Решение № 8740 от 11.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15292/2018 г.

Решение № 8740 от 11.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15292/2018 г., III о., докладчик председателят Марио Димитров Производство по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационната жалба на Б. Никифоров против решение № 42/31.10.2018 г. постановено по адм. дело № 317/2018 г. по описа на Административен съд Русе. В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Сочи, че неправилно съдът е приел, че на областния управител са предоставени единствено правомощия да удостовери дали за отделен имот има съставен акт за държавна собственост или не. За неправилен е счетен и изводът, че исканото удостоверение не е административна услуга, тъй като не попада сред услугите предвидени в списъка на административните услуги. Иска отмяна на съдебния акт. Ответникът - областният управител на област с административен център Русе, редовно призован не се явява, в писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Участващият в производство на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховна административна прокуратура излага становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Излага, че не са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Намира за правилен извода на съда, че областният управител няма правомощия да удостовери правото или липсата на правото на собственост, тъй като законодателят не му е предоставил такива. В допълнение посочва, че областният управител има правомощия да удостовери дали за определен имот има съставен акт за държавна собственост. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. След проверка на допустимостта на решението по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция намира за установено следното: С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Б. Никифоров против мълчалив отказ на областния управител на област Русе за извършване на административна услуга – издаване на удостоверение, в което да бъде отразено, че имот с идентификатор 63427.2.5688. 2 не е държавна собственост. За да постанови този резултат съдът е приел, че се касае за искане за издаване на документ със съдържание определено от Никифоров. Приел е, че Никифоров е заявил издаване на удостоверение, че "имот с идентификатор 63427.2.5688. 2 – не е държавна собственост", а не издаване на удостоверяване дали за определен имот има съставен акт за държавна собственост или не, предвид факта, че областният управител е органът, който издава именно тези актове. Съставът е посочил, че такава услуга фигурира в списъка с административни услуги, извършвани от областната администрация под № 1972. Съдът е установил наличието на множество произнасяния по отправени искания от Никифоров касаещи процесния имот. Констатирал е образуването на адм. д. № 208/2013 г. по описа на АС Русе, в което се обжалва изричен отказ на областния управител за издаване на удостоверение по молба на жалбоподателя. Съобразил е също, че съдържанието на искането е напълно идентично със заявеното в заявлението, а именно – издаване на удостоверение, в което да е записано, че имот с идентификатор 63427.2.5688. 2 не е държавна собственост. Независимо от установеното, съдът е отхвърлил жалбата на Никифоров като неоснователна. Решението е недопустимо. Обективно е установено от първоинстанционния съд, че жалбоподателят многократно е подавал до областния управител искания, различни по форма и предмет, но по съществото си винаги насочени към това да му бъде издаден документ, който да му послужи за снабдяване с констативен нотариален акт за собственост върху процесния имот. Във връзка с тези искания са образувани множество дела в АдмС – Русе, като съдът е посочил адм. д. № 372/2009 г. с предмет на делото оспорване на съдържанието на Акт за публична държавна собственост № 4664/10.08.2009 г. Делото е прекратено поради недопустимост. Посочено е адм. д. № 380/2009 г. на АС Русе с предмет на оспорване съдържанието на удостоверение № 182/15.09.2009 г., издадено от областния управител, в което се сочи, че за процесния имот има издадени два акта за държавна собственост, което е прекратено поради недопустимост. Посочено е адм. д. № 208/2013 г. в което се обжалва изричен отказ на областния управител за издаване на удостоверение по молба на жалбоподателя от 17.05.2013 г., като по своето съдържание искането, отправено с молбата, е напълно идентично със заявеното в заявлението, поставило началото на висящото административно производство, а именно – издаване на удостоверение, в което да е записано, че имот с идентификатор 63427.2.5688. 2 не е държавна собственост. Делото е прекратено поради недопустимост на жалбата. Съдебните актове на административния съд и по трите дела са потвърдени от касационната инстанция. Съдът е посочил и ново заявление на жалбоподателя за заверка на молба-декларация към заявление от 10.10.2013 г. във връзка със снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка при условията на чл. 587 от ГПК и жалба срещу мълчалив отказ на областния управител да бъде извършена исканата заверка. По жалбата е образувано адм. д. № 446/2013 г. по описа на АдмС – Русе, което е приключило с влязло в сила решение № 14843/10.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4514/2014 г. на Върховния административен съд, с което жалбата на Никифоров е отхвърлена против изричен отказа на областния управител да извърши административна услуга чрез заверка на молба декларация с приложената към нея удостоверение за имот с идентификатор 63427.2.5688. 2. По жалба на Никифоров е образувано и адм. д. № 310/2018 по описа на АдмС – Русе с искане по чл. 250, ал. 1 от АПК, с което се иска съдът да разпореди на Областния управител на област Русе да прекрати следното действие, което не се основава на административен акт или на закона – удостоверяване, че имот с идентификатор 43427.2.5688. 2 е държавна собственост. С разпореждане от 4.07.2018 г., оставено в сила с определение № 11798/4.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10841/2018 г., съдът е отхвърлил искането на Никифоров. Видно от констатираните от съда влезли в сила съдебни актове жалбоподателят многократно е искал от административния орган извършване на една и съща административна услуга относно имот с идентификатор 63427.2.5688. 2, както и да се удостовери, че не е държавна собственост. Съдът се е произнесъл по същество по жалбата срещу мълчалив отказ на областния управител за извършване на идентична административна услуга относно имот с идентификатор 43427.2.5688. 2 е държавна собственост. Съгласно чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, административният орган проверява предпоставките за допустимостта на искането и за участието на заинтересованите граждани или организации в производството по издаването на индивидуалния административен акт, като едно от изискванията за допустимост е липса на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни. В случая тази отрицателна предпоставка препятстваща образуването на ново административно производство е налице, поради което административният орган не е формирал мълчалив отказ. Влезлият в сила административен акт (изричен отказ на областния управител) при идентичност на предмета и страните е абсолютна процесуална пречка за неговото повторно решаване от органа. Предвид което липсата на отговор от страна на областния управител, не съставлява мълчалив отказ, респективно не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и поради това не подлежи на съдебен контрол. С решение № 14843/10.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4514/2014 г. на Върховния административен съд е формирана сила на пресъдено нещо по отношение постановения изричен отказ на административния орган да извърши исканата административна услуга. В съответствие с чл. 177, ал. 1 от АПК решението има сила за страните по делото, а ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. Съгласно чл. 177, ал. 2 от АПК решението, с което е отхвърлено оспорването за отмяна на административен акт, е пречка за оспорването му като нищожен, както и за оспорването му на друго основание. С оглед изложеното решаващият състав на Административен съд Русе е бил сезиран с една недопустима жалба, която не е трябвало да се разглежда по същество. При условията на чл. 159, т. 1 от АПК съдът е следвало да остави жалбата без разглеждане и да прекрати образуваното съдебно производство. Като не е сторил това съдът е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, като жалбата на Б. Никифоров против мълчалив отказ на областния управител на област Русе за извършване на административна услуга – издаване на удостоверение, в което да бъде отразено, че имот с идентификатор 63427.2.5688. 2 не е държавна собственост, следва да бъде оставена без разглеждане, а производството прекратено. С оглед изхода на спора на ответника по касацията се дължат разноски в размер на 100 лева, съобразно чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, за която бъде осъден жалбоподателят да заплати на областна администрация Русе. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,