Решение № 1595 от 4.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4451/2012 г.

Решение № 1595 от 4.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4451/2012 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството e по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния представител Димитър Георгиев против решение № 143 от 01.02.2012 г. по адм. дело № 561/2011 г. на Административен съд Благоевград. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорени са и присъдените на жалбоподателя разноски поради прекомерност. Ответникът - Спас Смиленов Стаменов, чрез адв. Мария Шопова в писмено становище по касационната жалба счита същата за неоснователна, а обжалваното съдебно решение за правилно и обосновано, поради което моли то да бъде оставено в сила. Претендира направените разноски пред касационната инстанция. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество, е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК, във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), съдът, по жалба на Спас Смиленов Стаменов, е отменил Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/22915 от 12.04.2011 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с който е установена като недължимо получена от жалбоподателя по подадено от него общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. сума в размер на 856.09 лв. За да постанови този резултат, съдът е приел за установено, че обжалваният АУПДВ е издаден от компетентния административен орган, като е съобразил разпоредбите на чл. 27, ал. 3 и ал. 4, чл. 43, ал. 3 от ЗПЗП; чл. 162, ал. 1, т. 8 и чл. 166 от ДОПК; чл. 11, ал. 1 от Устройствения правилник на ДФЗ. Приел е още, че е нарушено изискването за форма - чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като в акта липсват фактическите и правни основания за издаването му, което прави невъзможно изследването му за несъответствие с материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК. Съдът е приел също така, че липсва недобросъвестно поведение от страна на жалбоподателя, което да е въвело в заблуждение органите на Разплащателната агенция, което от своя страна го освобождава от санкция съгласно основните положения от Преамбюла на Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията. Съгласно същите, когато земеделският производител е представил фактически точна информация или когато той може да докаже по друг начин, че не е допуснал грешка, то погрешното прилагане на условията за подпомагане от страна на администрацията обуславя приложението на основанието, предвидено в чл. 73, т. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията и сумата не подлежи на възстановяване. Решението е правилно. Не са налице отменителните основания, посочени от касатора. Съгласно чл. 59 от АПК индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително посочване на фактическите и правни основания за издаването му, т. е. да е мотивиран. Фактически основания в оспорения Акт за установяване на публично държавно вземане, издаден от заместник изпълнителния директора на ДФ "Земеделие", не се съдържат, както правилно е приел решаващият съд. Не може да се приеме, че изразът "новополучена официална информация в Интегрирана система за администриране и контрол - регистър Система за идентификация на земеделските парцели (ИСАК), с която Разплащателната агенция е длъжна да се съобрази", може да бъде фактическо основание. Не става ясно нито основанието, нито методиката, по която е определен размерът на сумата, нито причината, въз основа на която тази сума се обявява за недължимо платена, нито от какво естество е тази "новополучена официална информация" в ИСАК, с която Разплащателната агенция е "длъжна да се съобрази". При подаване на заявление за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), както и по Схемата за национално доплащане на площ за 2009 г., ответникът в настоящото производство, е бил подложен на всички видове проверки, произтичащи от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията от 21.04.2004 г. за определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за администриране и контрол, кръстосано спазване на модулация, предвидени в регламенти (ЕО) № 1782/2003 г. и (ЕО) № 73/2009 г. на Съвета, както и за прилагане на кръстосаното спазване, предвидено в Регламент (ЕО) № 479/2008 г. на Съвета. В същото време, след подаването на заявлението, са извършени административни проверки на заявленията, в резултат на които е намалена годната за подпомагане площ, а на това основание и част от оторизираната субсидия на бенефициента - в размер на 856.09 лв. - се явява недължимо изплатена, тъй като е била платена за недопустими за подпомагане площи. Следва да се има предвид, че при подаване на заявленията си за подпомагане за кампания 2009 г., в ИСАК, е съществувал създаден специален слой, който обхваща допустимите за подпомагане земеделски земи. Слоят за допустимост е изработен чрез интерпретация на орфото изображения на територията на страната и чрез съпоставка на данните от декларираните площи през кампаниите 2007 и 2008 г. На основание чл. 43 от ЗПЗП Разплащателната агенция извършва директни плащания по подадените заявления, след като установи истинността на подаденото заявление. На основание чл. 47, ал. 2 от ЗПЗП, Разплащателната агенция може да намали размера или да откаже плащане по схема, когато не са спазени изискванията на схемите за национални доплащания, финансирани от Европейския фонд за развитие на селските райони и държавния бюджет по реда на ДОПК, съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 3 и 4 ЗПЗП. По делото няма данни, а и във фактическите основания на обжалвания АУПДВ не се твърди, че с поведението си бенефициентът е въвел в заблуждение органите на РА, нито че в подаденото заявление са декларирани неверни данни относно вида и размера на площите. Съгласно чл. 24, т. 2 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. всяка проверка, включително и кръстосаната, при която са констатирани нередности, следва да бъда последвана от други подходящи административни процедури, включително и проверки на място. Съгласно чл. 28 от същия регламент всяка проверка на място подлежи на контролен доклад, за да има възможност да се прегледат детайлите на проверката, като съгласно т. 2 на чл. 28, на земеделския производител се дава възможност да подпише доклада, за да удостовери присъствието си на тези проверки и да направи забележки. Когато бъдат открити нередности, земеделският производител получава и копие от контролния доклад. Ако нередностите са открити при дистанционна проверка, възможността за подписване на доклада се предоставя преди компетентните власти да направят заключенията си от констатациите по всички намаления или изключвания. В този смисъл, независимо от новопредставената информация и констатираните при последващите кръстосани проверки различия, е било задължително Разплащателната агенция да предприеме и други подходящи административни процедури, включително и проверки на място, както и да изиска от заявителя допълнителни доказателства във връзка с нередностите. След като не е извършила тези действия, ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция не е изяснила в пълна степен верността на установените несъответствия, нито е установила причините, довели до тези несъответствия. Това е било абсолютно необходимо, с оглед на факта, че през 2009 г. са били извършени две кръстосани проверки, които са установили, че заявените от жалбоподателя площи са допустими за подпомагане и едва третата проверка - през м. 12.2010 г. ги обявява за недопустими. По този начин административният орган е допуснал съществено нарушаване на процедурата, която е основание за отмяна на атакувания акт. При така изложените съображения обжалваното решение се явява правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и предвид представения договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че договореното възнаграждение е платено, следва да се уважи молбата на ответника за присъждане на сторените разноски пред касационната инстанция, изразяващи се в процесуална защита по адм. дело № 4451/2012 г. на ВАС, в размер на 400 /четиристотин/ лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,