Решение № 9517 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2934/2009 г.

Решение № 9517 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2934/2009 г., VII о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Клийтекс - Лена Дюкмеджиева" от гр. София срещу решение № 1215 от 23.12.2008 г. по адм. дело № 3187/2008 г. на Административен съд София - град. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител изразява становище същата да се остави без уважение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: Съгласно чл. 21, ал. 1, т. 1, б. "в" от Законът за частната охранителна дейност (ЗЧОД) лиценз не се издава, а издаденият се отнема, когато търговецът осъществява вид охранителна дейност, за която няма лиценз или я осъществява извън територията, за която има лиценз. В случая неоснователно е възражението на касатора, че съдът неправилно е приложил материалния закон, като е потвърдил отказа на директора на Национална служба "Полиция" за издаване на лиценз за извършване на частна охранителна дейност по искане с вх. № В-6461/03.04.2008 година. При събраните по делото доказателства обосновано е прието, че жалбоподателят е извършвал частна охранителна дейност по смисъла на чл. 2 от ЗЧОД, изразяваща се в дейност по охрана на обект с оглед опазване на имуществото на живущите в ЕС на вх. "В" при бл. 128 на ЖСК "Юбилейна 25 г. Народна власт", находяща се на ул. "Юнак" в ж. к. "Хиподрума" - София. За тази дейност е бил сключен писмен договор от 31.05.2007 г., който включва предоставянето на 24-часова невъоръжена охранителна услуга и осигуряването на контролно-пропусквателен режим в обекта с видео-записваща техника за достъпа на външни лица. Същият е изменен с анекс от 01.02.2008 г. (приложим към датата на издаване на процесната заповед), като в задълженията на ЕТ е предвидено предоставяне на услугата 24-часов контрол с видео-записваща техника за достъпа на външни лица във входа, осигуряване на 24-часово присъствие на обекта и осигуряване на служители за извършване на 24-часов контрол на пропусквателен режим на обекта. Последното задължение съгласно чл. 7, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗЧОД може да се включва в дейността по физическа защита от противоправни посегателства при охрана на имуществото, което е вид частна охранителна дейност по смисъла чл. 5 във връзка с чл. 2 от същия закон. Практическото осъществяване на тази дейност е установено при извършена проверка, за която е изготвен констативен протокол от 29.01.2008 година. Правилно съдът е приел, че това е официален удостоверяващ документ, съставен от компетентен орган и в рамките на правомощията му. Установените с него обстоятелства са фактическото основание за направения извод за осъществяване на охранителна дейност, за която ЕТ не притежава лиценз към този момент, тъй като издаденият такъв през 2003 г. е изтекъл през 2006 година. Оспорването на този протокол в касационната жалба е недопустимо, като доводите в тази насока не са касационни по своя характер, а освен това същият е бил предмет на обсъждане от първоинстанционния съд. Споделя се направения в решението извод, че в случая правилно е приложен материалният закон, като е прието, че са осъществени елементите на фактическия състав на чл. 21, ал. 1, т. 1, б"в" от ЗЧОД и оспореният административен акт е законосъобразен. Доводът за нарушение на съдопроизводствените правила също е неоснователен. Твърдението за липса на възможност за запознаване с доказателствата по делото е несъстоятелно и не са налице нарушения по повод ограничаване на правото на защита, произтичащо от твърдението, че жалбоподателя не се е запознал с доказателствата. Предвид изложените съображения настоящата инстанция счита, че жалбата е неоснователна, тъй като липсват касационни основания за отмяна на решението. Същото е правилно следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение