Решение № 2266 от 18.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4838/2012 г.

Решение № 2266 от 18.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4838/2012 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производство по чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Областния управител на област София против решение № 786 от 17.02.2012 г. по адм. дело № 1952/2011 г. на Административен съд - София-град, с което е отменен мълчаливия отказ на административния орган да извърши поисканата от Велияна Панчева административна услуга. Излага доводи, че решението е неправилно и недопустимо. Счита, че съдът в недостатъчна степен е преценил доказателствата по делото, поради което не е отчел, че по същество услугата е била извършена и е направил необосновани изводи. В съдебно заседание процесуалния представител на касационния жалбоподател е заявил, че не поддържа касационната жалба в частта относно недопустимост на съдебното решение, но поддържа доводите за неправилност на същото и иска неговата отмяна. Ответната страна не се явява и не се представлява. В писмено становище по делото поддържа доводи за неоснователност на жалбата. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура излага становище, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е правилно. Счита, че сочените от касационния жалбоподател писма касаят отговори по други молби на ответницата и не може да се приеме твърдението на касатора, че исканата административна услуга е била извършена. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК касационната жалба е неоснователна. С решение № 786 от 17.02.2012 г. по адм. дело № 1952/2011 г. на Административен съд - София - град, е отменен мълчаливият отказ на областния управител на област София да извърши поисканата административна услуга и е върната преписката за извършването и, съобразно указанията по прилагането и тълкуването на закона дадени в съдебното решение. Съдът е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 4 от ЗА, администрацията е длъжна да дава отговор на гражданите и юридическите лица на отправени до тях запитвания, молби, жалби и предложения по въпроси които представляват техен законен интерес. Съдът е счел, че в конкретния случай административният орган е следвало да уведоми жалбоподателката за предмета на преписка № 97/11/2010 г., за движението на предходни преписки и как са приключили, поради което е отменил мълчаливия отказ. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушения, които да обуславят неговата отмяна на основанията посочени в чл. 209 от АПК. Настоящият съдебен състав приема доводите на касаторите за неоснователни. Изводите на административния съд са законосъобразни и обосновани с оглед доказателствата по делото. Административният съд подробно е изложил фактическите обстоятелства по делото, които в съответствие с чл. 220 от АПК, приема за правилно и обективно установени. Съдът последователно е изложил фактите свързани с производството по възстановяване собствеността върху земеделски земи на наследодателя на жалбоподателите, както и конкретните факти относими към настоящето производство по обжалван отказ за извършване на административна услуга. Установено е, че административното производство е започнало по молба от 1.02.2011 г. на ответницата по касационната жалба за извършването на административна услуга - да бъде направена справка и да й бъде издадено удостоверение, от което да е видно дали има издадено решение по преписка рег. № 97/11/2010 г. и да й се предостави заверен препис от него. В случая за областната администрация не е имало законова пречка да се извърши поисканата административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. "в" и "г" от ДР на Закона за администрацията. В срока за извършването й, това не е сторено, поради което е оспорен мълчаливия отказ на областния управител на София област, който правилно и обосновано е отменен като незаконосъобразен. Областната администрация следва да направи поисканата справка и да издаде удостоверение като в него отрази всички данни, с които разполага, включително за влезли в сила мълчаливи или изрични откази. Сочените в касационната жалба писма с рег. № към 97/11 от 2.03.2011 г. касаят отговори по други молби на ответницата по касационната жалба, а не по молбата й от 1.02.2011 г., поради което не може да се приеме, че административната услуга е извършена и е налице основание за обезсилване или отмяна постановеното съдебно решение. В случая първоинстанционният съд като е приел, че обжалвания мълчалив отказ е незаконосъобразен, отменил го е и е върнал преписката за ново разглеждане е постановил решението си в съответствие с материалния закон. Без значение по делото е фактът, че жалбоподателката не е упражнила предоставената й от закона правна възможност да обжалва предходни запитвания до административния орган, тъй като това не преклудира правото и на жалба. Законосъобразен и обоснован е и изводът на първоинстанционния съд, че ответницата по касационната жалба като наследник в производството по ЗОСОИ има правен интерес да се информира за движението на преписките. Безспорно със смъртта на едно лице се погасяват политическите, семейните, и чисто личните права, но имуществените права не се погасяват. Наследяването е именно актът на преминаване на наследството в имуществото на наследника, който обосновава и правния интерес на ответницата по касационната жалба. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни отменителни основания, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,