Решение № 5401 от 26.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13911/2009 г.
ВАСIII отделение26.04.2010 г.докладчик т Пенка Гетова
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Халед Саади, гражданин на Алжир, против решение № 473/08.10.2009 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет. Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС - петчленен състав в 14-дневен срок от съобщението.
Мотиви
Решение № 5401 от 26.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13911/2009 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ е образувано по жалба на Халед Саади, гражданин на Алжир, против решение № 437/8.10.2009 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/ като постановено в нарушение на приложимия материален закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Ответната страна - ДАБ чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, III отделение след като прецени допустимостта и основателността на жалбата приема, че е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното административно решение на жалбоподателя е отказано да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Оспореното административно решение е издадено от компетентния административен орган, в законната писмена форма и в него административният орган е изложил подробни правни съображения, които са обусловени от събраните писмени доказателства. Видно от проведените интервюта жалбоподателят е напуснал Алжир на 8.06.2009 г. законно с валиден паспорт и турска виза и законно е пристигнал в Турция, от където на 10.06.2009 г. незаконно преминава в България през зелената граница. Жалбоподателят мотивира молбата си за напускане на Алжир с нежеланието да постъпи в армията за отбиване на редовна военна служба. Твърди, че не иска да отиде в армията, защото нямало да издържи живота там. До напускането на Алжир жалбоподателят заявява, че не е бил арестуван, осъждан, не е бил член на политическа партия или въоръжена групировка, не е имал проблем и с официалните власти, срещу него не са били предприемани никакви конкретни мерки, застрашаващи свободата, живота или сигурността му. Той е притежавал редовен алжирски паспорт и е напуснал страната си законно, което показва, че алжирските власти нямат никакво отношение спрямо него. При така установените факти законосъобразни са изводите на административния орган, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец по смисъла на чл. 8 ЗУБ. Мобилизирането за служба в армията не може да се възприеме като основание за бягство от преследване. Наложеното наказание за отклонение от военна служба или дезертьорство по международните стандарти не се счита за форма на нарушение на човешките права на индивида или за нечовешко или унизително отношение. При установените обстоятелства се налага изводът, че жалбоподателят не е бил принуден да напусне държавата си по произход, тъй като там не е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 9 ЗУБ. По изложените съображения, Върховният административен съд, III отделение