Решение № 13673 от 25.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2899/2011 г.

Решение № 13673 от 25.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2899/2011 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на началника на Митница Бургас, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Илиева, срещу решение № 128/03.02.2011 г. на Административен съд - Бургас, постановено по адм. д. № 1616/2010 г. по описа на същия съд, с което е отменено решение № 2601-325/09.07.2010 г., издадено от началника на Митница Бургас. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че не Наказателно постановление /НП/ № 263/08.07.2010 г. е основанието за отказа, а протокол за осъществяване на оперативен контрол № 827/11.05.2010 г. За отказа на основание чл. 112, ал. 2, т. 8 от ППЗАДС е достатъчно да е констатирано фактическо осъществяване на търговия, а не е необходимо НП за конкретно административно нарушение, което да е влязло в сила, както е приел съдът. Съществува друго правно основание - това на чл. 112, ал. 2, т. 6 от ППЗАДС за отказ за издаване на разрешение при наличие на извършено административно нарушение, но в конкретния случай то не е посочено в обжалваното решение на началника на Митница Бургас. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на "Синдарела" ЕООД и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Синдарела" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Ахтопол, ул. "Васил Левски" № 4 оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Иванова по съображения, изложени в писмен отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея отменителни касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна е допустима, а разгледана по същество - основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Бургас е било решение № 2601-325/09.07.2010 г., издадено от началника на Митница Бургас, с което на "Синдарела" ЕООД е отказано на основание чл. 112, ал. 2, т. 8 от ППЗАДС издаване на разрешение за търговия с тютюневи изделия. За да отмени решение № 2601-325/09.07.2010 г., издадено от началника на Митница Бургас, АС - Бургас е приел, че не е извършено нарушение по смисъла на чл. 112, ал. 2, т. 8 от ППЗАДС, а именно - заявителят да е извършвал търговия с тютюневи изделия без разрешение през последните 24 месеца, поради това, че за констатираното в протокол № 827/11.05.2010 г. нарушение е издаден АУАН № 116/19.05.2010 г. и след него НП № 263/08.07.2010 г. за нарушение по чл. 108а, ал. 1 от ЗАДС - съхраняване и предлагане в търговски обект, находящ се в гр. Ахтопол, ул. "Георги Кондолов" № 3 на тютюневи изделия в нарушение на чл. 100а /без разрешение/, което не е влязло в сила. Решението за отказ за издаване на разрешение за търговия с тютюневи изделия, предмет на обжалване, е издадено един ден след датата на издаване на НП или преди да е изтекъл срокът за неговото обжалване. По делото не са налице данни за това НП да е влязло в сила към датата на приключване на устните състезания по делото. Правните изводи на съда не се споделят от настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение. Основателен е доводът на касатора, че за да е налице хипотезата на чл. 112, ал. 2, т. 8 от ППЗАДС е достатъчно да е доказано фактическото осъществяване на търговия с тютюневи изделия без разрешение през последните 24 месеца. В случая това обстоятелство е установено с протокол за осъществяване на оперативен контрол № 827/11.05.2010 г. за извършена проверка в обект, находящ се на адрес - гр. Ахтопол, ул. "Георги Кондолов" № 3, стопанисван от дружеството - жалбоподател. В този смисъл ВАС се е произнесъл с решение № 8214/09.06.2011 г., постановено по адм. д. № 14821/2010 г., решение № 8857/21.06.2011 г., постановено по адм. д. № 15657/2010 г. и с решение № 10571/14.07.2011 г., постановено по адм. д. № 553/2011 г., като с последното решение е отменено решение на АС - Бургас и е постановено друго по съществото на спора, с което е отхвърлена жалбата на "Синдарела" ЕООД срещу решение № 2601-325/09.07.2010 г. за отказ да се издаде разрешение за търговия с тютюневи изделия на основание чл. 112, ал. 2, т. 8 от ППЗАДС за друг обект, стопанисван от същото дружество. Обстоятелството по чл. 112, ал. 2, т. 8 от ППЗАДС е констатирано с протокол за осъществяване на оперативен контрол № 827/11.05.2010 г. Не е налице хипотезата на § 87, ал. 1 и 2 от ПЗР на ЗАДС, въпреки че заявлението е подадено на 06.04.2010 г., тъй като по делото е представено разрешение за търговия с тютюневи изделия № 247/23.01.2008 г., издадено на "Синдарела" ЕООД на основание чл. 30, ал. 1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия, но за извършване на търговия в обект, находящ се в гр. Ахтопол на ул. "Тракия" № 9, а не в в търговски обект, находящ се в гр. Ахтопол, ул. "Георги Кондолов" № 3, където е установена продажбата на тютюневи изделия без разрешение. За този търговски обект не се представя издадено разрешение за търговия с тютюневи изделия преди подаването на заявлението. С оглед на изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, решението на АС - Бургас като неправилно, поради нарушение на материалния закон следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "Синдарела" ЕООД срещу решение № 2601-325/09.07.2010 г., издадено от началника на Митница Бургас, с което на дружеството е отказано на основание чл. 112, ал. 2, т. 8 от ППЗАДС издаване на разрешение за търговия с тютюневи изделия. При този изход на делото на ответника в първоинстанционното производство - Митница Бургас следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., съгласно чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В касационното производство касаторът не е бил представляван от юрисконсулт. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение