Решение № 66 от 25.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 333/2015 г.

Решение № 66 от 25.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 333/2015 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Красимир Влахов Производство по чл. 307, ал. 2 във връзка с чл. 304 ГПК. Образувано е по молба на С. С. И. за отмяна на влязлото в сила като неподлежащо на обжалване, съгласно чл. 239, ал. 4 ГПК, Решение № 102/17.06.2013 г. по гр. д. № 68/13 г. на Кнежанския районен съд. С посоченото неприсъствено решение е уважен предявеният от [фирма] против И. В. С. иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, като е обявен за относително недействителен по отношение на ищеца договорът за дарение, сключен с Н. акт № 16, том ХI, рег. № 4825, дело № 1594/12 г. на Нотариус В. Р. с рег. № 550, с който ответникът е дарил на молителя 1/2 ид. ч. от три поземлени имота в землището на [населено място]. Молителят поддържа, че е обвързан от така постановеното съдебно решение в качеството си на необходим другар, доколкото е страна по обявената за относително недействителна сделка, поради което и на основание чл. 304 ГПК моли влязлото в сила съдебно решение да бъде отменено и делото - върнато на надлежния съд за ново разглеждане с негово участие. Ответниците по молбата - [фирма] и И. В. С. не са депозирали отговори в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК. Върховният касационен съд, след като прецени данните по делото, намира молбата за отмяна за ОСНОВАТЕЛНА. С разпоредбата на чл. 304 ГПК е уредена гарантираната от закона процесуална форма на защита на трети лица, неучаствали по конкретен исков процес, доколкото формираната сила на пресъдено нещо по конкретен гражданско правен спор, обективиран с решението, чиято отмяна се иска, засяга техни имуществени интереси. Това са хипотезите, когато тези лица е следвало да участват по делото като главна страна поради неделимост на спорното право, и правото им на иск, респ. на защита срещу заявения иск, не е било надлежно упражнено. С влязлото в сила съдебно решение, чиято отмяна се иска в настоящото производство, е обявен за относително недействителен по отношение на [фирма] договорът за дарение, сключен с Н. акт № 16, том ХI, рег. № 4825, дело № 1594/12 г. на Нотариус В. Р. с рег. № 550, с който И. В. С. е дарил на С. С. И. 1/2 ид. ч. от три поземлени имота в землището на [населено място]. Прогласената относителна недействителност на договора за дарение цели да върне дареното недвижимо имущество в патримониума на длъжника, разпоредил се с него, за да послужи на ищеца по делото - [фирма], в качеството му на кредитор - взискател за реализиране на вземането му в рамката на провежданото индивидуално принудително изпълнение срещу И. В. С. По този начин влязлото в сила решение рефлектира пряко в имуществената сфера на надарения - молител в настоящото съдебно производство, неучаствал по делото, който е обвързан от него в качеството си на необходим другар на страната на ответника предвид еднаквостта на материалноправното им положение като страни по обявената за относително недействителна разпоредителна сделка. Именно това налага и обуславя основателността на заявената молба за отмяна по чл. 304 ГПК, като след отмяната делото следва да се върне на Кнежанския районен съд за ново разглеждане с участието на молителя като главна страна-ответник, на когото на общо основание следва да се връчат за отговор копия от исковата молба и доказателствата съгласно чл. 131, ал. 1 ГПК. Независимо от изхода на производството, в полза на молителя разноски не следва да се присъждат, тъй като според задължителните указания, обективирани в т. 4 от ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/12 г. на ОСГТК, разноските, направени от молителя в производство по отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато молбата е уважена, се присъждат с решението по съществото на спора. Водим от горното и на основание чл. 307, ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение