Решение № 5743 от 26.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16417/2010 г.

Решение № 5743 от 26.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16417/2010 г., IV о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Ефория за подпомагане на българския манастир "Св. Георги Зограф" на Света Гора Атон, чрез процесуален представител адв. Костадинова, надлежно упълномощена от председателя на Управителния съвет Иван Желев Димитров, против решение от 10. 06. 2010 г. постановено от Софийския градски съд по адм. дело № 4598/2006 г., с което е отхвърлена жалбата й против заповед № РД-46-116/03.10. 2006 г. на кмета на Столична община, район "Панчарево". В касационната жалба са развити доводи, че обжалваното решение е неправилно, постановено при липса на доказателства, поради което се моли да бъде отменено и съда да реши спора по същество, като отмени обжалваната заповед. Ответникът - кметът на СО р-н "Панчарево", не взема становище по касационната жалба. Заинтересованите страни Жанна Лвовна Пъкова и Александър Луков Пъков, и двамата представлявани от адв. Попова, в представения писмен отговор развиват подробни съображения за неоснователност на касационната жалба и молят да бъде оставена без уважение. Същите доводи се поддържат и в съдебно заседание. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че предвид § 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ и § 31, ал. 3 от ПЗР на ПМС № 234 от 1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, отреждането с влязъл в сила ПНИ на имот на бивш ползвател е достатъчна предпоставка за постановяване на заповед за оценката му. В това производство не подлежат на изследване обстоятелствата поради какви причини административният орган не е приложил някои от останалите възможни процедури относно определяне на оценката и заплащането й. След като е влязъл в сила ПНИ съгласно § 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ приложима е процедурата по § 31, ал. 3 от ПЗР на ПМС № 234 от 1999 г. Възраженията дали са налице всички основания за придобиване на право на собственост са относими към предходни, респ. последващи на настоящото административни производства. Макар че в нарушение на чл. 157, ал. 3 от ГПК експертното заключение не е обсъдено заедно с доказателствата по делото относно това дали процесния имот се намира в селищно образувание или не, което има съществено значение за начина на извършване на оценката, доколкото не е влошено положението на жалбоподателя, посоченото нарушение не се явява такова, налагащо отмяна на решението, тъй като не би довело до друг краен резултат. Налага се извод, че като краен резултат обжалваното решение не страда от пороци по чл. 209, т. 3 от АПК и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. По същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано по жалба на настоящия касатор против заповед № РД-46-116/03.10.2006 г. на кмета на СО р-н Панчарево, с която на основание § 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ, § 31, ал. 3 от ПМС № 234/16. 12. 1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ е одобрен протокол на техническа служба на район "Панчарево" за извършена на основание § 31, ал. 2 от ПМС № 234/16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ оценка по молба вх. № 94-Л-245/05.12.2005 г. от Лука Деянов Пъков за земя от 595 кв. м. от имот № 6111.1551, местност "Терасите", землище с. Герман, район "Панчарево", Столична община от плана на новообразуваните имоти, одобрен със заповед № РД-15-330/02. 11. 2005 г. на областния управител на София град. Съгласно оценителен протокол № 19/27. 06. 2006 г., подписан от началник отдел "ТУ" при СО р-н "Панчарево", имотът е оценен на 2156. 88 лв. С обжалваното решение съдът е констатирал, че по отношение на процесния имот № 6111.1551 планът на новообразуваните имоти е влязъл в сила, поради което е счел за неотносими възраженията, че ползвателят неправомерно е включен в имотния регистър към ПНИ. На следващо място е приел, че при изготвяне на оценката, не са допуснати процедурни нарушения. Действително същата не е съобразена с приложимата материалноправна уредба, което е довело до завишаване на стойността й, но този порок не може да бъде саниран предвид забраната за влошаване положението на жалбоподателя. По тези съображения е отхвърли жалбата като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба се развиват доводи, че съдът е постановил решението си при липса на каквито и да било доказателства дали е завършено производството по преобразуване на правото на ползване в право на собственост, поради което не е имало законово основание за постановяване на оспорената заповед. Поддържа се още, че по отношение на ползвателя въобще не са били налице предпоставките на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, за да му бъде признато правото на трансформация, както и че в случая се касае за недовършена процедура по § 62 и сл. от ППЗСПЗЗ. Наведените доводи са неотносими за предмета на настоящото производство. По делото има безспорни данни, че бившият ползвател е вписан в регистъра към плана на новообразуваните имоти като собственик на имот № 6111.1551 с площ от 595 кв. м. Въпросите дали същият е ползвател с надлежно учредено право на ползване, т. е. дали разполага с документ, който да го легитимира като ползвател по силата на някой от актовете по § 66 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, както и дали са изпълнени останалите изисквания на § 4а, за да му бъде признато правото на трансформация на правото му на ползване в право на собственост, са неотносими за производството по § 31 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Това производство следва производството по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в което предмет на обжалване е заповедта на областния управител за одобряване на плана на новообразуваните имоти. Именно затова едно от нормативните изисквания за неговото започване е наличие на влязъл в сила план на новообразуваните имоти. В настоящия случай е безспорно, че по отношение на процесния имот ПНИ е влязъл в сила. В производството по оспорване на оценката на имота е недопустимо да се разглеждат възражения срещу предходно възникнало и признато право на трансформация. Единственият относим въпрос е дали оценката е правилно определена. Съгласно заключението на вещото лице имотът се намира извън урбанизирана територия, т. е. представлява земеделска земя. Това означава, че е следвало да бъде оценен по реда на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, а не по отменения ППЗДС. Съгласно критериите на Наредбата, вещото лице е оценило имота на 59 лв. В оценителния протокол стойността му възлиза на 2156. 88 лв., тъй като е определена по реда на глава VII, раздел I от отменения ППЗДС, но предвид забраната да се влошава положението на жалбоподателя, законосъобразно съдът е потвърдил заповедта с така определената оценка. В настоящото производство, не следва да се обсъжда и въпроса поради каква причина процесния имот не е бил оценен по реда на § 62, ал. 4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ преди влизане в сила на ПНИ. Именно заплащането на цената на земята е основание за вписване на ползвателя като собственик в ПНИ. Както вече беше посочено, този въпрос би бил относим в производство по оспорване на ПНИ, неразделна част от който е регистърът на имотите. Такова производство не е проведено, тъй като настоящият касатор не е подал жалба против ПНИ. Към момента на произнасяне на административния орган след като вече е бил влязъл в сила ПНИ, единствената възможност е била оценката на имота да се извърши по реда на § 31, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, макар производството да е приложимо само за разликата над 600 кв. м., респективно над 1000 кв. м до фактически ползвания имот. В случая няма разминаване в приложимия ред за оценка на имота, тъй като и по § 62, ал. 4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, и по § 31, ал. 2, т. 1 от ПМС № 234/1999 г., оценяването става по реда на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи. При постановяване на решението съдът не е допуснал твърдяните с касационната жалба нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което като правилно и законосъобразно същото следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд- четвърто отделение