Решение № 11721 от 5.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8783/2017 г.

Решение № 11721 от 5.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8783/2017 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК, в редакцията на разпоредбите преди изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), във вр. с пар. 149, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г. Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на Район "Централен", Община Пловдив, чрез упълномощен юрисконсулт срещу Решение № 1183 от 03.07.2017 г., постановено по адм. д. № 2931 по описа на Административен съд - Пловдив за 2016 г. С него е отменена Заповед № РД -16-1061 от 20.10.2016 г., издадена от настоящия касационен жалбоподател, с която на основание чл. 65, ал. 1 и ал. 2 от Закона за общинската собственост (ЗОбС) и чл. 80, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, е наредено изземването на терен – общинска собственост, представляващ поземлен имот с площ 382 кв. м., находящ се в УПИ I – обществено и жилищно застрояване, кв. 519 по плана на Трета градска част, гр. Пловдив, върху който е поставен стационарен преместваем обект – "Магазин за мебели и промишлени стоки" поради това, че имотът се държи без правно основание от "Лигеди" ООД. Наред с това, район "Централен", Община Пловдив е осъден да заплати на "Лигеди" ООД, с ЕИК 202467951 сума в размер на 975, 00 лв. за сторените по делото разноски. Предвид изложеното в касационната жалба, твърди се постановяване на съдебното решение, предмет на контрол при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според касационния жалбоподател без основание съдът приел, че е налице спор за собственост относно процесния имот и именно заради това "Лигеди" ООД е "настоявал за статут по § 17, ал. 1 ПР ЗУТ". Доколкото такъв спор не е налице, неправилно съдът е приел, че липсва първият елемент от фактическия състав на чл. 65, ал. 1 ЗОбС. Горното поведение на първоинстанционния съд било проявление на липсата на непредубеденост, поради което бил направен отвод на съда. На следващо място, изразява се несъгласие с изводите на съда по т. 25 от решението. Оспорва се приетото, че с издаването на спорната заповед се цели премахването на временно строителство, което представлявало заобикаляне на закона и било в противоречие със смисъла на защитата по чл. 65 ЗОбС, както и с предвидения за постигането на тази цел ред по § 17, ал. 1 ПР на ЗУТ. Твърди се неприложимост на разпоредбата на чл. 223 ЗУТ, доколкото в казуса се касае за "временно преместваемо съоръжение". По подробно изложените в жалбата съображения се иска отмяната на обжалваното решение и отхвърляне на предявената от "Лигеди" ООД жалба срещу заповедта или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АС – Пловдив. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът – "Лигеди" ООД оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор. В съдебното заседание не се представлява. Представя писмени бележки по съществото на спора. Претендира сторените по делото разноски съгласно представен списък и доказателства за извършването им. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна и при съобразяване на относимата правна регламентация, първоинстанционният съд направил извод за допустимост и основателност на предявеното оспорване. Приел, че спорната заповед е издадена от материално компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при липсата на материалноправните предпоставки за издаването й и в противоречие с целта на закона. Съобразил, че по делото няма спор относно това, че акт за общинска собственост за имота, който се иззема с процесната заповед, не е съставен. Приел, че отреждането и начина на трайно ползване на имота не го поставят в обхвата на изключенията по чл. 56, ал. 2 ЗОбС, предвид което за него на общо основание следвало да се състави акт за общинска собственост, ако същият е придобит от общината. Посочил, че представената служебна справка не отговоря на реда и формата, и не е издадена от органа, предвидени в Наредба № 8 от 17.12.2009 г., поради което няма материалната доказателствена сила на официалния удостоверителен документ по чл. 5, ал. 2 ЗОбС, предвид което не е годна да удостовери правото на общинска собственост. За негодни в тази насока намерил и останалите косвени данни и конклудентни действия, на които се позовава настоящият касационен жалбоподател. Като съобразил, че имотът никога не е бил актуван като държавна собственост, посочил, че това е в противоречие с тезата за правоприемство по § 7, ал. 1, т. 3 от ПЗР на ЗМСМА или § 42 от ПЗР на ЗИД ЗОбС. Изложил съображения, че придобиването на общинска собственост по силата на правна норма, респ. по давност или по друг начин установен от закона, е факт, чието реално проявление в обективната действителност не е предмет на изследване в съдебното производство пред АС – Пловдив, като тези обстоятелства могат да бъдат установени само в общия исков процес. Въз основа на така приетото, първоинстанционният съд направил извод, че липсва първата от кумулативните предпоставки за прилагане на режима по чл. 65 ЗОбС – изземването да е в защита на права върху имот, за който се доказва да е общинска собственост, което представлява самостоятелно основание за отмяна на заповедта. На следващо място съдът съобразил, че изземването на имот общинска собственост и премахването на временен строеж, разположен върху същия имот, са различни процесуални действия, които преследват различни законоустановени цели и почиват на различни материалноправни предпоставки. Като се позовал на § 17, ал. 1 ПР на ЗУТ и взел предвид Решение № 107 по Протокол № 10 от 07.04.2011 г. на Общински съвет - Пловдив, съдът приел, че процесният обект е с установен временен устройствен статут и до неговото отпадане собственикът му има право да го владее и ползва по предназначение. Доколкото в случая застроената площ на обекта съвпада с тази на терена, ползването на обекта неминуемо изисква и ползването на терена под него. Съдът взел предвид посоченото в Решение № 107 по Протокол № 10 от 07.04.2011 г. на Общински съвет - Пловдив, че индивидуалните разрешителни за ползване се издават със срок до реализирането на строежите, предвидени в действащия подробен план, но не по-дълъг от 5 години и направил извод, че изтичането на срока на разрешението по § 13 на НРПОТДОДЕГО няма за пряка последица отпадане на дадения временен градоустройствен статут на обекта. Приел, че такова основание може да бъде единствено наличието на предпоставките, посочени в по-висшата по степен норма на § 17, ал. 1 от ПР на ЗУТ - "възникване на инвестиционна инициатива за реализиране на предвижданията на подробния устройствен план", респективно реализиране на предвиденото строителство. Съобразил, че резултат от окончателното отпадане на временния градоустройствен статут е възникване на правомощие за кмета на общината да издаде заповед по реда на чл. 195 и чл. 196 ЗУТ за премахване на обекта. Приел, че едва след премахване на временната постройка теренът, върху който е била ситуирана, ще се държи респективно владее без основание от лицата, чието право на собственост е погасено – в тази хипотеза ще е допустимо и необходимо издаването на заповед по чл. 65 ЗОбС за изземване на имот общинска собственост, който се владее или държи без правно основание или на отпаднало такова. Направил извод, че прилагането на облекчения ред за защита на нарушено владение, с цел да се премахне временно строителство, е заобикаляне на закона и е в противоречие със смисъла на защитата по чл. 65 ЗОбС, както и с предвидения за постигането на тази цел ред по § 17, ал. 1 ПР на ЗУТ. Предвид изложеното, първоинстанционният съд приел, че при издаването на спорната заповед административният орган е нарушил принципите за законност съгласно чл. 4, ал. 1 и 2 АПК, на съразмерност по чл. 6, ал. 1 АПК и на предвидимост по чл. 13 АПК, което обосновава извод за нейната незаконосъобразност. При този изход от спора осъдил настоящия касационен жалбоподател да заплати на "Лигеди" ООД сума в размер на 975, 00 лв. за сторените по делото разноски. Решението е валидно, допустимо и правилно. То не страда от твърдените от касационния жалбоподател пороци. Правилна и обоснована на приобщените по делото доказателства е направената от първоинстанционния съд преценка за постановяване на спорната заповед при липсата на материалноправните предпоставки за издаването й по чл. 65 ЗОбС. За да приеме това, първоинстанционният съд е направил обстоен анализ на установените по делото обстоятелства, като въз основа на тях е извел правилен и подробно мотивиран извод за материалната незаконосъобразност на заповедта, който изцяло се споделя от настоящия състав. Неоснователно се твърди от касационния жалбоподател, че съдът приел наличието на спор за собственост относно процесния имот. Посочено е в мотивите на съдебния акт, че за нуждите на съдебното производство е необходимо и достатъчно общинската собственост да бъде доказана по установения в закона ред. Искания в тази насока са направени от "Лигеди" ООД в хода на първоинстанционното производство, както с писмена молба, така и в съдебното заседание на 31.01.2017 г. Прието е от съда, че липсва първата от кумулативните предпоставки за прилагане на особения режим по чл. 65 ЗОбС - изземването да е в защита на права върху имот, за който се доказва да е общинска собственост. Неустановяването на тази предпоставка съдът е приел, че е основание за отмяната на заповедта. Предвид така приетото в решението, не може да бъде споделена направената интерпретация на изложеното в мотивите на съдебния акт от касационния жалбоподател. Неоправдано в тази връзка се твърди и "липса на непредубеденост" от страна на съдебния състав на АС - Пловдив. Съдът не е допуснал процесуално нарушение като не се е отвел от разглеждането на делото. Отговор на отправеното искане за отвод съдът е дал в протоколно определение от 13.04.2017 г., което е подробно мотивирано и не дава основание на настоящия състав да възприеме за основателна тезата на касационния жалбоподател, че решението е постановено от предубеден съдия при наличие на предпоставки за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 от Гражданския процесуален кодекс. Неоправдани са твърденията, че в Определение № 703 от 07.04.2017 г. били направени изводи по същество на спора, доколкото видно от мотивите му съдът не е взел становище по законосъобразността на спорната Заповед № РД-16-1061 от 20.10.2016 г., издадена от настоящия касационен жалбоподател. Неоснователни са и останалите касационни оплаквания, релевирани в жалбата, които най - общо са свързани с приетото от съда разграничение между административните процедури по изземване на имот - общинска собственост и премахването на временен строеж, разположен върху същия имот. В тази насока, като е съобразил приобщените по делото доказателства и заключението на съдебно - техническата експертиза, съдът обосновано е приел, че едва след премахване на временната постройка, теренът, върху който е била ситуирана, ще се държи без основание, което би дало възможност за издаването на заповед по чл. 65 ЗОбС. Изводите на съда, че прилагането на облекчения ред по чл. 65 ЗОбС с цел да се премахне временното строителство е в противоречие със защитата по посочената разпоредба, са правилни. Те са мотивирани със съображения, които дават обстоятелствен отговор на направените от страните доводи и възражения и се споделят от настоящия състав, поради което не следва да се повтарят. Предвид изхода на спора и направеното искане, на "Лигеди" ООД се следва присъждането на разноски за процесуално представителство и защита по делото. Същите се претендират в размер на 900, 00 лв., но предвид представените по делото доказателства, те се явяват доказани само до размера на 300, 00 лв. По тази причина искането на ответника по касационната жалба следва да се уважи до този размер, а в останалата част то следва да се остави без уважение. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение