Решение № 3695 от 1.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11437/2013 г.

Решение № 3695 от 1.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11437/2013 г., VIII о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационни жалби на Георги Ненчов Калпаков от гр. Панагюрище и на "Ер Джей Груп" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. "Ил. Макариополски" № 26, ет. 3, ап. 9, представлявано от Ралчо Калпаков, против Решение № 283 от 16.05.2013 г. на Административен съд гр. Пазарджик, по адм. д. № 239 по описа за 2013 г., с което е отхвърлена жалбата на Георги Ненчов Калпаков, против Заповед № 29451-0076557/14.12.2012 г., издадена от директора на ТД на НАП Пловдив, с която на г-н Калпаков е наложена принудителна административна мярка запечатване за срок от един месец спрямо обект - отдаване на стаи под наем - 4 стаи с по две легла, кухня, баня и тоалетна на първи етаж и 4 стаи с по две легла, кухня, баня и тоалетна на втори етаж от къща находяща се в гр. Панагюрище, ул. "Рад Делниколов" № 6, стопанисвани от г-н Калпаков, на осн. чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. В касационната жалба на Георги Калпаков се твърди, че съдебното решение е неправилно, защото съдът не съобразил, че към момента на издаването на процесната ПАМ, имотът, предмет на мярката не е бил стопанисван от собственика-жалбоподател, а от дружеството втори касатор по договор за наем. Така с административния акт се засягат права на дружеството, което не е извършило нарушението. Отделно от това, съдът не съобразил липсата на мотиви относно налагане на максимален срок на принудителната мярка. Иска се отмяна на решението и на оспорения акт. В касационната жалба на "Ер Джей Груп" ЕООД се излагат аналогични твърдения, че неправилно съдът приел, че ПАМ се налага по отношение на лицето, извършило нарушението, но се отнася до конкретния обект, в който е извършено то. Така не се постигала целта на мярката, защото тя засяга лице, различно от нарушителя. Съдът не съобразил липсата на мотиви в административния акт относно срока на налагане на ПАМ. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което бъде отменен оспорения административен акт. Ответникът по касационните жалби - директора на ТД на НАП Пловдив не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите процесуално допустими, а по същество - неоснователни, поради следното: Пред първоинстанционния съд не е било спорно извършването на нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДДС от страна на собственика на описания по-горе недвижим имот - първия касационен жалбоподател, констатирано с Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ от 8.06.2012 г. Основните касационни оплаквания са били изтъкнати и пред първоинстанционния съд и съдът, в съгласие с материалния закон, ги е приел за неоснователни. Правилно съдът е приел, че с отдаването под наем на недвижимия имот на лице, различно от нарушителя, след издаването на АУАН, но преди издаването на процесната ПАМ, нарушителят не може да избегне налагането на мярката, а наемателят на имота следва да я търпи. Обратното би означавало чрез действия на равнопоставени гражданско-правни субекти да може да се заобикаля прилагането на административно-правна норма. Правилно съдът е приел, че в хипотезата на разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" наличен е само фактът на извършване на посоченото нарушение за невъвеждане в експлоатация или нерегистриране на фискално устройство за търговски обект, стопанисван от лицето, като ирелевантно е кой стопанисва имота в момента на издаване на административния акт. Първоинстанционното решение е обосновано и законосъобразно и относно възражението за липса на мотиви относно налагане на максималния срок на принудителната мярка. В административния акт са изложени мотиви за налагане на месечен срок на ПАМ, предвид тежестта на нарушението, превантивния характер на мярката с оглед на бъдещи нарушения, а съдът е съобразил и че нарушенията са повече от едно - тъй като е нарушен не само редът за въвеждане в експлоатация, а и редът за регистрация на фискалните устройства по Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства на Министъра на финансите. Предвид всичко изложено, първоинстанционното решение не страда от пороците, посочени в касационните жалби и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение