Решение № 5784 от 1.6.2023 г. на ВАС, IV о.

Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Голубева, гражданка на Беларус, подадена чрез пълномощника адв. И. Палева, срещу решение 7917 от 21.12.2022 г., постановено по адм. дело 7234/2022 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата й против решение 8007 от 27.06.2022 г. на заместник - председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България (ДАБ при МС), с което на чужденката е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут. С касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че в случая са били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като завръщането на В. Голубева в Беларус, представлява излагане на реална опасност от тежки посегателства с оглед чл. 9, ал. 1, т. 2 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Релевирани са доводи за неправилност на решението, като конкретно се сочи, че е постановено в противоречие с материалния закон и нормите на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, както и при неправилна преценка на фактите. Претендира се отмяна на съдебното решение и присъждане на съдебни разноски за адвокатско възнаграждение. Ответната страна заместник - председателят на ДАБ при МС, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ханджиева, оспорва жалбата, и изразява становище за правилност на първоинстанционното решение. По отношение на претендираните разноски се позовава на чл. 92 от ЗУБ, алтернативно моли да се платят по съразмерност. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от В. Голубева, гражданка на Беларус, срещу решение 8007 от 27.06.2022 г. на заместник председателя на ДАБ при МС, с което на чужденката е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът е изложил мотиви, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазени административнопроизводствени правила и при правилно прилагане на материалния закон. Развил е съображения, че по отношение на чужденката не се установява наличието на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, както и че изложеното от молителката не съдържа информация за осъществено спрямо нея преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ. Съдът е преценил като недоказани опасенията, че с оглед участието й в инициативния комитет по издигането на В. Барбика за президент на Беларус при евентуалното и завръщане ще бъде подложена на преследване и дори арестувана. Посочено е, че единствения доказан проблем който е имала с властите е наложената й глоба за осъществяване на самостоятелен протест пред руското посолство, поради това, че не е имала разрешение за извършване на такава дейност. Правилно според Административен съд София - град административният орган е приел, че действията на белоруските власти в тази връзка не могат да бъдат определени като политическо преследване, напротив същите по своята същност представляват действия срещу неразрешени дейности, които подлежат на санкция чрез глоба. Нито от представените в хода на съдебното производство разпечатки от различни информационни източници, нито от представеното в административното производство се доказват опасенията и от преследване в държавата и по произход при нейното завръщане, поради участието и в набиране на подписи и полагането на неин в списъците за издигане на В. Бабрика за президент и от сътрудничеството и с различни неправителствени организации, впоследствие закрити. Безспорно според съда се установява, че чужденката не е била задържана, нито са и повдигани обвинения в извършване на опозиционна дейност в Беларус. Жалбоподателката е напуснала доброволно страната си по произход, за да дойде в Република България и да почива, тъй като има собствено закупено жилище в гр. Бяла. Липсват и не са представени доказателства, че същата в лично качество е набирала подписи за В. Бабрика, както и че личният и подпис стои в горецитираните списъци. Недоказани според съда остават и твърденията и, че преводачите от полски и английски език се възприемат от Лукашенко като чужди агенти, организиращи протести в Беларус. Отделно съдът подчертава, че молителката продължава да извършва търговска дейност с регистрираната си в Беларус фирма за извършване на преводи, като в България провежда преподаване на английски език онлайн на различни хора от Беларус, липсва запор на банковите и сметки, както и нейната фирма не е закрита от властите. Първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките за предоставяне и на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Посочил е, че по отношение на В. Голубева не може да бъде прието, че: съществува реална опасност от тежки посегателства, като изброените в ал. 1 на чл. 9 от ЗУБ. Съдът е обсъдил представената от ответника справка и е приел, че макар в Беларус да има проблеми със спазването на човешките права /видно от справката/ и овладяване на икономическата криза, държавата не е в състояние на вътрешен или международен конфликт. При установените от фактическа страна обстоятелства, свързани с бежанската история на лицето и ситуацията в Беларус към настоящия момент, съдът се е мотивирал, че правилно административния орган е направил извод, че липсват основания за предоставяне на хуманитарен статут. Настоящата съдебна инстанция, след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване на доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международното право, намира, че решението на Административен съд София - град, е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено в съответствие с приложимия материален закон - чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, при липса на нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Съдът е анализирал представените по делото доказателства и информация, и е извел правилен извод, че по отношение на търсещата закрила не са налице основанията за предоставяне на статут на бежанец, посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. По отношение на отказа за предоставяне на бежански статут и изводите на съда в тази връзка следва да се посочи, че с касационната жалба не се навеждат конкретни доводи за неправилност на съдебното