Решение № 9997 от 27.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13126/2016 г.

Решение № 9997 от 27.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13126/2016 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Н. Н. А., понастоящем лишен от свобода и изтърпяващ наказанието си в Затвора-гр. П., срещу решение № 1684 от 17.09.2016 г., постановено по адм. д. № 22/2016 г. по описа на Административен съд - П., с което е отхвърлена изцяло исковата претенция на касатора срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - С. за изплащане на обезщетение по ЗОДОВ във вр. с чл. 74, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗД/ в размер на 1 000 лв за причинените му неимуществени вреди от неравно третиране спрямо затворниците от Затвора - С. за периода: 23.09.2015 г. - 28.09.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, претендирана от 23.09.2015 г. до окончателното изплащане на главницата. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно и ВАС, вместо него, да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявения иск, като осъди ГДИН-С. да заплати на Н. А. претендираното от него обезщетение за неимуществени вреди в посочения в исковата молба размер, ведно със законната лихва . Редовно призован за съдебно заседание, Н. Н. А. се явява лично, поддържа касационната жалба, а по същество твърди основателност на същата, съответно - неправилност на атакуваното с нея съдебно решение. Ответникът, Главна дирекция" Изпълнение на наказанията" - гр. С., редовно призован, не изпраща представител и не депозира писмен отговор на касационната жалба или писмени бележки по същество. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение АС- П. е отхвърлил иска на Н. Н. А., лишен от свобода в ОЗ-П., срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр. С. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лв,, резултат от неравното третиране на ищеца спрямо затворниците в Затвора - гр. С., изразяващо се в лишаването му от течаща топла и студена вода, тоалетна в килията и възможност за гасене и запалване на осветлението в килията през нощта, за периода от 23.09.2015 г. до 28.09.2015 г., прекаран от ищеца в Затвора - П. като "чужд делегат". За да стигне до този правен резултат, Административен съд - П., след подробно обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства, е приел, че предявеният иск е изцяло неоснователен. Съдът е приел за безспорно между страните както обстоятелството, че ищецът изтърпява наказание "доживотен затвор" в ОЗ-П., така и обстоятелството, че за претендирания период от 5 дни в края на м. септември 2015 г. ищецът е пребивавал в Затвора - П. като "чужд делегат" с цел участие в заведено от или срещу него дело. Към момента на престоя на Азис в Затвора - П. в килията, в която същият е бил настанен, не е имало течаща топла и студена и вода, нито санитарен възел, нито възможност затворникът сам да включва или изключва осветлението в спалното помещение през нощта. След подробен анализ на институтите на пряката и непряката дискриминация по смисъла на Закона за защита от дискриминация /ЗЗД/ и твърденията на ищеца за неблагоприятно третиране чрез поставянето му в тази обстановка за процесните пет дни -дискриминационна според него спрямо затворниците в Затвора - С., съдът е заключил, че в случая не се касае за неблагоприятно третиране по смисъла на чл. 9 от ЗЗД, доколкото, за да има нарушение по ЗЗДискриминация, е необходимо да се установи дали е налице не просто по-неблагоприятно третиране на група лица спрямо друга група лица, а дали твърдяното неравностойно положение се дължи на някой от признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗД- семейно положение, членство в организация, военно звание, родителски задължения за извънбрачно дете, местопребиваване и др. Административният съд - П. е квалифицирал оплакванията на ищеца за неравно третиране като такова по признака "местопребиваване" на затворниците, изтърпяващи наказания "лишаване от свобода" по влезли в сила присъди. Базирайки се на служебно известни му факти, административният съд е приел, че местопребиваването на Н. Н. А. в Затвора - П. за процесния период е основано на обективни обстоятелства - необходимостта същият да осъществи конституционно гарантираното му право на защита във воден срещу него съдебен процес. В този смисъл настаняването на ищеца в по-неблагоприятни условия за кратък период от време - 5 дни, въпреки липсата на задължение за лично явяване в съдебното заседание, не съставлява дискриминационно отношение по смисъла на ЗЗД. Поставянето на Азис в неблагоприятни условия за петте дни в Затвора - П. представлява неизпълнение на задълженията на затворническата администрация да осигури на затворника адекватни битови условия, но не съставлява дискриминационно отношение по ЗЗД, доколкото всички затворници в Затвора - П. към процесния период са поставени в същите битови условия. Съдебното решени е правилно . Правилно АС-П. е заключил, че преместването на Азис в Затвора - П. в качеството му на "чужд делегат" за претендирания период от 5 дни през м. септември 2015 г. е продиктувано не от желание затворникът да бъде поставен в по-неблагоприятно положение спрямо затворниците в Затвора - С., а от обективната необходимост на Азис да бъде осигурен достъп до съд и право на защита. Обосновано съдът е заключил, че липсата на течаща топла и студена вода, санитарен възел в килията и възможност за включване и изгасване на осветлението в същата през нощта, макар да поставя затворника в недобри битови условия, не съставлява неравно третиране по смисъла на чл. 74, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация, тъй като всички затворници в Затвора- П., осъдени на доживотен затвор са били поставени при същите условия през исковия период. Едва в края на 2015 г. е бил извършен ремонт на килиите в зоната за повишена сигурност и същите са били снабдени с течаща вода и санитарен възел. Основателно първостепенният съд е заключил, че за краткия престой на Н. А. в П. не би могло да му бъдат причинени посочените в исковата молба негативни изживявания, изразяващи се в неудобство, дискомфорт, нервност, безсъние. Пребиваването на ищеца в Затвора - П., в качеството му на "чужд делегат", е било свързано с участие в съдебни заседания, поради което може обосновано да се предположи, че по-голямата част от времето му е била ангажирана именно с това участие и транспортирането му до сградата на съда и обратно. С оглед гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея решение на АС-П. като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо Върховният административен съд, трето отделение