Решение № 14968 от 6.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13439/2016 г.

Решение № 14968 от 6.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13439/2016 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производство по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба от заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", гр. С., подадена чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт М. Д. срещу решение № 6011 от 30.09.2016 г. по адм. д. № 15/2016 г. по описа 38- ми състав при Административен съд С. - град /АССГ/ образувано по жалба на "К. Б." ЕООД срещу уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО за земеделските земи" за кампания 2014 г. с изх. № 02-220-2600/5247 от 20.11.2015 г. издадено от заместник - изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие". С касационната жалба се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност и необоснованост на решението, както и нарушение на материалните и процесуалните правила. Моли, Върховния административен съд да отмени обжалваното решение, като се постанови друго, с което да се потвърди законосъобразността на оспорваното уведомително писмо. Прави се искане за присъждане на направените пред първа инстанция разноски, ведно с разноските пред касационната инстанция, вкл. и юрисконсултско възнаграждение. С писмена молба от 13.10.2017 г. е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът - "К. Б." ЕООД чрез процесуалния си представител адв. Д., оспорва касационната жалба. Прави искане да бъде оставено в сила решението на административния съд. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура в съответствие с чл. 217, ал. 1 от АПК излага становище за основателност на жалбата, счита че решението на административния съд е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на чл. 236, ал. 2 от ГПК - съдът не е обсъдил всички доказателства по делото. Направил е извод, че обжалваното решение се явява неправилно на всички основания на чл. 209, т. 3 от АПК и следва да бъде отменено. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 6011 от 30.09.2016 г. по адм. д. № 15/2016 г. на Административен съд С. - град е отменил Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ ЕО - за земеделски земи" за кампания 2014 г. с изх. № 02-220-2600/5247 от 20.11.2015 г. издадено от заместник-изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", В ЧАСТТА МУ, с която са установени като негодни за подпомагане следните площи: в зона 0002073 площ 0.71ха.; в зона 0002113 площ от 9.4ха, определена е санкционирана площ и е отказано плащане за тях и с втори диспозитив административната преписка е изпратена на заместник-изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" за ново разглеждане при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона в 14-дневен срок от влизане на съдебното решение в сила. С трети диспозитив на решение Д. фонд "Земеделие" гр. С. е осъден да заплати на "К. Б." ЕООД направените разноски по делото в размер на 1155 лева. За да постанови това решение административния съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма, но при съществено нарушение на административно-производствените правила и в противоречие с материално-правните разпоредби на закона. Приел е, че съгласно § 1, т. 3а от ДР на Наредба № 3 от 23.02.2011 г. за условията и реда за прилагане на мярка 213 "Допустима за подпомагане площ" по отношение на постоянни пасища е площта на заявения земеделски парцел, който се намира в допустими по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) физически блокове, които попадат изцяло или се пресичат със защитена зона от Натура 2000. Такива земеделски парцели (постоянни пасища) са допустими за подпомагане с цялата си площ, независимо дали попадат в слой "Площи, подходящи за подпомагане по СЕПП". Следователно за заявените пасища, мери и ливади за подпомагане по мярка 213 Натура 2000 специализираният слой "Площи, подходящи за подпомагане", одобрен от МЗХ, не се прилага, а се взема предвид допустимостта на физическия блок (ФБ). Недопустимостта на парцелите по СЕПП е неотносима към преценката за допустимост по мярка 213. Административния съд е приел, че за преценка допустимостта на заявените парцели административният орган е следвало да съобрази разпоредбите на Наредба № 5 от 10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища, действала към момента на процесния период. Съгласно чл. 16, ал. 1 от тази наредба допустими за подпомагане са постоянни пасища, които се използват за паша на животните или косене, независимо дали коситбата се извършва за добиване на сенаж или сено, или като метод за опазване на околната среда, или за борба с плевелите, когато: 1. на тях има не повече от 50 броя дървета и/или храсти на хектар с височина над 50 см (за клек и хвойна - независимо от височината), които не са компактно разположени (с мозаечно разположение); 2. (изм. - ДВ, бр. 21 от 2012 г.) дървесната и/или храстовидната растителност е с гъстота, която позволява свободно пашуване на селскостопанските животни; 3. на тях има мозаечно разположени сгради, съоръжения, скали, скални участъци, ерозирали или оголени терени, които заемат не повече от 10 % от общата площ на пасището, след изключване на неподходящите за подпомагане площи по чл. 15, ал. 2. А съгласно чл. 19 от същата наредба за подпомагане по мярка 213 са допустими постоянни пасища, в които не повече от 25 % от площта на парцела са заети от мозаечно разположени дървета, храсти, скали и други трайно неподходящи за подпомагане площи по чл. 15, ал. 1, които са с единична площ под 100 кв. м. Тази разпоредба е била възпроизведена в чл. 13 от сега действащата Наредба № 2 от 17.02.2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, действала към момента на издаване на административния акт. Първоинстанционния съд е преценил, че по административната преписка липсват доказателства за констатации във връзка с приложението на чл. 19 от отменената Наредба № 5 от 10.03.2010 г., съответно чл. 13 от сега действащата Наредба № 2 от 17.02.2015 г. Вместо това ответният административен орган е определил за недопустими същите площи, които са недопустими по СЕПП, без да отчете различните изисквания за допустимост, във връзка с което е приел, че уведомителното писмо е издадено без фактически основания, което води до неправилно приложение на материалния закон, и че административният акт следва да бъде отменен, а преписката да се върне на административния орган за повторно разглеждане при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. Административния съд е достигнал до извода, че при липса на достатъчно доказателства за недопустимост на заявените площи, като недопустима следва да се установи само площта от 3,87ха, намираща се в БЗС 20456-799-3-1, попадаща във физически блок ХЗТ, и площ от 0,01ха в БЗС14605-269-3-2, поради неразрешено в полза на жалбоподателя застъпване. Това ще наложи промяна на процента на наддеклариране за зона БГ 0002113 и съответно ще доведе до промяна на санкционираната площ съгласно чл. 16 от Регламент 65/2011 г. и до промяна на наложената редукция, а по отношение на зона БГ 000273 цялата площ следва да се определи като допустима и да се отмени наложената редукция. Обжалваното решение е правилно. Първоинстанционният съд обективно е установил фактическите обстоятелства относими към оспорения административен акт, които се споделят от настоящия състав. От фактическа страна е установено, че "К. Б." ЕООД е подал Общо заявление за подпомагане с Уникален идентификационен номер № 22/200614/57695 за кампания 2014 г., с което е заявил за подпомагане по мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО - за земеделски земи" - 16 парцела с обща площ 211,69ха. Всички парцели са заявени като естествени ливади, мери и пасища в две нива на подпомагане, от които: девет от парцелите с обща площ 152,49 ха попадат в защитена зона БГ 0002073, а седем парцела с обща площ от 59,2 ха - в защитена зона БГ 0002113. Парцелите са били заявени и за подпомагане и по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП). При заявяването е извършена автоматизирана проверка за принадлежност на заявените парцели към допустимите за подпомагане площи. При административни проверки са установени площи на застъпване в размер на 14,18ха, заявени от други земеделски стопани. След представяне на документи за ползване на парцелите, застъпванията в основната си част са разрешени в полза на жалбоподателя, но по отношение на БЗС 14605-269-3-2 е останало неразрешено в полза на дружеството застъпване с площ от 0,01ха. Освен извършените административни проверки, в периода от 17.11.2014 г. - 28.11.2014 г. е извършена проверка на място чрез измерване с GPS- устройство. Съставен е контролен лист с констатации. Срещу тези констатации жалбоподателят е подал възражение. В уведомителното писмо по-голямата площ е установена като годна за подпомагане. За зона БГ 000273 е установена недопустимата площ от 0,71ха, която представлява процент на наддеклариране 0,47% и за която съответно не е определена санкционирана площ. За зона БГ 0002113 е установена недопустимата площ от 9,4ха, която представлява процент на наддеклариране 18,88% и за която е определена санкционирана площ в удвоения й размер от 18,8ха. В производството административният съд е допуснал и приел съдебно - техническа експертиза, като приема същата като обоснована и добросъвестно дадена. В основното заключение вещото лице изцяло потвърждава констатациите на ДФЗ относно недопустимостта на част от парцелите по СЕПП, което не е предмет на настоящото производство. В допълнителното заключение на съдебно-техническа експертиза вещото лице е установило, че за определяне на допустимите площи по Натура 2000 не е използвано сечението на заявените парцели с физическите блокове, а са използвани проверките на място, както и че площите, описани като недопустими по Натура 2000, са идентични с недопустимите площи по СЕПП. Прието е че представените снимки са без координати и от тях не може да се установи за кой парцел се отнасят. Виждат се мозаечно разположени дървета, но няма точни измервания за броя и площта им. При използване на сечението на заявените парцели с физическите блокове, експертизата установява, че площ от 3,87ха, намираща се в БЗС 20456-799-3-1, попада във физически блок ХЗТ (Храсти и затревени територии), който е недопустим за подпомагане по Натура 2000. Според приетата от административния съд експертиза тази площ, заедно с площта от 0,01ха в БЗС14605-269-3-2, която е недопустима поради неразрешено в полза на дружеството застъпване, следва да бъдат определени като недопустими. Първоинстанционния съд е приел за правилен извода на вещото лице, че в протокола за извършената проверка на място няма достатъчно доказателства за недопустимост на останалите площи, като в зона БГ 0002113 недопустимата площ следва да се определи на 3,88ха, съответстваща на 7,01% на наддеклариране. Заключението на експертизата е, че площите в зона БГ 0002073 са изцяло допустими за подпомагане по Натура 2000. Настоящият състав на Върховния административен съд приема, че изложените фактически обстоятелства от административния съд са обективни и въз основа на тях са направени обосновани и законосъобразни правни изводи, а в производството не е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Неоснователно е посоченото в касационната жалба обстоятелство, че в административния акт са изложени както правните, така и фактическите основания за издаването му. Правилно първоинстанционния съд е приел, че заявените за подпомагане площи от земеделския стопанин, се намират в територия на "Натура 2000" и в самото уведомително писмо /УП/ е посочено, че се отнасят за плащанията по мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/EО - за земеделски земи". Действително в уведомителното писмо административният орган е посочил в колона 6 и отразил площта на парцелите след извършени административни проверки, но в обстоятелствената част не е изложил фактически основания, за които от парцелите е констатирано, че не се стопанисват или се намират извън допустимия слой, както и дали е извършена преценка за допустимост на парцелите за подпомагане, които попадат в "Натура 2000", при специални условия, които са допустими спорен начина на трайно ползване по смисъла на § 1, т. 3а от ДР на Наредба № 3 от 23.02.2011 г. за условията и реда за прилагане на мярка 213 Плащания по "Натура 2000". Обосновано съдът е приел, че липсват фактически основания по отношение на оспорената част, води до неправилно приложение на материалния закон. Административният орган буквално е цитирал посочените правни основания относими към отразените фактически обстоятелства по колона 6 от УП, като с чл. 1, ал. 2 и ал. 4, чл. 2, ал. 2 от ДР на Наредба № 3/23.02.2011 г. се регламентира приложението на наредбата, допустимите за подпомагане земеделски парцели, които попадат изцяло във физически блок, пресичащ се със защитена зона от Натура 2000, както и начина им на идентифициране в ИСАК по реда на Наредба № 5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, които обуславят извод за прилагане на Наредба № 3, но не определят правно основание за отказ за финансиране. В съответствие с чл. 12, т. 1 от Наредба № 3 Д. фонд "Земеделие" отказва изплащането изцяло или на част от финансовата помощ, когато се установи, че кандидатът за подпомагане е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него. В тази връзка в УП е посочено, че се отказва изплащане за разликата между декларираната и установена площ, но не са посочени конкретни фактически основания и за които части от парцелите съответства тази разлика. Съгласно чл. 12, т. 4 от Наредба № 3 - ДФЗ - РА отказва изплащането изцяло или на част от финансовата помощ, когато се установи за една и съща площ са подадени две или повече заявления и спорът между засегнатите кандидати за подпомагане не е разрешен. В колона 3 са посочени площите на парцелите след разрешаване на двойно заявени площи, но в отказа не е посочено правно основание за тези площи и в какъв размер, респ. в колона 8 от УП посочената установена площ не е индивидуализирана и не са посочени фактически основания, въз основа на които е определен този размер, а в обстоятелствената част на УП липсват мотиви в тази връзка. Посочването в таблицата за отделните парцели само на разлики в цифрово изражение без посочване на фактически основания за разликата между декларирана и установена