстановяване правото на собственост в нови реални граници с план за земеразделяне. Преценява се също дали предлагания проект за изменение на плана отговаря на същите тези изисквания. За да е основателна подадена жалба, следва да се установи, че правата на жалбоподателя са били нарушени при изготвянето на плана, както и че с предложения проект за изменение не се нарушават правата на заинтересованите лица, защото не би могло една допусната спрямо жалбоподателя незаконосъобразност да се отстрани чрез допускане на друга незаконосъобразност по отношение правата на третите лица, засегнати от изменението. Целта на предоставената от закона възможност да се обжалват плановете за земеразделяне не е неоправдано разместване на лица и имоти. В този смисъл е и утвърдилата се с годините константна съдебна практика, с която се е съобразил СГС, АО при постановяване на своето решение. Възражението в касационната жалба, че съдът не е съобразил, че нормата на чл. 17, ал. 1 от ЗСПЗЗ не съдържа забрана да бъде отчетено обстоятелството за точното местоположение на имотите, както са заявени за възстановяване при изготвяне на плана за земеразделяне и не съществува пречка да бъде възстановена собствеността на същите имоти, е неоснователно. В чл. 17, ал. 1 от ЗСПЗЗ е предвидена само една правна възможност, а не задължение. Това е така, защото правото на собственост се възстановява с план за земеразделяне в нови реални граници, а не в стари реални граници. В производството по обжалване на плана за земеразделяне е неотносимо обстоятелството къде точно се е намирал имотът на жалбоподателите. Бившето местоположение е от значение само когато правото на собственост се възстановява в съществуващи или възстановими на терена стари реални граници, а не в нови. Решението за определяне самия начин на възстановяване се обжалва по реда на чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ пред районния съд и претенции за точното разположение не могат да се обсъждат от окръжния съд в производство по чл. 25, ал. 6 от ППЗСПЗЗ. Правилно съдът е приел, че доколкото представените към жалбата скици на проекти на изменение на плана за земеразделяне са част от основанието на същата - съдът има правомощията или да отхвърли жалбата или да я уважи, като измени плана съобразно предложението на жалбоподателя, но не и по своя инициатива да изменя земеразделителния план извън поисканото. Освен това както правилно е посочено, предложението на вещите лица е мотивирано с целесъобразност, а съдът упражнява контрол за законосъобразност на обжалвания земеразделителен план. Единствените задължителни изисквания към плана за земеразделяне са тези, визирани в чл. 23а, т. 1 от ППЗСПЗЗ, а именно собственикът да получи равностойна по количество и качество земя и по възможност в местностите, където са се намирали имотите му. Последното изискване е факултативно. Този извод следва от съпоставянето на чл. 17, ал. 1 ЗСПЗЗ с чл. 23а от ППЗСПЗЗ. Тези изисквания са спазени. По изложените съображения решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,