Решение № 1324 от 31.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10545/2018 г.

Решение № 1324 от 31.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10545/2018 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция "Земеделие" - Х., подадена против решение № 578 от 25.07.2018 г., постановено по адм. дело № 130/2018 г. по описа на Административен съд - Х., с което по жалба на Д. Димов са отменени издадени от касатора заповеди № ЧР-02-006/23.01.2018 г. и № ЧР-02-007/24.01.2018 г., съответно за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и за прекратяване на служебното правоотношение на това основание. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно - материално незаконосъобразно и необосновано. О. Д. оспорва касационната жалба с доводи в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Според настоящата инстанция касационната жалба е в срок, подадена е от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Фактическата обстановка е правилно изяснена от първоинстанционния съд. Същият е анализирал всяко от вменените във вина на Димов четири основни нарушения и въз основа на приложимата правна уредба и събраните доказателства е стигнал до извода за отмяна на процесните заповеди. Подробното преповтаряне на мотивите, които изцяло се споделят от касационния състав, не е необходимо. Следва да се акцентира върху тези от тях, които са решаващи за постановения правен резултат. Правилно съдът е приел, че при издаване на оспорената заповед № ЧР-02-006/23.01.2018 г. административният орган не е спазил изискванията за форма. На служителя, заемащ длъжността началник на ОС "Земеделие" - Харманли, е наложено дисциплинарно наказание за извършено нарушение общо на чл. 20, ал. 1, чл. 21, ал. 1, чл. 22 и чл. 24 от Закона за държавния служител (ЗДСл), задължаващи държавните служители да се произнасят без забава по искането на гражданите; да изпълняват задълженията си, конкретизирани в длъжностната им характеристика точно, добросъвестно и безпристрастно, в съответствие със законите на страната и устройствения правилник на съответната администрация; да подпомагат и съдействат активно на органите на държавната власт; да изпълняват законосъобразните актове и заповеди на по-горестоящите органи и държавни служители. Счетено е, че тези задължения не са били изпълнени от служителя, но по отношение на вменените нарушения не са изрично посочени кои конкретно материалноправни разпоредби от ЗДСл и цитираните правила от КПСДА са нарушени и защо. Не е посочено каквото и да е правно основание, с което на ответника по касация да е било вменено такова задължение, останало неизпълнено. Съгласно закона заповедта за налагане на дисциплинарното наказание следва да е мотивирана с посочване на конкретните фактически действия или бездействия, установени в хода на проверката, които според органа нарушават точно определени нормативни разпоредби, етични правила за поведение и текстове от длъжностната характеристика на служителя. Предвид изложеното законосъобразен е изводът на съда, че заповедта е издадена в нарушение на императивното изискване на чл. 97, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, което съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Видно от мотивната част на заповедта, същата не съдържа описание на извършените от служителя конкретни нарушения, формулирани са общо като "действия" на неупражнено "ръководство и контрол", не е посочена датата на извършването им и доказателствата, които потвърждават това. Правилно и обосновано е и заключението на съда досежно липсата на мотиви на органа относно определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание. В конкретния случай е наложено най-тежкото наказание и в нарушение на разпоредбата на чл. 91, ал. 1 от ЗДСл липсват мотиви за определянето му. И на последно място, участието на главния директор на ГД "АР" като председател на Дисциплинарния съвет, при положение, че именно неговите доклади са послужили като повод за проверката и образуването на дисциплинарно дело срещу Димов, действително разколебава презумпцията за безпристрастност при вземане на решението по чл. 95 от ЗДСл. Затова този факт обосновано е преценен от съда като нарушение на процедурата, тъй като лицето е участвало при обсъждане на собствените си доклади. При констатираните нарушения, обосноваващи незаконосъобразност на заповед № ЧР-02-006/23.01.2018 г. за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", то правилно съдът е отменил и последващата заповед № ЧР-02-007/24.01.2018 г. за прекратяване на служебното правоотношение със служителя. При постановяване на обжалваното решение на Административен съд - Х. не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна, същото е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото основателно е искането на ответника по касация за присъждане на разноските в касационното производство и ОД "Земеделие" - Х. следва да се осъди да му заплати сумата 900 лева за адвокатско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,