площ, както и липсата на мотиви в УП в тази част, респ. посочване на правна норма, която в случая - чл. 12, т. 1 от Наредба № 3, е неправилно и неизчерпателно обхваща правното основание за отказ за финансиране, обуславя правилността на извода, че акта не е издаден при спазване на закона. Допуснатото нарушение е съществено по своя характер, поради това, че се препятства от една страна защитата на заинтересованото лице, а от друга осъществяване на контрол за законосъобразност от съда. На следващо място видно от уведомителното писмо, административния орган никъде в уведомителното си писмо не се е позовал на контролния лист, както и не е ясно дали същия е приел направеното възражение. Също така в процесния случая с УП е посочена разпоредбата на § 1, т. 3а от ДР на Наредба № 3/23.02.2011 г., която дефинира "Допустима за подпомагане площ" по отношение на постоянни пасища, която представлява площта на заявения земеделски парцел, който се намира в допустими по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) физически блокове, които попадат изцяло или се пресичат със защитена зона от Натура 2000, но органът не е посочил кои от заявените площи са допустими, съответно кой не са допустими при съобразяване на действащите разпоредби и дадени указания. Липсата на изложени фактически обстоятелства, които са относими към недопустими площи за подпомагане, обуславя незаконосъобразност на постановения административен акт, поради което правилно административния съд, е приел, че административният акт следва да бъде отменен, а преписката да се върне на административния орган за повторно разглеждане при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. При липса на достатъчно доказателства за недопустимост на заявените площи, като недопустима следва да се установи площта намираща се в БЗС 20456-799-3-1, попадаща във физически блок ХЗТ, и площ в БЗС14605-269-3-2, поради неразрешено в полза на жалбоподателя застъпване. Това би довело до промяна на процента на наддеклариране за зона БГ 0002113 и съответно ще доведе до промяна на санкционираната площ съгласно чл. 16 от Регламент 65/2011 г. и до промяна на наложената редукция. По отношение на зона БГ 000273 следва да се определи съответната площ като допустима и да се отмени наложената редукция. Предвид изложеното оспореното решение на Административен съд -С.- град е правилно, постановено е при спазване на материалния и процесуалния закон, обосновано е и не страда от изложените с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора искането на процесуалния представител на заместник- изпълнителния директора на Д. фонд "Земеделие" за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. При този изход на спора пред касационната инстанция, на ответника "К. Б." ЕООД представлявана от процесуалния си представител следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски за адвокатско възнаграждение, които видно от приложения Договор за правна защита и съдействие от 10.11.2017 г. възлизащи на 1000 лева - договорена и платена сума, което е в съответствие с т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на Общото събрание на гражданската и търговската колегия (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС), според което "съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка" - в конкретния случай е направено отбелязване, че сумата е платена в брой. Представен е и Списък на разноските. Направеното в съдебно заседание от страна на процесуалния представител на заместник- изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" възражението за прекомерност, а от друга страна съгласно чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата й за случая редакция след изм. и доп. в ДВ, бр. 84 от 25.10.2016 г., минималното възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела по Закона за подпомагане на земеделските производители, които дела безспорно са без определен материален интерес, е 500 лева. Във връзка с гореизложеното настоящия съдебен състав, счита, че след преценка на действителната фактическа и правна сложност на касационния спор и че договореният и внесен размер на адвокатското възнаграждение не съответства на тази сложност, както и че на основание чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата й за случая редакция след изм. и доп. в ДВ, бр. 84 от 25.10.2016 г., минималното възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела по Закона за подпомагане на земеделските производители, които дела безспорно са без определен материален интерес следва да бъде редуцирано на 500 лв., който размер отговаря на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и на сложността на правните и фактически установявания и на обема на реално осъществените действия от процесуалния представител. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,