Решение № 7186 от 1.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10946/2009 г.

Решение № 7186 от 1.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10946/2009 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на Анка Рангелова Пенева от с. Ездимирци, община Трън, област Перник Янчо Благоев Пенев и Тачко Благоев Таков, двамата от град Перник против решение от 11.06.2009 г., постановено по адм. дело № 713/2008 г. по описа на Административен съд - град Перник, с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър /АГКК/ София в частта й за имот с идентификатор 55871.511.253 по кадастралната карта и кадастралните регистри на землището на град Перник, община Перник, област Перник. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК, с искане за отмяната му. Ответникът - изпълнителният директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър София, не е взел становище по касационната жалба. Ответниците - Емил Симов Стратиев и Магда Симова Величкова, чрез пълномощника си оспорват касационната жалба и считат същата за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение, което следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени законосъобразността на оспорения административен акт, както с оглед на заявените с жалбата основания, така и служебно, в изпълнение на разпоредбата на чл. 218 от Административнопроцесуалния кодекс, предвид събраните по делото доказателства, приема за установено следното: С обжалваното решение Административен съд - Перник е отхвърлил жалбата на Анка Рангелова Пенева, Янчо Благоев Пенев и Тачко Благоев Пенев срещу заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК гр. София, в частта, с която е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри за имот с идентификатор 55871.511.253 за землището на град Перник. Първоинстанционният съд е установил следното: С решението на комисията по чл. 47, ал. 1 и 2 от ЗКИР, която се произнася по възраженията срещу кадастралната карта, е разпоредено границите на процесния имот да бъдат нанесени в кадастралната карта, като бъде вписан собственика съгласно документите за собственост и материализираната на място граница. Със заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. изпълнителният директор на АККК София е одобрил кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на град Перник, като заповедта е била обнародвана в ДВ бр. 94/31.10.2008 г., и жалбоподателите са оспорили същата, като в жалбата поддържат становище, че по отношение на собствения им имот неправилно е нанесена имотната граница, която не съответства на отразената граница в кадастралния и действащ регулационен план. Същите се легитимират като собственици на имот УПИ-ХХVIII-10253 в кв. 106, с площ от 712 кв. м. съгласно нотариален акт № 51/1971 г. Според одобрената кадастрална карта с оспорената заповед този имот е отразен с площ от 691 кв. м. Назначената по делото експертиза е установила, че отразената в кадастралната карта граница между поземлен имот, собственост на жалбоподателите с идентификатор 55871.511.253 и съседния поземлен имот с идентификатор 55871.511.254, собственост на ответниците Емил Симов Стратиев и Магда Симова Величкова съвпада с материализираната на място граница, представляваща ограда и в тези граници площта на имота е от 691 кв. м. При така обсъдените доказателства, АС с решението си е отхвърлил жалбата на касаторите срещу заповедта за одобряване на кадастралната карта и кадастралния регистър, издадена на основание чл. 49, ал. 1 от ЗКИР. Направен е извод, че жалбата е процесуално допустима. Изложени са съображения, че границите на имотите се установяват приоритетно от означените критерии, посочени в чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗКИР и след като на място между двата имота има поставена ограда, която материализира спорната имотна граница, същата правилно е заснета като такава в кадастралната карта. Касационната инстанция намира така постановеното решение за неправилно. Като се позовава на разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г., АС приема че съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (наредбата), границите на поземлените имоти се установяват приоритетно от посочените в 5 точки източници, които се преценяват в изброената последователност. На първо място между тях е местоположението на имота върху терена, означено по реда на чл. 36, т. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗКИР или от посочените от собствениците гранични точки. Последното предполага, че граничните точки следва да са посочени от собствениците в процеса на изработване на съответната кадастрална карта и кадастрален регистър, а не впоследствие, преди приемането на същите по реда на чл. 45 от ЗКИР чрез възражение до административния орган. След като в случая, границата на процесния имот със съседния на него имот с идентификатор 511.254 не е била означена по реда на т. 1 и тъй като на място е съществувала материализирана граница, законосъобразно с кадастралната карта границата е била определена по нея. Извършеното със заповедта отразяване на границата не съобразно регулационния план от 1986 г., а съобразно материализираната граница е в съответствие с приоритетността, установена в чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. Оспореното решение е постановено в нарушение на приложимия материален закон. Разпоредбата на чл. 14 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри въвежда приоритетно подреждане на критерии за определяне на границите на имотите, което следва да бъде прилагано при съобразяване с други приложими норми в зависимост от конкретната хипотеза. Съгласно изричната норма на ал. 5 на чл. 14 от Закона за устройство на територията в урегулираните с подробен устройствен план поземлени имоти уличните регулационни линии, както и вътрешните регулационни линии, които определят границите със съседните имоти, ставата граници на имотите. Наличието на действащ улично - регулационен и дворищно - регулационен план задължава Агенцията по геодезия, картография и кадастър при изработването на кадастралната карта следва да се съобрази с определените от него граници на имотите. При установеното по делото действие и понастоящем на регулационния план, одобрен през 1986 г., за който страните не спорят, и който е приложен по отношение на двата процесни имота, неправилно административният орган е определил границата съобразно материализираната на място граница между тях. В нормата на чл. 43, ал. 1, т. 5 от ЗКИР е посочен начина на установяване на границите на поземлените имоти, като поредността е определена в б. "а" до "г", както следва: от означеното на място състояние в съответствие с актовете по чл. 38, ал. 1, т. 3; от работните материали, изработени по време на определяне на границите; от изображението върху одобрената кадастрална карта; от планове и карти, посочени в чл. 41, ал. 1, т. 1. Този ред на изготвянето на кадастралната карта и кадастралните регистри се прилага само в случаите, когато границите на поземлените имоти - предмет на кадастъра не са установени. По силата на § 5, т. 11 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ "урегулиран поземлен имот" или "урегулиран имот" е поземлен имот, за който с подробен устройствен план са определени граници, достъп до улица, път или алея, конкретно предназначение и режим на устройство". В случая имота на жалбоподателите представлява "урегулиран поземлен имот", чиито граници са определени с влезлия в сила и приложен кадастрален и регулационен план от 1986 г., по силата на който за двата имота УПИ ХХVIII и УПИ-ХХIХ е отразена граница. Именна така отразената в плана граница, а не материализираната на място ограда между двата имота е следвало да бъде отразена в кадастралната карта на населеното място. Предвид на изложеното, оспореното решение на АС следва да бъде отменено и вместо него настоящият състав следва да постанови друго, с което да отмени заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК гр. София, в частта, с която е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри за имот с идентификатор 55871.511.253 за землището на град Перник и преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне съгласно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона в мотивите на настоящето решение. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция направеното искане от касаторите за присъждане на разноски по делото, административният орган следва да заплати на същите разноските пред двете съдебни инстанции в размер на 655 лева. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение