Решение № 8188 от 20.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5131/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014– 2020 г. (ОПРР), чрез старши юрисконсулт Иванова, срещу решение № 2737/22.01.2026 година на Административен съд София – град по адм. д. № 10140/2024 година, в частта му, с която е отменен негов отказ за верификация на сумите по т. 1, т. 5 и т. 6 от Решение № РД-02-14-1739 от 19.09.2024 г. и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне. Релевира касационни основания по чл.209, т.3 АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. На първо място сочи, че изводите на съда в тази част са неправилни и незаконосъобразни. Твърди, че по отношение на разходите посочени в т. 1 след преглед на всички представени от бенефициера документи към искането за окончателно плащане по проекта е установено, че липсват представени изисканите аргументирани становища от проектант/строителен надзор, в които да са обосновани причините за изпълнението на част от атакуваните като изпълнени и платени непредвидени СМР за посочените обекти на интервенция, поради което не може да се добие достатъчна увереност за законосъобразното и целесъобразно разходване на съответните средства и същите не са верифицирани. Оспорва и изводите на съда по отношение на разходите посочени в т. 5 от административния акт. Сочи, че е установено, че за обекта на интервенция по време на строителството е била извършена замяна на материал по отделни позиции от КСС към ценовото предложение от сключения договор, като за същото не е представена съответната прилежаща документация, обосноваваща необходимостта от извършената замяна, поради което не са спазени условията на административния договор. Сочи, че от представения коригиран пакет отчетни документи е установено, че извършената замяна на материали не отговаря на обективираното в административния договор. В резултат на извършената промяна на инвестиционния проект по чл. 154 ЗУТ са възникнали и нови СМР дейности и количества, които се явяват като непредвидени към сключения с изпълнителя договор. По отношение на т. 6 от административния акт посочва, че изводите на съда са необосновани и несъответстващи на фактическата обстановка по делото. Твърди, че правилно и обосновано е приел, че са надхвърлени максимално допустимите нива на разходи за организация и управление, които са определени от Насоките за кандидатстване по процедурата. По подробни съображения в касационната жалба прави искане за отмяна на съдебно решение в обжалваната му част и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на Столична община срещу решение № РД-02-14-1739/19.09.2024 година на ръководителя на Управляващия орган на ОПРР по т. 1, т. 5 и т. 6. Претендира разноски за две съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на исканите от ответната страна такива.

Ответникът, Столична община, чрез адв. П.-Горанова, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира разноски.

Подадена е и касационна жалба на Столична община, представлявана от кмета на общината, чрез адв. П.-Горанова, срещу решение № 2737/22.01.2026 година на Административен съд София – град по адм. д. № 10140/2024 година, в частта му, с която е отхвърлена жалбата й срещу решение № РД-02-14-1739 от 19.09.2024 г. на ръководителя на управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014– 2020 г., в частта му по т. 2, т. 3 и т. 4, с която е отказана верификация по т. 2 за сумата от 1 522,26 лева, по т. 3 за сумата от 364,15 лева и по т. 4 за сумата от 81 597,18 лева. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. На първо място сочи, че заключенията на първоинстанционния съд по отношение на т. 2, т. 3 и т. 4 от административния акт са неправилни и необосновани. Съдът е извел тези заключения без да обсъди всички факти и обстоятелства, както и доводите и възраженията му. Според касатора фактът, че при проверката на място, експертите са констатирали разлика между актуваните през 2023 г. и наличните на 15.03.2024 г. работи не означава, че тези работи не са извършени, като обосновава, че видно от подписаните между възложителя и изпълнителя протоколи, въпросните работи са били изпълнени на посочените обекти. По подробни съображения в касационната жалба прави искане за отмяна на съдебно решение в обжалваната му част и постановяване на друго, с което да се отмени решение № РД-02-14-1739/19.09.2024 година на ръководителя на УО на ОПРР в частта му по т. 2, т. 3 и т. 4. Претендира разноски за две съдебни инстанции.

Ответникът, ръководителят на УО на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014–2020 г. (ОПРР), чрез старши юрисконсулт Иванова, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира разноски за две съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на исканите от касатора такива.

Подадена е частна жалба на Столична община, чрез адв. П.-Горанова, срещу определение № 12982/02.04.2026 година по адм.д.№ 10140/2024 година по описа на Административен съд София – град, с което се отхвърля искането на общината за изменение на решение № 2737/22.01.2026 година на същия съд по същото дело в частта за разноските. Релевира възражения за неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи, че въпреки че в молбата изрично е обърнал внимание, че възражението за прекомерност направено от насрещната страна е бланкетно и немотивирано, първоинстанционният съд не го е взел предвид и не го е обсъдил. Посочва относима според него практика на ВАС. Твърди, че първоинстанционният съд не е съобразил, че насрещната страна е обвързала възражението си за прекомерност с определяем съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. размер, като сама е определила критерия за определяне на размера, който счита за прекомерен и който размер в конкретния случай не само, че не е надвишен, а дори и не е достигнат. Спорът бил с висока правна и фактическа сложност и при особено значим материален интерес, като процесът бил усложнен и с оглед вида и характера на постановеното от ръководителя на УО решение с шест точки. Обосновава, че първоинстанционният съд е подменил волята на насрещната страна и е присъдил юрисконсултско възнаграждение в по-висок от претендирания размер. Посочва, че това възнаграждение не е съобразено с отхвърлената част от жалбата. Иска се отмяната на съдебния акт и постановяване на друг, с който да се намалят присъдените от първоинстанционния съд в полза на административния орган разноски, както и да бъде присъден пълният размер на претендираните от Столична община разноски.

Ответникът по частната жалба, ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“, чрез главен юрисконсулт Иванова оспорва частната жалба като неоснователна по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби и на частната жалба.

Върховният административен съд, седмо отделение, въз основа на събраните по делото доказателства и след като обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

1. Относно касационната жалба на Столична община и касационната жалба на ръководителя на УО на ОПРР 2014-2020г.

Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от легитимирана страна, в срок и срещу съдебен акт, подлежащ на оспорване.

По същество касационните жалби са неоснователни:

Производството пред административния съд е образувано по жалба на Столична община срещу решение № РД-02-14-1739 от 19.09.2024 г. на ръководителя на УО на ОПРР 2014-2020 г., с което на Столична община е отказана верификация и плащане на разходи в общ размер на 756 816,65лв. представляващи безвъзмездна финансова помощ и съответстващата сума в размер на 110 399,52лв. собствено финансиране, отчетени по искане за окончателно плащане № 2 по АДБФП №BG16RFOP001-1.011-0007-C05 сключен между МРРБ и Столична община за проект: „Изграждане, основен ремонт/реконструкция на 3 училища на територията на Столична община“. Отказът е обективиран в шест пункта:

По т. 1 не се извършва верификация и плащане на разходи в размер на 102 410,80лв., представляващи безвъзмездна финансова помощ (БФП) и не се признават разходи в размер на 15 454,04лв., представляващи собствено финансиране, поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ), при приложение на пар.70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ условия, на основание т. 23, ал. 5, във вр. с чл. 23, ал. 3 от сключения административен договор.

По т. 2 не се извършва верификация и плащане на разходи в размер на 1 522,26 лв. БФП и не се признават разходи в размер на 229,72 лв. собствено финансиране, поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ, при приложение на пар.70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ условия, на основание чл. 84, във вр. с чл. 82, ал. 1, т. 6 от Общите условия към сключения административен договор.

По т. 3 не се извършва верификация и плащане на разходи в размер на 364,15лв., представляващи БФП и не се признават разходи в размер на 54,95лв., собствено финансиране, поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ, при приложение на пар.70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ условия, на основание чл. 84, във вр. с чл. 82, ал. 1, т. 6 от Общите условия към сключения административен договор.

По т. 4 не се извършва верификация и плащане на разходи в размер на 81 597,18лв., представляващи БФП и не се признават разходи в размер на 12 313,22лв., собствено финансиране, поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ, при приложение на пар.70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ условия, на основание чл. 84, във вр. с чл. 82, ал. 1, т. 6 от Общите условия към сключения административен договор.

По т. 5 не се извършва верификация и плащане на разходи в размер на 545 700,66лв., представляващи БФП и не се признават разходи в размер на 82 347,59лв., собствено финансиране, поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ, при приложение на пар.70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ условия, на основание чл. 23, ал. 5, във вр. с чл. 23, ал. 2 от сключения административен договор.

По т. 6 не се извършва верификация и плащане на разходи в размер на 25 221,60лв., представляващи БФП, поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ, при приложение на пар. 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ условия, във вр. с чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ, във вр. с чл. 7, ал. 3 от Постановление № 189 от 28.07.2016 г. на Министерски съвет за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове за програмен период 2014-2020 г. (ПМС № 189).

За да отмени оспореният административен акт в частта по т. 1, т. 5 и т. 6 съставът на Административен съд София - град е приел, че актът е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, но при нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон.

По отношение на т. 1 от акта първоинстанционният съд е приел, че в обстоятелствената част на оспореното решение не се съдържат аргументи, които да обосновават наличието поотделно или заедно на посочените правни основания. Посочил е, че административният орган е посочил разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ без обаче да се позовава на конкретно й съдържание и без да подвежда установените факти и обстоятелства под хипотезата на съответната правна норма. Това се отнасяло и до цитираните разпоредби от административния договор. В решението липсвало посочване на съдържанието на тази разпоредба и съотнасянето й към конкретно установените факти и обстоятелства. Изводите си е обосновал и от приетата по делото СТЕ, по която според вещото лице извършените промени в СМР не биха могли да бъдат предвидени към периода на издаване на разрешение за строеж, но промените не са съществени, не променят технологията на строителния процес. Разликата между договорената цена и отчетената по-ниска такава възлиза на сумата от 936, 73лв. Съдът е обосновал, че претендираните разходи касаят непредвидени СМР, за които не се установявало да не са от категорията разходи по одобрения проект и да надвишават общата стойност на КСС, като е налице съответствие на изискванията на чл. 23 ал. 1 т. 1 от АДБФП, а именно след направена промяна общата стойност на КСС не се увеличава.

По отношение на т. 5 от акта първоинстанционният съд е приел, че в случая предмет на преценка са самите разходи, изпълнените СМР и тяхната целесъобразност, а не начина на договаряне между бенефициера и изпълнителя. Обосновал е, че съгласно заключението на вещото лице при замяната на материалите са спазени изискванията качеството /техническите характеристики на новия материал да са по-добри или еквивалентни на предвидения в КСС, а цената да остава същата или по-ниска, налице е документална обоснованост на замяната, представени са декларации за съответствие на качеството. При цената за изпълнение на СМР на ограда няма разлика между отчетената и договорената цена. Отношение към тези констатации имало и заключението на вещото лице, касаещо „непредвидени“ разходи и изменение вследствие на промяната на Инвестиционното намерение и промяна във функционалните изисквания на част от помещенията, извършените промени в СМР не биха могли да бъдат предвидени към периода на издаване на Разрешение за строеж от 2019 г., в процесния проект не са правени съществени изменения от одобрения архитектурен проект. На второ място не се установявало органът да е извършил констатации посочените разходи да са за СМР, които не са от категориите, предвидени по проекта, както и да надвишават с предвидените проценти стойността на КСС. В заключение е приел, че в обстоятелствената част на оспореното решение не се съдържали подобни аргументи, които да обосновават наличието на посочените правни основания.

По отношение на т. 6 от акта първоинстанционният съд е приел, че в конкретния случай, с решението си органът сочи, че общите преки допустими разходи са 2296 119,46лв. От изложените в решението фактически обстоятелства, не ставало ясно как е формирана тази сума, какъв следва да е общият размер на допустимите преки разходи, какъв е размерът на отчетените и поискани за възстановяване непреки разходи за отчетния период, както и какъв е размерът на отчетените и верифицирани, съответно изплатени до момента непреки разходи. Липсвали каквито и да е изложени факти и обстоятелства и не ставало ясно как органът е достигнал до тази сума, която, тъй като се касае за искане за окончателно плащане, поначало, би следвало да представлява всички извършени преки разходи от бенефициера, които са законосъобразни и допустими за верификация. Поради това и не можело да бъде определен размерът на допустимите непреки разходи, като процентно съотношение спрямо допустимите преки разходи в окончателното искане за плащане.

В заключение първоинстанционният съд е приел, че решението е незаконосъобразно в частта по т. 1, т. 5 и т. 6 и го е отменил.

За да отхвърли жалбата срещу оспорения административен акт в частта му по т. 2, т. 3 и т. 4, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден във валидна писмена форма, от компетентен орган, при спазване на процедурата по издаването му и при правилно приложение на материалния закон.

По отношение на т. 2, т. 3 и т. 4 от акта първоинстанционният съд е приел, че аргументите на органа са съответни на посочените правни основания, както и на събраните доказателства. Изготвената експертиза била в същия смисъл, не се откривали доказателства за реално извършване на актуваните количества СМР, както и за доставено оборудване и обзавеждане в предвиденото количество. По изложените съображения е приел, че актът е законосъобразен в тази част и е отхвърлил жалбата на Столична община в частта по т. 2, т. 3 и т. 4.

При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, касационният състав мотивира валидност и допустимост на обжалвания съдебен акт.

Касационният състав не споделя възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд:

Доводите на Столична община в тази насока имат отношение към задължението на съда по чл. 172а, ал. 2 от АПК. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение съдът е обсъдил относимите доказателства, изложил е мотиви за направените от него изводи от фактическа и правна страна, като е отговорил и на възраженията на жалбоподателя. Фактът, че не е възприел доводите на жалбоподателя, не означава неизпълнение на процесуалните му задължения. Съдът е направил анализ на доказателствата, относими към неверифицирането на разходите по т. 2, т. 3 и т. 4 от оспорения административен акт. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон.

Досежно правилното приложение на материалния закон и обосноваността на съдебното решение:

Страните не спорят по следните факти:

1. Столична община е бенефициер по административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) № РД-02-37-11/05.04.2021 г. по Оперативна програма „Региони в растеж 2014 - 2020“, по процедура „Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020- София“, част от процедура „Изпълнени на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020“, за проект „Изграждане, основен ремонт/реконструкция на три училища на територията на Столична община“.

2. При изпълнение на договора, общината е провела открита процедура по възлагане на обществена поръчка, като в резултат са сключени четири договора за възлагане, както следва: 1. Договор № BG16RFOP001-1.001-0007-C01-D-05 от 31.03.2022 г. с изпълнител „Транс Ко 04“ ЕООД, с предмет „Доставка и монтаж на оборудване и обзавеждане, компютри и техника, спортно обзавеждане и оборудване и кухненско обзавеждане и оборудване на три училища на територията на СО за обособена позиция (ОП) № 4; 2. Договор от 20.12.2022 г. с изпълнител „Климатроник“ ЕООД, с предмет „Инженеринг (проектиране, авторски надзор и изпълнение на СМР) за обновяване на три училища на територията на Столична община, чрез извършване на основен ремонт/реконструкция, внедряване на мерки за енергийна ефективност, съобразно: за ОП № 1 „Инженеринг (проектиране, авторски надзор и изпълнение на СМР) за обект „Изграждане, основен ремонт/реконструкция и въвеждане на мерки за повишаване на енергийна ефективност на сградата на 28 СУ „Алеко Константинов“, за ОП № 2 предмет „Инженеринг (проектиране, авторски надзор и изпълнение на СМР) за обект „Изграждане, основен ремонт/реконструкция и въвеждане на мерки за повишаване на енергийна ефективност на 48 ОУ „Йосиф Ковачев“, за ОП № 3 предмет „Инженеринг (проектиране, авторски надзор и изпълнение на СМР) за обект „Изграждане, основен ремонт/реконструкция и въвеждане на мерки за повишаване на енергийна ефективност на сградата I СУ „Пенчо Славейков“. 3. Договор № BG16RFOP001-1.001-0007-C01-D-02 от 28.03.2022 г. с изпълнител „Профи Трейд“ ЕООД, с предмет „Доставка и монтаж на оборудване и обзавеждане, компютри и техника, спортно обзавеждане и оборудване и кухненско обзавеждане и оборудване на 3 училища на територията на Столична община за ОП № 2 и № 4. Договор № BG16RFOP001-1.001-0007-C01-S-02 от 06.02.2023 г. с изпълнител „Стройекспрес-НН“ ООД, с предмет „Инженеринг (проектиране, авторски надзор и изпълнение на СМР) за обновяване на три уичилища на територията на Столична община чрез извършване на основен ремонт/реконструкция, внедряване на енергоийна ефективност, съобразно“ За ОП № 1 Инженеринг (проектиране, авторски надзор и изпълнение на СМР) за обект „Изграждане, основен ремонт/реконструкция и въвеждане на мерки за повишаване на енергийна ефективност на сградата на 28 СУ„Алеко Константинов“; За ОП № 2 Инженеринг (проектиране, авторски надзор и изпълнение на СМР) за обект „Изграждане, основен ремонт/реконструкция и въвеждане на мерки за повишаване на енергийна ефективност на 48 ОУ „Йосиф Ковачев“ и за ОП № 3 Инженеринг (проектиране, авторски надзор и изпълнение на СМР) за обект „Изграждане, основен ремонт/реконструкция и въвеждане на мерки за повишаване на енергийна ефективност на сградата I СУ „Пенчо Славейков“.

3. Във връзка с изпълнение на договорите от страна на общината е направено искане за окончателно плащане № 2 по АДБФП № BG16RFOP001-1.001-0007-C05. Извършена е документална проверка и проверка на място, в резултат на които е отказана верификация на разходи по шест пункта.

По делото е допуснато извършването на съдебно-инженерно-техническа експертиза.

Поставеният пред касационната инстанция спор е в това: Мотивиран ли е оспореният административен акт и осъществени ли са основанията за отказа за верификация?

Уредбата на производството по верификация на разходи се съдържа в чл. 60 - 68 ЗУСЕФСУ, съгласно които междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличието на физически и финансов напредък на проекта.

Общите условия за допустимост на разходите са изложени в чл. 57 и 58 ЗУСЕФСУ. Верифицирането (признаването) на извършените разходи по изпълнението тук е предпоставено от преценката на тяхната допустимост с оглед съответствието им с нормативно регламентираните условия.

Непредставянето пред ръководителя на УО на изискуеми доказателства за претендирани разходи е самостоятелно основание за отказ за верификация по чл. 63, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ. Основанието за отказ се базира на непредставянето на доказателства за разхода с искането за междинно плащане/или в рамките на допълнително предоставен затова срок.

Процедурата по верификация започва по искане на бенефициера (по аргумент от чл.60, ал.1 от ЗУСЕФСУ) за авансово, междинно или окончателно плащане.

Следователно при спор относно допустимостта на разходите именно бенефициерът следва да установи наличието на всички предпоставки за тяхната верификация.

В случая, в частта по т. 1 и т. 5 от административния акт, ръководителят на УО е постановил отказа си на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ след преценката на допустимостта на разходите с оглед съответствието им по т. 23, ал. 5, във вр. с чл. 23, ал. 3 от сключения административен договор, по т. 6 на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ, във вр. с чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ, във вр. с чл. 7, ал. 3 от ПМС № 189.

А в частта по т. 2, т. 3 и т. 4 на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ, на основание чл. 84, във вр. с чл. 82, ал. 1, т. 6 от Общите условия към сключеният административен договор. Всяко от правните основания за отказите по посочените пунктове е обосновано от извършена проверка и констатации по нея от фактическа страна, които са подкрепени с доказателства.

Доколкото процедурата по верификация започва по искане на бенефициера, негова е тежестта да докаже допустимостта на предявените за верификация разходи, както и представи доказателства за извършването им съобразно документите по чл. 26, ал.1 ЗУСЕФСУ и одобрения проект категория разходи.

