Решение № 14451 от 23.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6688/2020 г.

Решение № 14451 от 23.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6688/2020 г., VIII о., докладчик съдията Станимира Друмева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Управителния съвет на Фонд "Сигурност на електроенергийната система" (ФСЕС), подадена чрез процесуален представител юрк. Маркова, против решение № 270/14.02.2020 г., постановено по адм. дело № 796/2019 г. по описа на Административен съд - Благоевград, в частта, с която е отменен акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 145/2019/11.07.2019 г., издаден от председателя на Управителния съвет на ФСЕС. В жалбата са изложени съображения за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че ФСЕС е спазил изрично установената от законодателя последователност при погасяване на публичните вземания, каквито безспорно са вземанията за вноски по чл. 36е, ал. 1, т. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), доколкото с постъпилите от длъжника суми са погасени наличните към датата на плащането главници, съобразно момента на възникването им. Счита, че направеният от длъжника избор не е обвързващ, доколкото не са налице няколко публични вземания за главници, а само един вид вземане за вноски, състоящо се в случая от два елемента главница и лихва. Твърди, че ФСЕС е спазил разпоредбите на ДОПК, касаещи поредността на погасяване. Искането от съда е да постанови решение, с което да отмени оспорената част на съдебния акт и вместо него да постанови друго, с което да потвърди АУПДВ като правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на разноски, за което представя списък по реда на чл. 80 от ГПК. Ответникът - "Рубин 08" ООД, чрез пълномощника адвокат Аврамов, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съда да остави в сила първоинстанционното решение. Претендира присъждане на направените по делото разноски, за което представя договор за правна защита и съдействие. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за процесуална недопустимост на касационната жалба, а по същество за неоснователност. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Неоснователно е заключението на участвалия в производство прокурор, че касационната жалба е процесуално недопустима като просрочена. В "Държавен вестник", бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г. е обнародван Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците. Съгласно чл. 3, т. 1 от този закон, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по наказателни производства, по Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест и производства, свързани с мерки за принуда. Със Закона за изменение и допълнение на Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г.) е изменена разпоредбата на чл. 3, т. 1, като е предвидено, че за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по производствата и делата съгласно приложението. Видно от приложението към чл. 3, т. 1, III, т. 13, сроковете не спират да текат по делата по оспорване на актове за установяване на публични вземания. По силата на § 13, ал. 1 от Заключителните разпоредби на Закона (ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г.), сроковете по чл. 3, т. 1 и т. 2 относно "други срокове" в досегашната редакция и по отменената т. 3, спрени от обявяването на извънредното положение до влизането в сила на този закон, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването му в "Държавен вестник". От изложеното следва, че процесуалните срокове по дела с предмет оспорване на актове за установяване на публични вземания, каквото е настоящото, са спрели да текат от 13.03.2020 г. до 16.04.2020 г., съгласно чл. 3, т. 1 и § 13, ал. 1 от Заключителните разпоредби на Закона, и продължили да текат от 17.04.2020 г. От доказателствата по делото е видно, че решение № 270/14.02.2020 г., постановено по адм. дело № 796/2019 г. по описа на Административен съд - Благоевград, е връчено на председателя на Управителния съвет на ФСЕС, чрез процесуалния му представител юрк. Маркова, на 13.03.2020 г. Срокът по чл. 211, ал. 1 от АПК за подаване на касационна жалба е спрял да тече от 13.03.2020 г., продължил е да тече от 17.04.2020 г. и изтича на 30.04.2020 г. Касационната жалба против оспореното първоинстанционно решение е подадена на 28.04.2020 г., т. е. преди изтичане на преклузивния 14 - дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което възражението за просрочието й е неоснователно. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Благоевград е АУПДВ № 145/2019/11.07.2019 г., издаден от председателя на Управителния съвет на ФСЕС, с който на "Рубин 08" ООД, в качеството на производител на електрическа енергия, са установени задължения за вноски във ФСЕС по чл. 36е, ал. 1 от ЗЕ в размер на 5 % ежемесечно за периодите от 01.07.2017 г. до 30.11.2017 г., дължими до 15-то число на месеца, следващ отчетния месец, и от 01.12.2017 г. до 31.03.2019 г., дължими до 20-то число на месеца, следващ отчетния месец, в общ размер на 98 168, 59 лв., ведно с лихва в размерите по приложение № 1 към акта. С решение № 270/14.02.2020 г., постановено по адм. дело № 796/2019 г. по описа на Административен съд - Благоевград, е отменен АУПДВ № 145/2019/11.07.2019 г. в частта, с която на дружеството са установени задължения за месеците август, октомври, ноември и декември 2017 г., януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври и декември 2018 г., януари и февруари 2019 г. в общ размер на 82 108, 29 лв., ведно със законната лихва върху сумата до датата на окончателното й плащане. Със съдебното решение жалбата на "Рубин 08" ООД е отхвърлена в частта, с която с оспорения АУПДВ са установени задължения за месец юли 2017 г. в размер на 5 266 лв., месец ноември 2018 г. в размер на 5 437, 43 лв. и за месец март 2019 г. в размер на 5 356, 87 лв., ведно със законната лихва върху сумите до датата на окончателното им плащане. Решението на Административен съд - Благоевград в частта, с която жалбата на дружеството е отхвърлена не е обжалвано и е влязло в сила. От фактическа страна съдът е установил, че административното производството е по реда на чл. 166, ал. 1 от ДОПК, във вр. с 36з, ал. 1 от ЗЕ, като същото е образувано с уведомление от председателя на ФСЕС по чл. 26, ал. 1 от АПК, адресирано до "Рубин 08" ООД, в което е посочено, че към 30.04.2019 г. дружеството има непогасени задължения по чл. 36е, ал. 1 от ЗЕ, представляващи вноски от приходите от продадена електрическа енергия без ДДС за периода от месец юли 2017 г. до месец март 2019 г. в общ размер на 98 168, 59 лв., ведно с лихва за забава в размер на основния лихвен процент +10%. С уведомлението "Рубин 08" ООД е поканено да ги погаси доброволно и е указано, че при неизпълнение ще бъде съставен акт за установяване на публично държавно вземане. Съдът е установил, че на 07.06.2019 г. във ФСЕС е постъпил отговор, в който е посочено, че дружеството ще погаси поетапно дължимите суми към ФСЕС. По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, въз основа на която съдът е приел, че дружеството е заплатило на ФСЕС до 30.04.2019 г. сумата от 87 545, 75 лв. като в платежните нареждания е посочено изрично, че плащанията са за периода - от 01.08.2017 г. до 31.08.2017 г., от 01.09.2017 г. до 30.09.2017 г., от 01.10.2017 г. до 31.10.2017 г., от 01.11.2017 г. до 30.11.2017 г., от 01.12.2017 г. до 31.12.2017 г., от 01.01.2018 г. до 31.01.2018 г., от 01.02.2018 г. до 28.02.2018 г., от 01.03.2018 г. до 31.03.2018 г., от 01.04.2018 г. до 30.04.2018 г., от 01.05.2018 г. до 31.05.2018 г., от 01.06.2018 г. до 30.06.2018 г., от 01.07.2018 г. до 31.07.2018 г., от 01.08.2018 г. до 31.08.2018 г., от 01.09.2018 г. до 30.09.2018 г., от 01.10.2018 г. до 31.10.2018 г., от 01.12.2018 г. до 31.12.2018 г., от 01.01.2019 г. до 31.01.2019 г. и от 01.02.2019 г. до 28.02.2019 г. С получените плащания - общо 87 545, 75 лв., ФСЕС е погасил задължения на дружеството за вноски по чл. 36е от ЗЕ за периода от 01.07.2015 г. до 31.03.2017 г. Констатирано е, че за периода от 01.07.2015 г. до 30.06.2017 г., след извършена проверка от органи по приходите на ТД на НАП - София, задължения на дружеството по чл. 36е, ал. 1 от ЗЕ са установени с акт за установяване на публично задължение № П-22000117131332/14.12.2017 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - София, като към 14.12.2017 г. същите са изчислени в размер на 105 706 лв., дължими с лихви в размер на 13 834, 95 лв. За да уважи частично жалбата и отмени АУПДВ в оспорената пред настоящата касационна инстанция част, първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган, съгласно изискванията на чл. 166, ал. 2 от ДОПК, в предвидената от закона форма, но при противоречие с разпоредбите на чл. 36з, ал. 1 от ЗЕ, във връзка с чл. 166, ал. 1 от ДОПК. След преценка на установените факти и обстоятелства съдът е приел, че задълженията по чл. 36е, ал. 1 от ЗЕ за периода от 01.07.2017 г. до 31.03.2019 г. не са спорни по размер, но предпоставка за принудителното им събиране с издаването на акт по чл. 36з, ал. 1 от ЗЕ е отсъствието на плащане. За безспорно е прието и обстоятелството, че за периода от 01.07.2015 г. до 30.06.2017 г. дължимите вноски не са заплатени в сроковете по чл. 36е, ал. 3 ЗЕ (в редакцията ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г.) - до 15-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, като за събирането им е съставен акт за установяване на публично задължение № П-22000117131332/14.12.2017 г. от орган по приходите на ТД на НАП - София, компетентен за установяване и събиране на вземанията на основание чл. 36е, ал. 5 от ЗЕ (в редакцията, ДВ, бр. 102/2017 г.) до създаването на чл. 36з от ЗЕ с § 24 от ЗИД на ЗЕ (обн., ДВ, бр. 38 от 08.05.2018 г., в сила от 08.05.2018 г.). Съдът е счел, че с разпоредбата на чл. 36з, ал. 1 от ЗЕ компетентността за съставянето на акта по чл. 166, ал. 1 от ДОПК е възложена на председателя на ФСЕС, който обаче не е орган по изпълнението на акт за установяване на публично задължение № П-22000117131332/14.12.2017 г. чрез погасяване със сумите, платени от дружеството на ФСЕС, считано от 15.09.2017 г. до 15.04.2019 г. на стари задължения - за периода от 01.07.2015 г. до м. 03.2017 г. В тази връзка първоинстанционният съд е посочил, че съставеният акт от орган по приходите на ТД на НАП - София, с който са установени задължения на дружеството по чл. 36е, ал. 1 от ЗЕ за периода от 01.07.2015 г. до 30.06.2017 г., подлежи на изпълнение от публичен изпълнител по реда на ДОПК, а последователността на погасяванията на публичните вземания по чл. 169, ал. 4-7 от ДОПК е приложима за публични задължения, установени от НАП, включително правилото на чл. 169, ал. 5 от ДОПК, според което, когато длъжникът има няколко публични задължения, установявани от НАП, които не е в състояние да погаси едновременно до започване на принудителното им събиране, се погасява задължението, на което срокът за плащане изтича най-рано, освен ако в закон не е предвидено друго - чл. 169, ал. 4 от ДОПК. Съдът е приел, че при действието на чл. 36з, ал. 1 от ЗЕ, компетентността на председателя на ФСЕС за установяване на задълженията по чл. 36е, ал. 1 ЗЕ изключва приложението на чл. 169, ал. 5, вр. ал. 4 от ДОПК, доколкото от НАП не са установени публични вземания. За погасяването им е приложим редът по чл. 169, ал. 1-3 от ДОПК, като при наличие на няколко публични вземания, които длъжникът не е в състояние да погаси едновременно до започване на принудителното им събиране, той може да заяви пред съответния компетентен орган кое от тях погасява с внесената от него сума - изрично, посредством индивидуализиращите данни в платежните документи. В противен случай, публичните вземания се погасяват съразмерно - чл. 169, ал. 3 от ДОПК, като сумата се разпределя пропорционално на размера на вземанията и първо се погасяват главниците, а при наличие на остатък се погасяват и лихвите към тях. При така изложения анализ на относимите правни норми административният съд е стигнал до извод, че считано от 15.09.2017 г. до 15.04.2019 г. дружеството е заплатило на ФСЕС за вноски по чл. 36е, ал. 1 от ЗЕ сумата от общо 87 545, 75 лв. (за месеците август, септември, октомври, ноември и декември 2017 г. (5 месеца), януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври и декември 2018 г. (11 месеца), януари и февруари 2019 г. (2 месеца) по 18 бр. платежни нареждания, в които е посочило, че плащанията се отнасят за ежемесечни вноски през периода от 01.08.2017 г. до 31.12.2017 г., от 01.01.2018 г. до 31.10.2018 г. и от 01.12.2018 г. до 28.02.2019 г. Изложил е мотиви, че административният орган е следвало да съобрази заявлението на дружеството за погасяване на задълженията по чл. 36е, ал. 1 от ЗЕ за посочените в платежните документи периоди в общ размер на 87 545, 75 лв., като е приел, че законът не му предоставя възможност по избор да погаси с внесената до 30.04.2019 г. сума стари задължения, възникнали за периода от 01.07.2015 г. до м. 03.2017 г., установени с акт за установяване на публично задължение № П-22000117131332/14.12.2017 г., издаден от орган на НАП. В заключение, за да приеме, че АУПДВ № 145/2019/11.07.2019 г. в частта, с която на дружеството са установени задължения за месеците август, октомври, ноември и декември 2017 г., януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври и декември 2018 г., януари и февруари 2019 г. в общ размер на 82 108, 29 лв., ведно със законната лихва върху сумата до датата на окончателното й плащане, противоречи на закона, съдът се е мотивирал с факта, че плащанията в периода от 15.09.2017 г. до 15.04.2019 г. са извършени преди и до влизането в сила на оспорения в настоящото производство акт по чл. 36з, ал. 1 от ЗЕ. Решението е валидно, допустимо и правилно. При разрешаването на спора съдът е установил релевантните факти в съответствие с доказателствата по делото, извършил е дължимата по чл. 168, ал. 1 от АПК проверка на акта и е достигнал до обоснован и правилен извод за неговата незаконосъобразност. Съгласно чл. 166, ал. 1 от ДОПК, установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон, а ал. 2 на същата разпоредба допълва, че ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. В случая съответния закон е Закона за енергетиката и съгласно чл. 36з, ал. 1 от ЗЕ вноските по чл. 36е, ал. 1 са публични държавни вземания, които подлежат на принудително изпълнение от публичен изпълнител по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Актът за установяване на вземането се издава от председателя на фонда и подлежи на предварително изпълнение. Последователността на погасяванията на публичните вземания, каквито са вземанията за вноските по чл. 36е, ал. 1 от ЗЕ предвид разпоредбата на чл. 36з, ал. 1 от ЗЕ се извършва по реда на чл. 169 от ДОПК. Правилни са изводите на съда, че регламентираната в чл. 36е, ал. 1 от ЗЕ компетентност на председателя на ФСЕС да установява вземанията за вноските по чл. 36е, ал. 1 от ЗЕ изключва приложението на чл. 169, ал. 5, вр. ал. 4 от ДОПК по отношение на този вид публични вземания, тъй като те не се установяват от НАП, а от председателя на фонда. Настоящият съдебен състав споделя мотивите на административния съд, че по отношение на тези публични вземания следва да се прилага реда на чл. 169, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК, като при наличие на няколко публични вземания, които длъжникът не е в състояние да погаси едновременно до започване на принудителното им събиране, той може да заяви пред съответния компетентен орган кое от тях погасява с внесената от него сума посредством индивидуализиращите данни в платежните документи. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че направеният от длъжника избор не е обвързващ, тъй като не са налице няколко публични вземания за главници, а само един вид вземане за вноски, състоящо се от два елемента - главница и лихва. С нормата на чл. 169, ал. 3 от ДОПК не е регламентирано изискване за наличието на няколко различни по вид публични вземани, а няколко публични вземания, т. е. повече от едно публично вземане, които длъжникът не е в състояние да погаси едновременно до започване на принудителното им събиране. В случая задълженото лице се е възползвало от предоставеното му по закон право да избере кое от няколкото публични задължения за вноски във ФСЕС погасява. Извършените плащания към ФСЕС от "Рубин 08" ООД в периода от 15.09.2017 г. до 15.04.2019 г. са преди издаване на оспорения АУПДВ и влизането му в сила, поради което обоснован е извода на съда, че оспореният акт противоречи на закона в частта, с която на дружеството са установени задължения за месеците август, октомври, ноември и декември 2017 г., януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври и декември 2018 г., януари и февруари 2019 г. в общ размер на 82 108, 29 лв., ведно със законната лихва върху сумата до датата на окончателното й плащане. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски, на ответника по касация следва да се присъдят разноски, представляващи договорено и платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., съобразно представения договор за правна защита и съдействие. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,