Решение № 3285 от 11.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13619/2020 г.

Решение № 3285 от 11.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13619/2020 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Р. Ш., чрез процесуален представител адв. В. Ч., срещу Решение № 120 от 02.11.2020 г., постановено по адм. дело № 144/2020 г. по описа на Административен съд – Разград, с което е отхвърлена жалбата й против Решение № Ц1012-26-223-1 от 14.07.2020 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Хасково и потвърденото с него Разпореждане № РВ-3-26-00760296 от 28.05.2020 г. на Ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване (ДОО) при ТП на НОИ – Хасково относно възстановяване на недобросъвестно получено парично обезщетение за бременност и раждане по чл. 114, ал. 1 и ал. 3 от КСО. Наведените в жалбата възражения за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт, са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение, като неправилно и незаконосъобразно. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – Директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Хасково, чрез процесуален представител юрк. Д. С., оспорва жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил обстоятелствата по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд – състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство e Решение № 2153-15-152/04.06.2019 г. на директора на ТП на НОИ-Хасково, с което е отхвърлена жалбата на Р. Ш. срещу Разпореждане № РВ-3-26-00760296 от 28.05.2020 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Хасково относно възстановяване на недобросъвестно получено парично обезщетение за бременност и раждане за периода от 09.08.2017 г. до 31.10.2017 г. в размер на 1 260 лв. и дължима лихва в размер на 335, 69 лв. по чл. 114, ал. 1 и ал. 3 от КСО, с мотиви, че жалбоподателката е упражнявала трудова дейност като собственик и управител на "ЕДЖЕ ТЕКСТИЛ" ЕООД, поради което не е имала право да получава парично обезщетение за бременност и раждане. След анализ на съвкупния доказателствен материал, включително Удостоверение, Приложение № 11 към Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) с вх. №Р14-26-000-00-0002722913/25.09.2017 г., трудови договори, допълнителни споразумения към трудови договори, заповеди за прекратяване на трудови правоотношения, банкови документи, всички подписани от касатора, първоинстанционният съд е обосновал извод, съобразно който поради упражнявана трудова дейност за процесния период, жалбоподателката не е имала право да получава парично обезщетение за бременност и раждане. Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд – Разград, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните и проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания в чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Съгласно чл. 46, ал. 3 от КСО парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи. При систематичното и логическо тълкуване на тази норма, се налага изводът, че за целите на осигурителното законодателство дейността, която осъществяват управителите на търговски дружества е по своята същност трудова дейност, като това от своя страна е предпоставка за задължително осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. За процесния период 09.08.2017 г. до 31.10.2017 г. управлението на търговското дружество не е възлагано на друго лице, няма вписани промени и/или нотариално заверено пълномощно, възлагащо управленски функции на друго лице (учредена прокура по чл. 21 ТЗ или упълномощаване на търговски пълномощник по чл. 26 ТЗ). Липсват данни както в административното, така и в съдебното производство, а и жалбоподателката не твърди, че друго лице е поело управлението на дружеството. Именно в качеството си на управител на търговско дружество, касаторката е регистрирана като самоосигуряващо се лице и на това основание е внасяла осигурителни вноски. Тя е вписана в Търговския регистър, като управител и едноличен собственик на капитала на "ЕДЖЕ ТЕКСТИЛ" ЕООД. Съгласно чл. 147 от Търговския закон, уреждащ реда на управлението на едноличното ООД, едноличният собственик на капитала управлява и представлява дружеството лично или чрез определен от него управител. Ако собственикът е юридическо лице, неговият ръководител или определено от него лице управлява дружеството. В настоящият случай Р. Ш. попада в първата хипотеза на посочената разпоредба, в качеството й на едноличен собственик на капитала, който управлява дружеството. Горното налага извода, че в посочения период тя е осъществявала дейност като управител, организиращ търговската дейност на дружеството, което по своето естество представлява трудова дейност. Ирелевантен е въпросът за броя на положените подписи и времето нужно за полагането им. Без значение е също дали лицето е получавало възнаграждение или не за работата си като управител, тъй като основанието за подаване на коригиращи данни е осъществяваната трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване, а не получаването на възнаграждение за тази дейност. Като е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен и е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Разградският административен съд е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касаторът Р. Ш. следва да бъде осъдена да заплати на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Хасково съдебни разноски в размер на 100 лева (сто лева), представляващи юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред касационната инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,