решение. Настоящата инстанция обаче намира за необходимо да изложи, че в случай от изложената бежанска история на жалбоподателката не се установява срещу нея да е било осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от ЗУБ, нито да има риск от бъдещо такова. В този смисъл, административният орган е извършил единствено възможната преценка, изследвайки данните от бежанската история на В. Голубева и достигайки до обоснован извод относно липсата на предпоставките за предоставяне на чужденката на бежански статут. Правилно е отчетено, че причината, поради която В. Голубева е напуснала държавата си по произход, не попада в приложното поле на чл. 8 от ЗУБ, респективно на чужденката не може да бъде предоставен статут на бежанец. Чужденката не доказва предпоставки за предоставяне на търсения бежански статут. Правилността на крайния извод за липса на предпоставките по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ се следва изцяло от факта, че в изнесената бежанска история няма данни, за това чужденката да е обект на преследване по смисъла на ЗУБ в родината й, било поради неговата етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия, или поради политическо убеждение. По самите твърдения на чужденката е участвала в протестни митинги, като на 03.09.2020 г. организирала протестен митинг пред руското посолство, на който отишла само тя и нейният син. Именно във връзка с този митинг е санкционирана заради нерегламентиран протест, като й е наложена глоба, като правилно както съда, така и административния орган са приели, че действията на властите не могат да се определят, като политическо преследване. Още повече, че след заплащане на глобата В. Голубева е напуснала легално страната си, като не без значение е и посоченото от нея, че е дошла с цел почивка в собствения си имот в гр. Бяла. Напълно обосновано и в съответствие с данните по делото, в това число свободно разказаната от В. Голубева история при провеждане на интервюто, както административният орган, така и първоинстанционният съд са приели, че не са налице основанията по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. По отношение на твърдението на касатора за наличие на основания за прилагане на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ, настоящия състав намира, че в случая не е налице нарушение на материалния закон. При постановяване на своето решение административният орган е спазил императивното изискване на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, като е обсъдил всички наведени от кандидата за закрила факти и обстоятелства от личната му история заедно с въпроса относно сигурността на страната й по произход, а твърдението за нарушение в тази насока е неоснователно. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи върху живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случаи на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Установената фактическа обстановка не дава основания да се приеме, че жалбоподателката е била принудена да напусне Беларус поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция по чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ. Не дава основание да се приеме, и че тя е била принудена да напусне държавата си по произход, поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквото твърдение се прави с касационната жалба. Изрично е заявено, че е напуснала страната по собствено желание, с цел почивка в собствен имот, като напускането на страната е било напълно легално. Не е установено официалната власт да има отрицателно отношение към нея. Въпреки задържането й в полицията заради незаконен протест и наложената й в последствие глоба, жалбоподателката не твърди да е имала други проблеми с властите в страната. След заплащане на глобата на същата е разрешено да напусне страната легално. Третото обстоятелство, което обосновава извод за предоставяне на хуманитарен статут е това по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ - наличие на тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Съдът приема, че тази предпоставка също не е налице по отношение на В. Голубева, както правилно и първоинстанционният съд и административния орган са приели. В настоящия случай, за да отхвърли молбата за този вид закрила, решаващият орган се позовал изцяло на факти, които се съдържат в представените две справки от ДАБ. На основание чл. 21, т. 8 от Устройствения правилник на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, дирекцията събира, поддържа и актуализира база данни за държави по произход и за трети сигурни държави, включваща обща географска, политическа, икономическа и културна информация, информация за правната уредба и за спазването на правата на човека. Така представените Справки (както в административното, така и в съдебното производство) относно Беларус са изготвени от компетентен орган, в кръга на правомощията му, представляват официален писмен документ и обвързват съда да приеме за доказани фактите, удостоверени с нея, ако същите не се оборват чрез други надлежни доказателства. В случая това не е сторено. Видно от Справките, липсват данни ситуацията в Беларус да сочи на наличие на вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, който да е до степен на безогледност и повсеместност, т. е. да обхваща цялата територия на държавата, както и живота и здравето на всеки цивилен, намиращ се на тази територия. Видно от събраната информация, не са установени сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата си по произход - Беларус, жалбоподателката би била изправена пред реален риск да стане обект на заплаха. Във връзка с твърдението, за противоречие на съдебното решение с чл. 9, ал. 3 от ЗУБ следва да се посочи, че не подлежи на анализ разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от ЗУБ поради липсата на каквито и да е било доводи на лицето за извършването спрямо него на тежки посегателства. Следователно, като е приел решението на заместник- председателя на ДАБ за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба, като неоснователна, Административнен съд София - град е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,