Решение № 4711 от 12.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16509/2009 г.

Решение № 4711 от 12.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16509/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от пълномощник на Георги Стойков Кузманов, гр. Бургас, против решение № 11260/1.10.2009 г., постановено от тричленен състав при седмо отделение на Върховния административен съд по адм. дело № 9218/2009 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу решение на Висшия съдебен съвет, взето по протокол № 25/17 - 18.06.2009 г., т. 8.4, с което, на основание чл. 171, ал. 1 ЗСВ, на длъжността "окръжен прокурор на Окръжна прокуратура - Бургас", е назначен Ангел Славов Ангелов. С твърдения за неправилност на съдебния акт, се иска отмяната му, постановяване на решение по съществото на спора и уважаване на първоначалната жалба. В съдебното заседание касационната жалба се поддържа лично и чрез адв. Ценов, по изложените в нея съображения. Сочи се неправилно приложение на чл. 164 от ЗСВ - без основание не се признава като юридически стаж стажът, за времето през което касаторът е бил съдебен кандидат. С отричането на този стаж като специален такъв, се прилага двоен стандарт по отношение на настоящите и заварените магистрати. Ответната страна - Висш съдебен съвет, не изпраща процесуален представител. Ответната страна - Ангел Славов Ангелов, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура излага становище, че касационната жалба е подадена в законния срок, но по същество е неоснователна. Не се сочат конкретни касационни основания, общо се твърди незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт, правят се тълкувания на закона, които не намират опора в същия, като отново жалбоподателят се опитва да направи тълкуване на законови разпоредби и се позовава на обсъждания, които са били проведени в Народното събрание по повод измененията на ЗСВ, но не са били взети предвид от съда. Върховният административен съд, в настоящия си петчленен състав, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е депозирана в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. По съществото си е неоснователна. За да приеме посочения правен резултат, решаващият състав на ВАС е изложил доводи за законосъобразност на проведения избор. Възприет е изводът на ВСС, че касационният жалбоподател с основание не е бил допуснат до участие в конкурса за длъжността, позовано на липсата на задължителното условие по чл. 164, ал. 4 ЗСВ - 10 г. стаж като магистрат, в който смисъл е и константната съдебна практика. Решението е правилно, твърдяните касационни основания за отмяната му не са налице. И този съдебен състав на Върховния съд споделя становището на тричленния, че стажът като съдебен кандидат не може да бъде приравнен на специален по смисъла на чл. 164 от ЗСВ. Анализът на нормите, актуални или отменени, относими към обсъждания въпрос за стажа по ЗСВ, въздигнат като императивно условие за заемане на определени длъжности в органите на съдебната власт (съдия, прокурор или следовател), действително налага извода, че стажът като съдебен кандидат изпълнява други специфични функции и не може да се приеме за такъв по смисъла на чл. 164 от Закона. Провеждането му винаги е било задължителен елемент от сложния фактически състав по придобиване на юридическа правоспособност съгласно ЗСВ, съдържа се и в разпоредбата на чл. 162 от ЗСВ, определяща изискванията към кандидатите за назначаване на съдийска, прокурорска и следователска длъжност (лицето да има само българско гражданство; да е завършило висше юридическо образование; да е преминало стажа, определен в този закон и да е придобило юридическа правоспособност). А доколкото се цитират мотивите на решение № 13427/8.12.2008 г. на ВАС по адм. дело № 10605/2008 г., то е защото същите се възприемат изцяло, като изложени много подробно, обосновано, задълбочено и аргументирано и не нужно да бъдат преповтаряни. Излишно е да се подчертава, че въпросното решение не е тълкувателно, не е спорно и че няма задължителна, още по-малко сила на присъдено нещо, но твърдението на касатора за фаворизирането му и че не е налице константна практика на настоящия съд, както се сочи в оспореното решение, е невярно. В редица други съдебни актове на ВАС (по адм. дела № 13923/08 г.; № 14589/08 г.; № 15140/08 г.; № 10482/08 г.; № 5523/09 г. и т. н.) е обсъждан, винаги в посочения смисъл, спорният (но само според касационния жалбоподател) въпрос. В обратната хипотеза е нелогично да счита, че дипломираният студент по специалността "Право" набира стаж като съдия, прокурор или следовател, по смисъла на чл. 164, ал. 1 от ЗСВ, още преди да е придобил юридическа правоспособност и професионална квалификация "юрист", което пък е изискване за назначаването му на такава длъжност, според посочения вече чл. 162, т. 2, вр. с чл. 298, ал. 1 от ЗСВ. Съществуването на подобен правен регламент към минал момент, (15.11.1998 г. - 3.08.2002 г.), не може да обуслови заключение, че задължителният стаж като съдебен кандидат, (понастоящем "стажант-юрист"), е част от изискуемия по ЗСВ специален, юридически стаж за заемане на длъжност в органите на съдебната система, както и да се приеме, че при направения многократно, по сходни казуси анализ на относимите правни разпоредби, "се въвежда изкуствено и необосновано разграничение между стажовете". С оглед изложеното, като е отхвърлил жалбата, позовавайки се на константната практика на ВАС, без задължението да обсъжда мнения и становища, изказани в Парламента, тричленният състав на ВАС е постановил правилно и обосновано решение, което следва да се остави в сила, поради което и Върховният административен съд, петчленен състав,