Решение № 2054 от 10.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3987/2011 г.

Решение № 2054 от 10.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3987/2011 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Мирослав Илиев Георгиев, от град Севлиево, против решение № 16 от 14.02.2011 г., постановено по адм. дело № 288/2010 г. по описа на Административен съд гр. Габрово. Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което обжалваната заповед да бъде отменена. Ответникът - кметът на Община Севлиево, в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, пето отделение, констатира, че жалбата е подадена в срок от страна с интерес от оспорването и е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност с оглед заявените касационни основания, съдът установи следното: С обжалваното решение Административен съд гр. Габрово е отхвърлил жалбата на Мирослав Илиев Георгиев против заповед № 13/30.11.2010 г. на кмета на Община Севлиево, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и утвърдено от кмета на Община Севлиево длъжностно разписание на Общинска администрация е прекратено служебното му правоотношение, считано от 1.01.2011. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентния орган, в предписаната от закона форма, в съответствие с материалноправните разпоредби и при спазване на административнопроизводствените правила. Направен е извод, че по отношение на жалбоподателя е осъществен фактическият състав на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. За да мотивира това заключение, съдът е съпоставил числеността и структурата на общинската администрация на Община Севлиево съобразно длъжностно разписание в сила от 1.06.2010 г., с числеността и структурата на общинската администрация на Община Севлиево, утвърдена с решение № 137/26.10.2010 г. на Общински съвет гр. Севлиево. Съгласно последното общата численост на общинската администрация е намалена от 165,5 щатни бройки на 153,5 щатни бройки. В т. 4 от решението на общинския съвет изрично е прието, че щатните бройки в Дирекция "Икономически, хуманитарни и социални дейности" се намаляват от 15 на 14 бр. като се съкращава длъжността главен експерт - "Търговия и транспорт", заемана от жалбоподателя. За да изясни въпросът дали заеманата от Георгиев длъжност е престанала да съществува освен като наименование, така и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика, съдът е съпоставил длъжностните характеристики на жалбоподателя и новоутвърдените длъжностни характеристики за длъжностите началник отдел "Икономическо планиране и развитие" и главен специалист "Местно икономическо развитие и туризъм" и е направил извод, че част от функциите на длъжността, заемана от жалбоподателя са разпределени след съкращението между последните две длъжности. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Не се спори по делото, че Мирослав Илиев Георгиев преди прекратяване на служебното му правоотношение е заемал длъжността главен експерт "Търговия и транспорт", отдел "Икономическо планиране и развитие" в дирекция "Икономически, хуманитарни и социални дейности". Спорът е дали е налице съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Настоящата инстанция намира за правилен и обоснован изводът на първоинстанционния съд за наличие на елементите от фактическия състав на цитираната разпоредба по следните съображения: Промените в структура на общинската администрация са извършени при спазване на законовите изисквания съобразно правомощията на компетентния орган - в случая кметът на Община Севлиево, който в рамките на задълженията си и в изпълнение на решение № 137/26.10.2010 г. на Общински съвет гр. Севлиево е утвърдил новото длъжностно разписание на общинската администрация, в сила от 1.12.2010 г. В него не е включена съкратената длъжност главен експерт "Търговия и транспорт" в отдел "Икономическо планиране и развитие", дирекция "Икономически, хуманитарни и социални дейности", като част от функциите на тази длъжност след съкращаването са поети от длъжностите началник отдел "Икономическо планиране и развитие" и главен специалист "Местно икономическо развитие и туризъм". Независимо от факта, че в длъжностното разписание е записано, че е в сила от 1.12.2001 г., а с решението общинският съвет е приел нова численост на общинската администрация в сила от 1.01.2011 г., то това не е довело до незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като със същата е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя, считано от 1.01.2011 г., когато актът на общинския съвет е породил действие. При доказано преструктуриране на общинската администрация, в резултат на което длъжността, заемана от жалбоподателя е отпаднала, както като наименование, така и като система от функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностна характеристика и при липса на идентичност между нея и характеристиките на други длъжности в администрацията е налице съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Ето защо като е отхвърлил жалбата първоинстанционният съд е постановил решение съответно на материалния закон. Обжалваното решение е обосновано и при постановяването му първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните и служебно е проверил валидността на оспорения административен акт. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства е направен извода, че заповедта е издадена в съответствие с изискванията на закона. На тази база е и заключението, че е налице реално съкращаване на заеманата от жалбоподателя длъжност, поради което правото на органа да прекрати служебното му правоотношение, е упражнено законосъобразно. Доводите на касатора за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила поради отказ на съда да допусне извършване на съдебно-кадрова експертиза, са неоснователни. Първият поставен въпрос към експерта - налице ли е съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателя към датата на издаване на заповедта, е правен, а вторият въпрос дали са запазени функциите, задачите и задълженията на длъжността към настоящия момент, е неотносим към законосъобразността на оспорената заповед. Съгласно правилото на чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, следователно фактът дали длъжността съществува или не към момента на изготвяне на експертизата, е ирелевантен за законосъобразността на оспорената заповед, а фактът, че същата не съществува към момента на проявяване на действието на оспорената заповед, е установен със събраните по делото доказателства. Обстоятелството, че по делото не са представени длъжностни характеристики на длъжностите в отдела, в който е работил жалбоподателя и които са били в сила до промяна в числеността на общинската администрация, не води до незаконосъобразност на постановеното решение. По несъмнен начин по делото е установено, че за длъжността главен експерт "Търговия и транспорт" е била предвидена една щатна бройка, а след съкращаването част от нейните функции са преминали към другите длъжности от отдела. Какви са били правата и задълженията на началник отдел "Икономическо планиране и развитие" и главен специалист "Местно икономическо развитие и туризъм" преди съкращаването е ирелевантно за законосъобразността на оспорената заповед. Последните две длъжности са с различни нормативни позиции от тази на жалбоподателя и съответно с различни функции и задължения. Неоснователни са и доводите, че извън правомощията на органа по назначаването е да прехвърля част от функциите, присъщи на длъжността, заемана от Георгиев на други длъжности. Съгласно чл. 21, ал. 1, т. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация Общинският съвет одобрява общата численост и структурата на общинската администрация в общината по предложение на кмета на общината. В рамките на така определената численост и структура в компетентността на органа по назначаването е да определи длъжностите, които се съкращават, което в случая е сторено, както от органа по назначаването, така и с решението на общинския съвет. Въпрос на свободна преценка на органа е коя от няколкото длъжности да бъде премахната (като система от функции, задачи и задължения) при реално съкращаване на длъжности, свързано с намаляване на бройки длъжности от щатното разписание или тяхна трансформация в рамките на общата численост, установена от съответното решение на общинския съвет. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение съответства на материалния закон, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и е обосновано, поради което не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,