Решение № 13568 от 3.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5807/2020 г.
ВАСVIII отделение03.11.2020 г.докладчик Свилена Проданова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 896/13.02.2020 г., постановено по адм. дело № 4462/2017 г. по описа на Административен съд София-град. ОСЪЖДА "Деспред" АД със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Веслец" № 84, с ЕИК *********, да заплати на Териториална дирекция Югозападна на Агенция Митници сума в размер на 100 лв. /сто лева/ за юрисконсултско възнаграждение в касационна съдебна инстанция. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 13568 от 3.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5807/2020 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационна жалба на "Деспред" АД гр. София, подадена чрез изп. Директор Тасков и приподписана от процесуален представител адв. Желязков, против Решение № 896/13.02.2020 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело № 4462/2017 г. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на процесуалния и материалния закон. Развива съображения за оплакванията в касационната жалба. Моли да бъде отменено обжалваното решение и вместо него да бъде постановено друго решение по съществото на спора. Претендира разноски за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – Директор на Териториална дирекция Югозападна в Агенция Митници, чрез процесуалния представител юрск. Осенов, оспорва основателността на касационната жалба. Прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна и прави искане за заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт. По същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на "Деспред" АД гр. София против решение №РЗМ-5800-66/32-28769 от 2.02.2017 г., издадено от Началника на Митница Столична, с което е определена митническа стойност на стоката по транзитна декларация Т1 с MRN 16 BG00580414249132/7.09.2016 г. в размер на 3238, 16 лв. и данъчна основа за изчисляване на ДДС в размер на 3561, 98 лв. и е задължен "Деспред" АД да заплати по сметка на митническото учреждение държавни вземания в размер на 1036, 22 лв., от които мито – 323, 82 лв. и ДДС – 712, 40 лв., както и лихви. Решението е потвърдено по административен ред с решение №Р-302/32-83610/27.03.2017 г. на директора на Агенция Митници. За да постанови решението си, съставът на първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 19, ал. 7 ЗМ като при издаване на акта не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. От фактическа страна съдът е приел, че автомобил с рег. №HF192 М, деклариран в митническа декларация MRN 16 BG00580414249132/07.09.2016 г. не е представен пред митническите органи на ПМУ МП Капитан Андреево за приключване на режима транзит. С оглед на това установено обстоятелство съдът е приел за законосъобразни и обосновани изводите на митническите органи за възникване на митнически задължения за "Деспред" АД като вносителя на стоката – автомобил, за която не е приключена вносната транзитна операция и на основание чл. 79, пар. 1, б. "а", пар. 2, б. "а", пар. 3, б. "а" вр. с чл. 87, пар. 1, изр. 2 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. на Европейския парламент и Съвета възникват митнически задължения за плащане, изчислени правилно по реда на чл. 70 от същия регламент. Решението е правилно. На основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК като оставя в сила решението на АССГ, касационният съд препраща и към мотивите на АССГ. Оплакванията на касационния жалбоподател, че решението на съда е необосновано и оттам материално незаконосъобразно, тъй като са събрани данни, че автомобилът, за който е задействан режим транзит на 7.09.2016 г. – марка "Мерцедес", с рег. №HF92 М е регистриран в системата на "Гранична полиция" на 7.09.2016 г. като влязъл в 12. 58 часа и напуснал в 23, 40 часа територията на РБ на платно "излизащи леки автомобили" и на същата дата е регистриран в системата на полицията на Капъкуле като влизащ лек автомобил без багаж, а на 8.09.2016 г. е напуснал Турция през платно "леки автомобили". Позовава се на писмо в този смисъл, изходящо от директора на дирекция "Граничен контрол-ГДГП" от 8.06.2018 г. Оплакването е неоснователно и е било предмет на обсъждане от първоинстанционния съд. Обосновано съдът е приел, че липсват надлежни данни за приключване на режим транзит за лекия автомобил по смисъла на чл. 215, т. 2 и чл. 233, пар. 1, б. "а" и т. 2 от Регламент /ЕС/ № 952/2013. Стоката – лек автомобил- не е представена в получаващото митническо учреждение за сравнение на данните, нито е представена и обработена транзитната митническа декларация. Въпреки дадените указания не са представени и алтернативни доказателства за завършване на режима съюзен транзит по смисъла на чл. 312, пар. 1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, така както са посочени в регламента и са изброени в обжалвания съдебен акт. Законосъобразно съдът е счел, че писмото, изходящо от "Граничен контрол" не може да замести липсата на един от документите, посочени в двата регламента, удостоверяващи приключването на транзитния режим за превозното средство. Този документ не изхожда от митнически органи и не попада в нито една от хипотезите на чл. 312, пар. 1 от Регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447. Не е представен и съответен документ за обмитяване на автомобила в получаващото митническо учреждение в Грузия. Както правилно е приел първоинстанционният съд, доказателствената тежест за установяване на обстоятелствата за редовно приключване на режима транзит е за адресата на акта и вносител на стоката. С оглед останалите недоказани релевантни за спора факти и обстоятелства, фактическите констатации в издадения акт не са оборени. Правилно е приложен и материалният закон. Предвид изложеното касационната жалба се явява неоснователна. Обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. В тежест на касатора следва да се присъдят направените и претендира разноски от ответника по касация – за юрисконсултско възнаграждение на процесуалния му представител – в размер на 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение