Решение № 30 от 10.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4493/2007 г.

Решение № 30 от 10.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4493/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борислав Белазелков Производство по § 2, ал. 3 ГПК вр. чл. 218е ГПК (отм.). Обжалвано е на основание чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.) решението на Варненския окръжен съд от 6.07.2007 г. по гр. д. № 850/2007, с което по реда на чл. 218з ГПК (отм.) са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 240 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Недоволен от решението е касаторът В. Г. М., които го обжалва в срок с оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Касаторът счита, че в нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд, без да обсъди всички доказателства по делото, е приел, че няма сключен договор за заем; и в нарушение на материалния закон е отхвърлил иска при доказано предаване на сумата и липсата на годни доказателства за връщането й. Ответникът по жалбата Г. С. Р. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК, я намира неоснователна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел от фактическа страна, че на 25.06.2000 г. ответникът е получил от ищеца сумата 8.000 лева по предварителен договор, който не е сключен, поради което връщането й не се дължи на предявеното основание - договор за заем; а представените доказателства за връщане на суми имат отношение към несключения предварителен договор. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че правилно и в съответствие с изискванията на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) въззивният съд е приел, че сумата 8.000 лева е получена от ответника с оглед сключването на предварителен договор за продажба на акции във връзка с приватизацията на болничното заведение, в което е работил. Това се установява не само от изричния текст в представената от ищеца разписка, но и от свидетелските показания на разпитаните свидетели по делото. Ищецът също е подписал разходния касов ордер и така е удостоверил основанието, на което е предадена сумата. По делото не е установено отношенията между страните да не са такива, каквито са удостоверени в разходния ордер, а други, каквито твърди ищецът. От разпита на посочената от ищеца свидетелка И., която е негов счетоводител и е изготвила разходния касов ордер не се установява да е допусната грешка и основанието за получаването на сумата да е различно от посоченото. Свидетелката изрично заявява, че е дадена сумата, но не знае при какви условия. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски в касационното производство не се претендират. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение