Решение № 304 от 27.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5774/2007 г.

Решение № 304 от 27.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5774/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. к. с., град С., срещу въззивно решение № 165 от 11.07.2007 г. по гр. дело № 2172/2006 г. на Софийския апелативен съд. Изложени са твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила- основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) Според касатора претенциите на ищцата за неоснователно обогатяване са неоснователни, тъй като отношенията между страните могат да се уредят с иск по чл. 31 ЗС, поради това, че процесният имот е съсобствен между страните. Не е налице един от елементите на общия фактически състав на неоснователното обогатяване - субсидиарността. Освен това процесното място като част от дворно такова не може да се отдаде под наем и по този начин да се реализират приходи. Ищцата е призната за собственик и е въведена във владение на един магазин, находящ се на първия етаж в сградата на ул. "И" № 30, а там има два магазина. Ответницата по касационната жалба Ю. Т., град С., оспорва жалбата. Жалбата е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното: Софийският апелативен съд е оставил в сила решение от 4.05.2006 г. по гр. д. № 1129/2000 г. на Софийския градски съд. С първоинстанционното решение Ц. к. с. е осъден да заплати на Ю. Т. на основание чл. 59 ЗЗД сумата 4 840 лв. - обезщетение за ползване за периода 19.05.1996 г. - 30.11.2000 г.- обезщетение за ползване на имот - част от дворно място - имот с пл. № 8, в кв.518, находящо се на ул. "И" № 30, град С., представляващо асфалтиран паркинг с площ от 185 кв. м.; сумата 12 892 лв. обезщетение за ползване за периода 19.05.1996 г. - 15.07.1999 г. на магазин с площ 46.28 кв. м., находящ се на ул."И" № 30, град С., с вход от ул. "Р" и сумата 17 413 лв. - обезщетение за ползване за периода 19.05.1996 г. - 4.02.2000 г. на магазин с площ 47.58 кв. м., находящ се на ул."И" № 30, град С., с вход от ул. "И". Въззивният съд е приел, че със сила на пресъдено нещо е установено по отношение на касатора, че ищцата е собственик на процесните имоти. От приетата във въззивното производство експертиза се установява, че още при възстановяване на собствеността на ищцата е било извършено преустройство на общото магазинно помещение на първия етаж на сградата и са обособени два магазина. Установено е по делото и ползването на процесните имоти от касатора за исковите периоди. Правилно въззивният съд е приел, че исковете са основателни. Предпоставките за уважаване на предявения иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД са ищцата да е собственик на процесните имоти и ответникът да ги е ползвал за исковия период без основание. В случая въззивният съд е направил обоснован извод, че ищцата се легитимира като собственик на процесните имоти. Правилно е прието, че между страните по делото е установено със сила на пресъдено нещо, че ищцата има право на собственост върху имотите и възраженията на ответника в тази насока са преклудирани. Обоснован е изводът и за установена идентичност на преустроения магазин на първия етаж на сградата в два такива. Извършеното само незначително вътрешно преустройство, довело до разделянето на един магазин на два не означава, че има нов обект на собственост. При напълно изяснена фактическа обстановка въззивният съд е направил съответстващи изводи относно релевантните за спора факти. Обжалваното решение е обосновано и е в съответствие с материалния и процесуалния закон и следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора на ответницата по касационната жалба не следва да се присъждат деловодни разноски, тъй като такива не са направени. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на IV г.о.