По отношение на т. 1 от административния акта настоящата инстанция приема изводите на първоинстанционния съд за правилни. Обосновани са изводите, че административният орган не е изложил конкретни фактически и правни съображения, обосноваващи приложението на чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ и чл. 23, ал. 3 и ал. 5 от административния договор. В оспорения акт липсва анализ дали процесните разходи не попадат в категориите допустими разходи, дали е налице надвишаване на допустимите стойности по КСС или изпълнение на нови позиции, поради което изводите на органа са немотивирани. Правилен е и изводът, че събраните по делото доказателства, включително заключението на съдебно-инженерно-техническа експертиза, не установяват наличие на посочените в решението основания за отказ от верификация. Напротив, установява се, че извършените промени са обусловени от възникнали в хода на строителството обстоятелства, не представляват съществени изменения на строежа и не водят до увеличаване на общата стойност на КСС. Предвид изложеното първоинстанционният съд обосновано е приел, че оспореният административен акт в тази му част е постановен при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие със събраните по делото доказателства.

По отношение на т. 5 от административния акта настоящата инстанция приема изводите на първоинстанционния съд за правилни. Правилно е прието, че изложените в оспорения административен акт мотиви не обосновават приложението на посочените от органа правни основания. Административният орган не е установил, че процесните разходи не попадат в одобрените категории разходи, нито че са налице изменения в количествата или стойността на КСС, надхвърлящи договорно допустимите граници. Изложените съображения относно липсата на допълнително споразумение с изпълнителя и документалната обоснованост на отделни замени на материали не съответстват на посочените материалноправни основания за отказ от верификация. На следващо място от събраните по делото доказателства, включително заключението на съдебно-инженерно-техническа експертиза, се установява, че извършените промени са документално обосновани, не представляват съществени изменения на одобрения инвестиционен проект, не водят до увеличение на договорената стойност и не обосновават недопустимост на разходите. Предвид изложеното правилно първоинстанционният съд е приел, че отказът за верификация е постановен при неправилно приложение на материалния закон и при липса на достатъчно мотиви, поради което в тази му част е незаконосъобразен.

По отношение на т. 6 от административния акт настоящата инстанция приема изводите на първоинстанционния съд за правилни. Незаконосъобразността на оспореното решение в частта му по т. 1 и т. 5 води до материална незаконосъобразност и в частта по т. 6 относно неверифицирани непреки разходи, както правилно е приел първоинстанционния съд, доколкото те са обусловени и пряко зависят от размера на признатите за допустими преки разходи. Отказът за верификация на част от преките разходи обосновава отказ за верификация на съответстващата им част непреки разходи. Административният орган не е изложил мотиви относно начина на формиране на размера на преките допустими разходи, въз основа на който е определил максимално допустимите разходи за организация и управление. Липсата на яснота относно използваната база обосновава незаконосъобразност на отказа за верификация в тази му част.

По отношение на т. 2, т. 3 и т. 4 от административния акта настоящата инстанция изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд. Посочените в административния акт фактически основания – установените при проверката на място несъответствия между актуваните и действително изпълнените количества строително-монтажни работи, както и между декларираните и реално наличните количества оборудване и обзавеждане – попадат в приложното поле на чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ и обосновават извод за недоказано реално изпълнение на разходите, заявени за верификация. Тези констатации не са оборени в хода на съдебното производство. Столична община не е ангажирала доказателства, които да ги опровергаят. Напротив, заключението на приетата по делото съдебно- инженерно-техническа експертиза ги потвърждава. Безспорно не са открити доказателства за реално извършване на актуваните количества СМР, както и за доставено оборудване и обзавеждане в предвиденото количество.

Предвид гореизложеното, обжалваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

По основателността на частната жалба:

По делото е постъпила и частна жалба от Столична община срещу определение № 12982/02.04.2026 година по адм.д.№ 10140/2024 година по описа на Административен съд София – град, с което се отхвърля искането на общината за изменение на решение № 2737/22.01.2026 година на същия съд по същото дело в частта за разноските.

С решение № 2737/22.01.2026 година на Административен съд София - град по адм.д. № 10140/2024 година Министерство на регионалното развитие и благоустройството е осъдено да заплати в полза на Столична община 22 000,00 евро (43 029 лева), от които 1 700 лева държавна такса за образуване на делото, 7840 лева депозит за СТЕ и 38 825 лева адвокатско възнаграждение.

Пред административния съд от страна на Столична община са претендирани разноски на обща стойност 52 339,20 лева, от които държавна такса в размер на 1700 лева, депозит за вещо лице в размер на 800 лв., допълнителен депозит за вещо лице в размер на 7040 лв. и адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие в размер на 42 799,20 лева с ДДС.

Като взема предвид направеното възражение за прекомерност от страна на административния орган и при съобразяване с приетото в решение от 25.01.2024 г. по дело С - 438/22 на СЕС, съдът е намерил, че следва да редуцира размера на претендирания от оспорващия адвокатски хонорар на сумата от 38 825 лева с ДДС. Мотивиран е извод, че спорът не се характеризира с особена фактическата и правна сложност и е посочено, че по делото са проведени три открити съдебни заседания.

С молба, подадена по реда на чл.248 ГПК, Столична община е поискала решението да бъде изменено в частта за разноските, като в нейна полза бъде присъдена допълнително сумата за адвокатско възнаграждение до действително сторените разноски, както и да бъде изменено решението в частта му, като се иска намаляване на присъдения размер, който Столична община е осъдена да заплати на ответника в размер на 230 евро до размера на претендираните 360 лева юрисконсултско възнаграждение. По делото е постъпила и молба с правно основание чл. 176а ал.1 от АПК от ръководителя на УО на ОПРР, с която се иска намаляване на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на Столична община до 2000 евро.

С оспореното определение съдът е отхвърлил двете искания на изменение на решението в частта за разноските. Първоинстанционният съд е приел, че правните изводи на съда относно фактическата и правна сложност на делото не са опровергани с молба на процесуалния представител на Столична община – нови аргументи или доказателства в тази насока липсват, като се сочи единствено, че броят съдебни заседания не са три, а четири. В тази връзка, нямало промяна в правното положение, което е съобразено при присъждане на разноските – преценката за фактическа и правна сложност на делото и съответстващата на нея процесуална активност на адвокат П.-Горанова остава същата. Съдът не е споделил и аргументите на процесуалния представител на ръководителя на УО на ОПРР за намаляването на адвокатския хонорар до 2000 евро по съображения, които са ирелевантни. По отношение юрисконсултското възнаграждение съдът също не е намерил основание за корекция на решението си. Обосновал е, че в съдебно заседание от 16.10.2025г. процесуалният представител на ответника е претендирал юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лв. Подобно искане е направено и в писмени бележки по делото, депозирани на 27.02.2025г. по делото, което е максималния предвиден размер по чл. 24 ал.1 изр. 2 от НЗПП в действащата редакция към момента на претендиране на възнаграждението, поради което искането е за присъждане на максималния размер, предвиден в Наредбата, независимо, че е посочена сума като абсолютна стойност. Съдът обаче е съобразил нормативната промяна на разпоредбата на чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, която е влязла в сила на 01.10.2025 г., след направеното искане за разноски и преди постановяване на съдебното решение, поради което се е позовал на относимата към постановяване на съдебното решение норма, като е присъдил максималния размер на възнаграждение за административни дела с материален интерес - 450лв. или равностойността в евро-230 евро.

Настоящата инстанция намира за правилни изводите на административния съд. Съдът се е произнесъл с оглед изхода на правния спор, своевременно направеното искане за разноски, съобразявайки фактическата и правна сложност на спора, броя проведени съдебни заседания, проявената процесуална активност на страната и при съобразяване с решение на СЕС по дело С-438/22година.

Като съобрази решение на Съда от 25 януари 2024 година по дело С-438/22 година, касационната инстанция приема, че националният съд е длъжен да откаже да приложи Наредба №1 от 9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При съобразяване на фактическата и правна сложност на спора (чл.78, ал.5 ГПК във връзка с чл. 144 АПК), касационната инстанция намира, че уговореното и заплатено пред първоинстанционния съд адвокатското възнаграждение в размер на 42 799,20 лева е прекомерно. С оглед изложеното размерът на адвокатското възнаграждение е законосъобразно изменено от първоинстанционния съд. Горното обосновава извод за правилност на обжалваното определение № 12982/02.04.2026 година на Административен съд София - град по адм. дело № 10140/2024 година.

Досежно разноските пред касационната инстанция:

При този изход на спора, правилността на обжалваното съдебно решение като краен резултат и неоснователността на двете касационни жалби, касационният състав не следва да присъжда разноски.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК съставът на Върховния административен съд