Решение № 14185 от 13.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8889/2012 г.

Решение № 14185 от 13.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8889/2012 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Васил Витанов Ковачев и Иванка Владимирова Ковачева, гр. Самоков, против Решение № 351/27.04.2012 г., постановено по адм. д. № 108/2012 г. по описа на Административен съд София област. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Васил Ковачев и Иванка Ковачева против Заповед № ДК-02-ЮЗР-520/11.11.2011 г. на Началника на РДНСК-ЮЗР, с която е наредено премахването на незаконен строеж, представляващ "Надстройка над съществуваща жилищна сграда", находящ се в УПИ VIII-3738, кв. 214 по плана на гр. Самоков, ул. "Струма" № 14. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Процесният обект представлява "строеж" по смисъла на т. 38 на § 5 ДР ЗУТ. Същият е изпълнен без необходимите строителни книжа, обстоятелство, което не се оспорва от жалбоподателите. Ирелевантни са твърденията за добросъвестност при извършването на строежа, както и за целесъобразност. Съобразно момента на извършване на строителството - 2003 г., строежът не може да се определи като търпим по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ. Не е налице и процедура по узаконяването на строежа по реда на § 184 от ПЗР на ЗУТ. Налага се извод, че е налице хипотезата на чл. 225, ал. 2 ЗУТ, поради което решението на АССО е правилно. В производството пред първата инстанция жалбоподателите са изложили всички свои съображения относно твърдяната незаконосъобразност на заповедта, които съдът е обсъдил в мотивите. В касационната жалба не се сочат конкретни пороци на обжалваното решение, които да съставляват касационни основания за неговата отмяна. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав,